/Поглед.инфо/ Въпреки обявеното примирие, в Нагорни Карабах в някои области в събота все още се водеха военни действия. Няма съмнение обаче, че те скоро ще бъдат прекратени - продължаването на войната сега не е от полза за страните в конфликта. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев вече обяви, че влиза в политическо разбирателство. За какво ще се споразумеят Баку и Ереван и ще успеят ли да намерят компромис?
Споразумението за примирие, постигнато от Армения и Азербайджан, не помогна за прекратяването на огъня в непризнатата Нагорно-Карабахска република (НКР). Както заяви в събота прессекретарят на арменското министерство на отбраната Шушан Степанян, Азербайджан е бил първият, нарушил споразумението за прекратяване на огъня. По-специално, Министерството на отбраната на републиката съобщи за ракетен удар на територията на Арменска област Сюник.
В отговор Министерството на отбраната на Азербайджан съобщи, че територията на регионите около Тертер и Агдам е обстреляна от врага. Те разговаряха и за арменския ракетен обстрел от реактивни установки „Град“ от карабахското селище Хадрут. Както съобщава министерството на отбраната, военните действия на фронтовата линия в Карабах продължават в южна посока, силите за отбрана отразяват нападателните действия на врага.
Министерството на отбраната на НКР също разказва за ожесточени битки в южната посока. „Врагът широко използва ударни самолети. Поделенията на силите за отбрана успешно отблъскват нападателните действия на врага “, заяви министерството.
В събота вечер, след 10-часови консултации в Москва, Армения и Азербайджан се споразумяха да спрат пожара в НКР от събота следобед. Документът е приет в отговор на призив на руския президент Владимир Путин в съответствие с неговите споразумения с президентите на Армения и Азербайджан Никол Пашинян и Илхам Алиев.
Рязкото изостряне на ситуацията в Нагорни Карабах започна на 27 септември след взаимни обвинения на страните за ескалация на конфликта, който за броени дни се превърна в мащабна война с използване на жива сила, бронирани превозни средства, авиация, включително безпилотни летателни апарати.
След преговорите в Москва руският външен министър Сергей Лавров обяви, че Ереван и Баку са решили да прекратят огъня, да обменят затворници и тела на мъртвите в съответствие с критериите на Международния комитет на Червения кръст. „Конкретните параметри на режима на примирие ще бъдат договорени допълнително“, - посочва се във втория параграф на документа. Азербайджан и Армения също се споразумяха, чрез посредничеството на съпредседателите на Минската група на ОССЕ, да започнат „съществени преговори“ с цел постигане на възможно най-скоро мирно уреждане на ситуацията в Нагорни Карабах.
Арменският външен министър Зохраб Мнацаканян отбеляза специалната роля на Владимир Путин при постигането на примирие. Министърът нарече укрепването на механизмите за прекратяване на огъня "и изключването на възобновяването на тези процеси" най-важната задача на московските споразумения. „Тук Русия и съпредседателите имат важни функции“, каза Мнацаканян.
Според него въпросът е за поредица от стъпки, предполагащи стабилизиране на ситуацията, възстановяване на стабилността в региона и продължаване на мирния процес, което беше основната цел за арменската страна.
По-рано Алиев обяви края на военната част от конфликта в Карабах и постигането на политическо споразумение между страните, "което ще гарантира, че ще стигнем до края и ще получим онова, което по право ни принадлежи". Алиев нарече признаването от Армения на правото на Азербайджан да възстанови териториалната цялост и да върне спорните територии основен фактор за трайно примирие.
Андрей Кортунов, генерален директор на Руския съвет по международни отношения, не вижда нищо необичайно в нарушенията на примирието. Тук важно е наличието на воля у политическото ръководство да изпълни условията за прекратяване на военните действия. „Историята показва, че в такива ситуации инертността на конфронтацията неизбежно се натрупва, дори ако има желание и от двете страни да се прекратят военните действия“, каза Кортунов.
Освен това поне някои видове оръжия трябва да бъдат изтеглени от фронтовата линия. В противен случай остава заплахата от неволно възобновяване на бойните действия. „Разбира се, трябва да има напредък на политическия фронт. Може би не толкова бързо, но това би създало положителна политическа и психологическа атмосфера, която засяга хората, седящи в окопите “, убеден е Кортунов.
