/Поглед.инфо/ Както отбелязва страхотният ни специалист по проблемите на мозъка Сергей Савельов, при европейците през последните 1500 години тече процес на намаляване на мозъка. Свързано е с това, че западноевропейската еволюция е жесток социален подбор по линия на конформизма. Колкото по “конформен” е човек, толкова по-малко е полиморфизмът, толкова е по-малък мозъкът. На мен наистина не ми е ясна една работа. Подборът по конформизъм в Европа все пак не е на 1500 години, а на 500-600 (с инквизицията) и особено през последните 200 години, както показват в трудовете си Фуко и Шене.

Съвременното западно ежедневие е резултат на 200-300 години политика на “моркова и тоягата”. “Тоягата” е системата от репресивни институции в ежедневието, добре описани от Мишел Фуко: полиция, съд, затвор, клиника, лудница и които като системообразуващи елементи на ежедневието се появяват именно през капиталистическата епоха.

“До настъпвването на модерна не съществуват не само психиатриите с нейните диагнози и методи на лечение - не съществува и престъпност, както я разбираме днес, има просто “диви хора” и проблем как да се защитаваме от набезите. Препрочитайки Фуко и спомняйки си книгите, които преди него се публикуват от Шаш, а също и от други с по-малък калибър: психиатрията само се преструва на медицина, по-точно е далеч и дори не на първо място медицина, а всъщност има доста общо с полицията и затворническата система”, пише по повода Андрей Игнатиев.

Надзорните и наказателни институции са репресивно възпитание. Цялата втора половина на XVII, целият XVIII и цялата първа половина на XIX век те отсичат този човешки материал, който социокултурно, психо-физиологически и поведенчески не се вписва в системата “Капитал+Държава”. Какви са резултатите? Например, още от 1800 година кривата на престъпността в Западна Европа запълзява надолу. И с неголеми отклонения и скокове се движи така и до днес. Основният резултат е създаването на битовия човек, при който контролът от страна на външните репресивни структури на ежедневието е интернизиран и който контролира своите психо-физиологически импулси.

Широкият човек трябва да се стесни, казва Достоевски (с устата на Митя Карамазов). Капиталистическата система, в крайна сметка в своето историческо и цивилизационно ядро, сбъдва мечтата на великия руски писател, създавайки определен тип човек. Или поне модална личност, задаваща тон и код на поведение в съвременното западно общество: рационално действащ, законопослушен, минимално агресивен. Във всеки случай докато се намира в “гравитационното” поле на своята система и нейните институции. Тече интернизиране на социалния контрол. Той се превръща в самоконтрол. Самоконтролиращият се човек е стесненият човек.

“Съществуват анализи на културите по време на английските кралици Елизабет I и викторианската култура. Хорн назовава неврозата “личностна религия”, която включва преследване на слава и съпътстващите я изисквания, гордост и самоомраза. Те предлагат сделка със събдата, при която е обещано възнаграждение за определена вяра, действия, жестове, ритуали и черти в характера. Голяма част от Стария Завет прославя сделката със съдбата на “поклоника на съвършенство”, при която човек се въвлича в изпълнение на набор от изработени ритуали и заръки под натиска на заплахи и обещания. В Новия Завет основната сделка е различна. Не покорност пред закона, а смирение - прошката, вярата и отстъпките ще донесат награда”, казва доктор Бърнард Перис от университета във Флорида.

Но всяка придобивка има цена. Обратната страна на самоконтрола е неврозата. Разпространението на нервните заболявания в Западна Европа през последната трета на XIX век, формирането на определени “тихи води”, традиционни зони на самоубийство, възникване на психоанализа - всичко това е обратната страна на триумфа на самоконтрол, заучен от човека.

“Морковът” е възможността да имитираш разкоша на върховете в ежедневието. Това е възможност да направиш бита разкошен, обуржоазяване на бита на небуржоазните групи без тяхната буржуазификация. Това е “морковът” на капитализма. И макар много сегменти от населението да са получили този “морков” не изцяло а частично и в настърган вид, все пак те се радват и на такъв “социален морков”.

Стремящото се към разкош ежедневие става за едни компенсация за тежкия труд и експлоатацията, а за други средство за реално отделяне от низините и създаване на фиктивна картинка на близост до върхушката. При това новите форми на разкош относително бързо преминават на равнище бит или ги имитират. Освен това възниква и се оформя механизъм за “разксошизация на ежедневието”, тоест повече или по-малко външна имитация на преди всичко средните слоеве на начина на живот на върховете. Основен проводник на това става модата.

Европа чрез моркова и тоягата отгледа “послушния човек” - толкова послушен, че за нас, руснаците, е почти невъзможно да си го представим. Виждал съм по международните конференции немалко такива западни послушни политически коректни тесни специалисти. Впрочем и сред нас числото им расте- нима може да бъде иначе в условия, когато критерият за научност става индексът на цитируемост и пазарната отплата за научната дейност?

Достатъчни ли са 200-600 години за физиологически промени? Може би. В крайна сметка е несъмнено, че средният западен европеец и американец нерядко се държат като послушни биороботи, а тяхното социално поведение е биомеханика от типа, който е нужен на властта. Миграционната криза демонстрира това много ясно. Подобен финал за белите европейци, ако перефразирам Височки, е хем трагичен, хем досаден. Впрочем, ние също си имаме проблеми - духат много тревожни ветрове.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com