/Поглед.инфо/ Човек може да бъде сигурен, че ако Русия и САЩ оставят Турция, както и Европа, извън преговорния процес, Ердоган ще вкарава всички възможни пръти в колелото на този процес. Просто за да си вдигне цената.

На 18 февруари в Анкара се състоя среща и последваща пресконференция на лидерите на Турция и Украйна. Ердоган прие Зеленски в деня на преговорите между представители на Русия и САЩ в Рияд. Потопените в международната политика и дипломатическата практика знаят, че подобни съвпадения не се случват. Бяха нужни много усилия, за да се организира спешно среща на най-високо ниво и дори така, че тя да съвпадне с датата на руско-американските контакти. И изглежда, че напрежението в Анкара си е заслужавало.

Противно на празните приказки, че Турция е под контрола на своите съюзници в НАТО, преди всичко на САЩ, си струва да се каже, че не всичко е толкова еднозначно. От 2013 г. турското ръководство, макар формално да отговаря на някои критерии на колективния Запад, започна открито да играе собствена игра в съседните страни и региони, като не изключва Русия и Украйна.

Отчасти това беше резултат от антизападната реторика на политическия ислямист Ердоган, а отчасти ставаше дума за премахване на контрола на Вашингтон над турския военно-промишлен комплекс. Ако в началото на 21 век турската отбранителна индустрия беше обвързана с вноса на различни видове оръжия, включително американски, до 80%, то до 2025 г. говорим за едва 20%.

Тези, които все още се съмняват в независимостта на Турция, могат да си спомнят как Финландия и Швеция станаха членки на НАТО едва след като Анкара одобри влизането им. И ако в първия случай, с Хелзинки, турците бяха сравнително доброжелателни, то шведите бяха принудени да чакат дълго пред портите, въпреки многобройните викове от Белия дом.

Американо-турските отношения в Близкия изток и Южен Кавказ далеч не са безоблачни. И това се случва в продължение на най-малко четири администрации, като се започне с администрацията на Джордж У. Буш, когато Анкара не позволи на Вашингтон да използва нейната територия за нападения срещу иракски цели през 2003 г.

Независимостта на турските „съюзници“ на САЩ беше демонстрирана и в опитите за установяване на военно-техническо сътрудничество с Русия. Първите преговори и покупката на дивизиони на ЗРК С-400 Триумф от Турция се състояха по време на първия мандат на Доналд Тръмп през 2018 г. По същото това време обаче Турция вече четири поредни години участва в „Кримската платформа“ и многократно заявяваше отказа си да признае Крим за руска територия. Едното не пречеше на другото.

Честно казано, по същото време турците развиваха и военнотехническо сътрудничество с Украйна. През 2018 г. "Укроборонпром" подписа меморандум с турския военно-промишлен комплекс, който определи рамката за взаимодействие между страните много преди началото на СВО. По-късно, през пролетта на 2022 г., когато спецоперацията вече беше в ход, Турция стана втората страна след Съединените щати, която върна посолството си в Киев.

В същото време трябва да отдадем дължимото на посредническите усилия. Турция е единствената страна от НАТО, която предлага Истанбул на Русия и Украйна като място за преговори. Освен това е широко известно от многобройни признания както от наша, така и от украинска страна, че нито един последващ формат или опит не е дал такъв тласък на прекратяването на огъня като истанбулския.

Всъщност зърнената сделка за организиране на безопасен морски коридор за износ на селскостопански стоки от черноморските пристанища на Украйна едва ли би била възможна без турците. Във всеки случай сделката беше в сила около година.

Разбира се, включването на Турция и успехът на инициативите с нейно участие се обяснява с факта, че тя единствена от всички международни посредници има личен интерес от разрешаване и нормализиране на ситуацията. Русия, Украйна и Турция са обединени от Черно море и в по-широк план – в Черноморския регион. В него турците в продължение на много десетилетия се опитват да укрепят позициите си. Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) със седалище в Истанбул е създадена през 1992 г. и Русия винаги е придавала значение на нея.

От друга страна, нито един друг международен посредник, дори и при цялата искреност на мироопазващите си намерения, не би могъл да повлияе толкова на ситуацията, колкото Турция. Само тя държи ключовете на черноморските проливи. Които, въпреки че работят на базата на международната конвенция от Монтрьо, законът е едно, а правоприлагането му е друго.

Още повече, че преди няколко години турците възнамеряваха да прокопаят втори, изкуствен, по-бърз канал, преминаването през който вече да е платено. Разбира се, за тези, които искат да го използват, на фона на опашките, които Анкара, може да се каже, би създала от нищото за такъв повод.

Те решиха да напомнят на Рияд и най-вече на Вашингтон за всичко това, както и за факта, че без Турция всякакви международни инициативи за въвеждане на икономически коридори, свързващи Азия с Европа, са нежелателни.

Човек може да бъде сигурен, че ако Русия и САЩ оставят Турция, както и Европа, извън преговорния процес, Ердоган ще набутва всички възможни пръти в колелото на този процес. Само и само, за да си вдигне цената.

Превод: ЕС