/Поглед.инфо/ Приоритетният за Китай инфраструктурен проект “Един пояс - един път” се сблъсква с огромни проблеми само седем години, откакто бе обявен през 2013 година. Сериозните проблеми и обвиненията, че Китай, както се изразява водещ индийски анализатор, въвлича по-бедните страни в “дипломацията на дълговия капан”, започнаха да се появяват още през 2018 година, когато новите правителства на Малайзия и Пакистан поискаха от Пекин преразглеждане на условията. В момента глобалното икономическо въздействие на коронавируса, заедно с едновременния срив на икономиките на Китай, САЩ, ЕС и всички развиващи се страни, създават нови тежки проблеми за толкова ценния китайски проект.
Когато Си Цзинпин през 2013 година за първи път обяви амбициозната инициатива “Един пояс - един път”, станала известна като “Икономическия пояс на пътя на коприната), проектът беше обявен за нужен стимул за развитието на световната инфраструктура и обещаваше да изтегли от нищетата стотици милиони жители на цяла Евразия. Мнозина го разглеждаха като опит да се възпроизведе икономическият модел, позволил на Китай да демонстрира най-необичайния в съвременната история промишлен ръст.
Въпреки че всичко започна да прилича на анекдот, вече е ясно, че масовата глобална изолация заради коронавируса оказва сериозно влияние върху много страни членки от “Един пояс - един път”. Основният проблем се заключва в това, че основните китайски железопътни линии и инфраструктура, влизащи в проекта, включват споразумения с някои извънредно бедни страни и огромни кредитни рискове.
Превод: В. Сергеев