Доцентът от катедра „Политология и социология“ на РЕУ “Плеханов”, Александър Перенджиев, член на експертния съвет на руските офицери, също приветства възможността да бъдат привлечени воюващите страни на масата за преговори. Това стана възможно благодарение на консолидираната позиция на Русия, Франция и САЩ.
По време на изострянето на конфликта, заяви експертът, Алиев показа на хората си решимостта да се бори за Нагорни Карабах, но "на този етап му е изгодно да преговаря". Ако той продължи да води войната, тогава поради нарастването на бойните загуби, „в азербайджанската общност може да започне мърморене“. „Алиев и азербайджанският народ се надяват, че сега преговорите ще продължат конструктивно за освобождаването на част от териториите“, смята Перенджиев.
Събеседникът смята примирието за безполезно, ако арменската страна не се съгласи на преговори за териториални отстъпки. „Армения трябва да заяви желание за компромис, тъй като Азербайджан няма какво да даде, това са неговите територии. Трябва да следваме пътя на мадридските принципи, тоест трябва да договорим как ще бъдат предадени регионите, които сега се държат от арменската страна. След това можем да пристъпим към обсъждане на статута на Нагорни Карабах “, смята Перенджиев.
На свой ред Владимир Жарихин, заместник-директор на Института на страните от ОНД, е убеден, че настоящата ситуация диктува и двете страни в конфликта да търсят сериозен компромис. Политическите елити в Армения и Азербайджан трябва да осъзнаят, че „неразумно е да се задържа толкова нестабилна ситуация около страните си безкрайно дълго и те трябва да пожертват нещо“.
„Политическите елити от двете страни се опасяваха, че населението ще приеме възможен компромис като предаване на позициите. Те настроиха населението си за тежка конфронтация с другата страна. Вече стана ясно, че тази работа трябва да бъде спряна и трябва да започнем да се придвижваме към изпълнението на направените по-рано предложения “, заяви Жарихин.
Политологът подчертава, че ако спорните региони бъдат прехвърлени на Азербайджан, територията трябва да бъде демилитаризирана и „въпросът за принадлежността на Нагорни Карабах и неговата съдба се отлага за по-късно“.
Кортунов добавя, че „когато арменската страна говори за взаимни компромиси, тя всъщност предлага някакъв вид териториални отстъпки по отношение на граничните региони на Азербайджан, окупирани от силите на Нагорни Карабах“. „Има седем оспорвани региона и тук е възможно да се договорят, че част от територията, може би дори цялата, ще попадне под юрисдикцията на Баку. Азербайджанската страна смята, че това е недостатъчно и, както каза Алиев за това, проблемът трябва да се реши изцяло, тоест да се върне целият Нагорни Карабах със съседните региони, да се възстанови териториалната цялост “, обясни Кортунов.
Приемането на такъв сценарий от Армения ще предизвика политическа криза и „Пашинян няма да може да остане на власт“. „Много е трудно да се намери компромис. Но няма принципно неразрешими задачи, все още трябва да се търсят варианти за сближаване, ще трябва да се пожертва нещо. А въпросът кой ще отстъпи и до каква степен е все още отворен. За Алиев и Пашинян това е въпрос и на личната им политическа съдба. Ако Алиев не успее да демонстрира победа, ще му бъде много трудно. Ако Пашинян се окаже в позицията на капитулант, то за него това е и политическо самоубийство“, убеден е Кортунов.
Перенджиев се съгласява, че едно от решенията на конфликта може да бъде обявяването на седемте спорни региона в НКР за демилитаризирана зона, където властта ще бъде прехвърлена на азербайджанската гражданска администрация. Нуждаем се от истинско разделяне на войските, така че и двете страни да не се гледат през мерниците. „За Азербайджан това би било голяма стъпка напред за решаване на териториалния проблем. А за Армения това е сериозно осигуряване на сигурността на Нагорни Карабах “, смята експертът.
Все още обаче е невъзможно да се избегне пълно отдалечаване на войските, така че международните миротворци трябва да бъдат разположени в такива райони. „Сега трябва да се свърши цялата работа по разделянето на войските. Това е реален механизъм за разрешаване на този конфликт “, убеден е Перенджиев.
Превод: В. Сергеев