/Поглед.инфо/ Проникването на католиците-йезуити в Централна Азия и Южен Сибир

Съгласно информацията от пресслужбата на президента на Казахстан Касим-Жомарт Токаев, на 13-15 септември папа Франциск ще бъде на официално държавно посещение в Казахстан.

Информацията за посещението на папата беше потвърдена от ръководителя на пресслужбата на Светия престол Матео Бруни. В Астана папата ще участва в 7-ия конгрес на лидерите на световните и традиционните религии. Конгресът ще бъде посветен на такава тема като „Ролята на лидерите на световните и традиционните религии в духовното и социално развитие на човечеството в периода след пандемията“ .

Предвидени са обсъждания в четири секции:

Секция № 1: "Ролята на религиите за укрепване на духовните и морални ценности в съвременния свят."

Секция № 2: „Ролята на образованието и религиозното просвещение за укрепване на уважителното съвместно съществуване на религии и култури, справедливост и мир.“

Секция № 3: „Приносът на религиозните лидери и политици за насърчаване на глобалния междурелигиозен диалог и мир, противодействие на екстремизма, радикализма и тероризма, особено на религиозна основа.“

Секция № 4: „Приносът на жените за благосъстоянието и устойчивото развитие на обществото и ролята на религиозните общности в подкрепа на социалния статус на жените“.

В Република Казахстан посещението на понтифика е от особено значение. Последният път, когато папа Йоан Павел II дойде в Казахстан през 2001 г., отново в Астана, където проведе литургия и говори много за междурелигиозната хармония между мюсюлмани и християни.

След това посещение в Казахстан зачестиха католическите мисионерски структури, предимно полски. Днес в републиката има малко над 180 хиляди католици, тоест само 1,1% от населението. В Казахстан обаче има около 30 000 поляци.

След посещението на Йоан Павел II в Казахстан се оформиха организациите Съюз на поляците в Казахстан и Polska Jedność , чиято работа се контролира от полския Сенат, кабинета на министър-председателя на Полша и Фонда за помощ на поляците на Изток.

По същото време тук, в Централна Азия, започват да проникват йезуитите, чийто мисионерски център се намира в Павлодар в църквата Св. Тереза на Младенеца Исус. Йезуитите използват този център „за мисионерска работа“ не само в районите, където живеят поляци (а това са районите на Северен Казахстан, Караганда, отчасти Алма-Ата), но и в Киргизстан и Южен Сибир.

Припомняме, че аржентинският кардинал Хосе Мария Берголио (сега папа Франциск) е йезуит. Основната интрига на посещението на папата остава възможността за среща и преговори между Франциск и патриарх Кирил, както и обсъждането на най-наболелите въпроси - "украинския" и "тайванския".

Франциск многократно повдигаше темата за войната в Украйна, въпреки че сравняваше НАТО с кучета, които лаят пред портите на Русия, а в интервю за La Civilt à Cattolica говори за войната толкова двусмислено, че събуди гнева на украинците: политологът Небоженко нарече позицията на папата хитра хибридна политика на Ватикана, а журналист Йегор Чечеринда обвини папата във връзки с ФСБ (можеха да го качат и на сайта „Миротворец“).

Отново украинците са преследвани от думите на Франциск: „Не съм готов да отида в Киев, още не… Изпратих своя пратеник, кардинал Майкъл Черни и кардинал Конрад Краевски. Последният току-що посети Киев за четвърти път. Но чувствам, че не трябва да ходя там. Още не… Трябва да отида в Москва, искам първо да се срещна с Путин.“

И тук не бива да забравяме, че в играта наистина участва йезуит, брилянтно владеещ методите на дипломацията, доказани през вековете. Папата наистина има своя хибридна политика, особено в Казахстан, където Ватикана „мисионерства“ чрез религиозно-етническите групи на поляци, балти и украинци, координирайки стъпките си със съответните структури на Варшава, Киев, Рига и Вилнюс.

В Казахстан през последните години широко се отбелязва „Денят за възпоменание на жертвите на политическите репресии“, като най-активно „страдащи по миналото“ са поляците, литовците и украинците, които налагат своята „концепция“ на казахстанското общество: всички беди са от Русия и руснаците.

Полските организации в Казахстан принципно подчертават, че появата на поляци в тези територии е свързана с масовите репресии и депортации, като се започне от полското въстание от 1830 г. и се стигне до края на Втората световна война. Диаспората, с помощта на полските държавни структури, както и тези на Сорос като Института за източни инициативи в Краков, систематично провежда събития с такова идеологическо съдържание в Казахстан. Във всички акции участват католически мисионери.

Литва помага на поляците по всякакъв начин. На 31 май литовският посланик в Казахстан Гинтаутас Васюлис откри друг паметник на литовските политически затворници в мемориалния комплекс Спаски в Караганда. Проектът е реализиран от Литовския център за изследване на геноцида и съпротивата в сътрудничество с Министерството на външните работи на Литва и Службата за опазване на културното наследство.

Останките на 13 литовци бяха ексхумирани и пренесени от гробището в град Рудник в мемориалния комплекс Спаски. В присъствието на дипломати от 20 държави и Европейския съюз, медии, казахстански активисти и католическото духовенство, посланик Васиулис каза: „Историята се повтаря точно в този момент – на териториите на Украйна, окупирани в резултат на военна агресия. "

И разбира се, когато става въпрос за католическо присъствие в Казахстан, си струва да си спомним украинските униати, които отдавна са започнали своята „мисионерско-политическа“ дейност в Централна Азия.

Първите униати дойдоха в Казахстан заедно с изселените членове на ОУН-УПА, забранени в Русия през 50-те години. След разпадането на СССР Ватикана изпрати тук апостолически пратеник за вярващите от УГКЦ в Казахстан и Централна Азия, родения в полския Пржемисл, епископ Василий Медвита.

От 1997 г. митрофорния протойерей Василий Говера, родом от Ивано-Франковск, става апостолически администратор. На 1 юни 2019 г. папа Франциск повиши статута на униатите в Централна Азия: тук беше създадена специална „Апостолическа администрация за католиците от византийския обред в Казахстан и Централна Азия“.

Говера започна бурна дейност, завърши строителството и освети униатската църква "Покров на Пресвета Богородица" в Караганда, в двора на която издигна паметник на "депортираните украинци" (депортираните бандеровци). По-големият брат на Говера Йосафат, екзарх Луцки, един от апологетите на създаването на „Украинската единна поместна църква“, както и Теодор Мартинюк, Тернополско-Зборовски епископ, често посещават Казахстан.

Казахските униати бяха първите, които организираха събирането на помощи за въоръжените сили на Украйна, към които се присъедини и полската диаспора. Мисионерските центрове на униатите се използват пряко за целите на информационната война срещу Русия. И разбира се, пристигането на папата, за УГКС е много светло и важно събитие.

Вярно е, че казахските мюсюлмански традиционалисти не са много щастливи от пристигането на Франциск. В социалните мрежи има все повече изказвания от рода на: не само събраните „лидери на световни и традиционни религии“ ще обсъждат „социалния статус на жената“ (в Казахстан дискусия за плюсовете и минусите на носенето на хиджаб в училищна униформа сега пламва ), но и още един водещ участник в тези дискусии ще бъде папата, който подкрепя ЛГБТ хората и се застъпва за легализирането на еднополовите „бракове“.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com