/Поглед.инфо/ За първи път в историята на САЩ държавен глава в разгара на предизборна кампания за втори мандат се оттегля от предизборната надпревара. Очевидно Джо Байдън е получил предложение, на което не може да откаже. Това негово решение обаче на свой ред изправя както американското ръководство, така и съюзниците на САЩ в Европа пред поредица от много трудни решения.

„И въпреки че намерението ми беше да се кандидатирам за преизбиране, вярвам, че е в най-добрия интерес на моята партия и страна да се оттегля и да се съсредоточа единствено върху изпълнението на задълженията си като президент за остатъка от моя мандат.“

Тези думи на Джоузеф Байдън - за оттеглянето на кандидатурата му от изборите - се чакаха много месеци. Оттогава стана ясно, че здравословното му състояние (предимно психическо) не позволява на Байдън да се противопостави успешно на Доналд Тръмп. Това показаха дебатите между кандидатите, които се проведоха в края на юни.

Защо Байдън се отказа?

През трите и повече седмици след дебата президентът на САЩ Байдън показа безпрецедентна упоритост. Въпреки натиска на партията и най-близките си сътрудници, той отказа да се откаже от надпреварата. Той дори обяви, че от 22 юли ще продължи предизборната си кампания (прекъсната заради открития у него коронавирус). „Да, редица демократи го призоваха да подаде оставка, но на практика нямаше сигнали от хора, близки до президента, че тази оставка ще се случи“, каза по този повод бившият прессекретар на Белия дом Джен Псаки.

Но това се случи - очевидно поради комбинация от здравето на президента на САЩ, изнудването на донорите на кампанията и загубата на последните му съюзници. Байдън, ако не искаше да си тръгне с чест, можеше да бъде отстранен позорно без негово желание - например чрез прилагане на 25-ата поправка на конституцията на САЩ, която предвижда смяна на държавния глава поради невъзможността му да управлява държава.

Най-вероятно това е причината американският президент да прекрати изборната си надпревара. Всъщност той беше изправен пред един-единствен избор - или да се предаде с чест, или да бъде позорно изгонен. В такива условия решението му изглежда като единственото възможно и окончателно.

Въпреки това, за Демократическата партия на САЩ, както и за американските съюзници по света, това е само началото. През следващите няколко месеца либералният глобалистки елит ще трябва да премине през редица критични избори.

Какво предстои за американската политика?

Първият ще дойде след броени часове – когато Демократическата партия на САЩ официално посочи приемника на Байдън. Изглежда, че пътят тук е ясен - него ще стане вицепрезидентът на САЩ Камала Харис. Тя е фаворит сред букмейкърите, естаблишмънта и дори самия Байдън (който публично подкрепи нейната кандидатура).

Проблемът е, че тя не е фаворит сред избирателите – твърде либерална, твърде радикална, твърде неопитна. Нейният антирейтинг е по-лош от този на Тръмп. Харис обаче номинално е следваща по ред за наследяване. За демократите ще бъде изключително трудно да я пропуснат заради цвета на кожата и пола ѝ, защото тогава черните избиратели и феминистките, които са особено важни групи от електората, ще бъдат възмутени.

Може би демократите биха могли да измислят нещо - но Байдън, обиден от „предателите“, затръшна вратата за сбогом. Подкрепяйки публично Харис преди решението на партията, той по този начин я направи, така да се каже, безалтернативна. Предлагането на друг е скандал. Ако не предложат - увеличават шансовете за загуба.

Вторият избор също е на хоризонта и тук изборът вече е двусмислен. Републиканците настояват не само за оттегляне на кандидатурата на Байдън, но и за оставката му от президентския пост. „Ако Джо Байдън няма когнитивния капацитет да участва в кампанията, той със сигурност няма когнитивния капацитет да служи като главнокомандващ“, пише републиканският кандидат за вицепрезидент Джей Ди Ванс.

Логиката на Тръмпистите е ясна. Ако успеят да накарат Байдън да подаде оставка, тогава Камала Харис ще действа като Президентът ще отговаря три месеца за всичко, което се случва в американската политика. При което цялата страна отново ще се убеди, че Харис не е в състояние да управлява държавата.

Ще се поддаде ли Байдън на натиска и ще подаде ли оставка като президент? По-скоро не, отколкото да, но какво ще стане със здравето му? Предстои ни още една интрига, може би дори по-важна от участието на Байдън в предизборната кампания.

Третото разклонение очаква Демократическата партия на САЩ на партийния конгрес през август. Да, върхушката избра Харис, но населението гласува за Байдън. Подобни събития се превръщат в прецедент в съвременната история на САЩ и е изключително важно партийното ръководство да гарантира, че всички делегати, всички партийни лидери единодушно подкрепят своя кандидат.

Но може да няма приятелски импулс. Редица опоненти на изборите на Байдън (включително Робърт Кенеди младши) се оплакаха, че партията е манипулирала първичните избори в полза на Байдън. И сега, когато Байдън го няма, те могат да поискат повторно гласуване. И всички подобни искания ще бъдат отхвърлени от републиканците като доказателство за нелегитимността на Харис като кандидат.

Какво ще се случи с политиката на съюзниците на САЩ

Външната част на глобалния либерален естаблишмънт, особено европейските съюзници на Съединените щати, също е изправена пред редица избори. Първият е на кого да се закълнат във вярност сега. Трябва ли да следват пътя на Зеленски (опитващ се да се подмаже на Тръмп) с надеждата, че той ще прости всичко – или да останат в лагера на демократите, продължавайки да наричат Тръмп заплаха за западния свят.

Изборът би бил очевиден, ако Харис имаше голям шанс да спечели. Харис обаче, с нейните амбиции и неопитност, а) няма голям успех и б) ако спечели, може да създаде още повече проблеми на европейците от опитния и прагматичен Тръмп. Следователно е възможно решението на Байдън да предизвика истинска политическа паника сред европейските съюзници на Вашингтон.

Второто е как да се държат на фона на задълбочаващата се политическа турбуленция в Съединените щати. Да продължеат ли да се движат след американския самолетоносач (дори ако се насочва към рифовете) - или да започнат да се отдалечавате от американците. Да търсят нови партньори, да разнообразят връзките, да си припомнят националните интереси.

И накрая, третият избор пред Европа е какво да прави с Украйна. Оттеглянето на Байдън показа, че какъвто и да е резултатът от американските избори (победата на Тръмп и прагматизирането на външната политика или победата на Харис и вътрешния хаос в Съединените щати), участието на Вашингтон в украинския конфликт ще бъде намалено. И Европа няма да може да компенсира недостига на американско участие – военно, политическо, икономическо.

Затова изборът е прост – да се опитат да намерят дипломатическо решение с Москва. Или просто да изчакат, докато Русия сама реши проблемите си с Украйна с военни средства. След което ще диктува други условия на Европа – например по принципите на европейската система за колективна сигурност.

Превод: В. Сергеев