/Поглед.инфо/ Ескалацията на въоръжената конфронтация може да доведе до реакция от страна на Иран и Турция

Ескалацията на конфронтацията около Нагорни Карабах и по линията на съприкосновение между Азербайджан и Армения набира скорост от началото на месеца. Още от ранната сутрин на 1 септември се водят стрелби в района на мина Соцки (район Гегаркуник). Азербайджанските граничари обстрелваха позициите на арменските въоръжени сили, които отвърнаха със същото.

Тогава ситуацията ескалира още повече, тъй като и двете страни започнаха да използват тежки оръжия. Записани са и удари с дронове камикадзе. Появи се и информация от силите за сигурност на страните за първите загинали и ранени (двама арменски и трима азербайджански граничари).

Изглежда, че за зоната на арменско-азербайджанския конфликт обстрелите и престрелките в близост до границата отдавна са се превърнали в почти ежедневие, в което едната страна обвинява другата в провокации, а другата отговаря със същото. Въпреки това, както отбелязват анализаторите , през август интензивността на подобни действия се увеличи рязко, както ясно се вижда от статистиката: 17 инцидента през последната седмица и повече от 60 през месеца.

Началото на ескалацията съвпадна с появата на редица много забележителни информационни съобщения от двете страни. От арменска страна - за оставката на президента на непризнатата република Нагорни Карабах Араик Арутюнян и оставката на държавния министър Гурген Нерсисян (на 8 септември парламентът избра нов президент Самвел Шахраманян, което срещна рязко негативна реакция в Баку). От Азербайджан - за срещата в Анкара между министрите на отбраната на Турция Яшар Гюлер и азербайджанския Закир Хасанов, състояла се няколко дни след подобна среща в Баку.

Според официалното изявление, азербайджанският министър на отбраната е пристигнал в Турция за празнуването на Деня на победата на 30 август, но срещата между високопоставени представители на службите за сигурност е била в тесен състав. Ситуацията на границата с Армения, която веднага и рязко се влоши само ден по-късно, подсказва, че това едва ли е съвпадение.

В момента страните изтеглят допълнителни части към границата под претекст за ескалация на конфликта. Във въздуха активно действат разузнавателни БЛА. Зачестиха полетите на военнотранспортната авиация между Азербайджан и Израел.

Изследователите отбелязват : съдейки по все по-войнствените изявления в Баку и зачестилите сблъсъци в различни райони на границата, конфликтът навлиза в критична фаза, в която всеки момент могат да започнат широкомащабни военни действия, което подкрепя предположението за тяхното възможно започване до третата годишнина от 27 септември 2020 г. на „втората“ (или третата, в зависимост от вашето мнение) война в Карабах в постсъветско време.

Азербайджанският външен министър Джейхун Байрамов вече заяви, че Баку има план "Б" в случай, че арменците откажат да отворят Зангезурския коридор, но в този случай Армения на практика ще бъде изтласкана от реализацията на проекта, свързващ региона с Турция и Европа.

В момента режимът на Алиев активно се подготвя за изпълнение на този план, съсредоточавайки все повече сили и техника до границите на Армения. Отбелязано е движението на ешелоните на въоръжените сили на Азербайджан в няколко направления, като се започне от Джермук и се стигне до района на Сюник. А срещите между турски и азербайджански висши служители зачестяват.

Планирането на военно решение, за което намекна Д. Байрамов, се доказва и от недвусмисленото му изявление, че „арменците ще бъдат отрязани от проекта“. Това е възможно в случай на окупация не само на Карабах, но и поне на южната част на района на Сюник, през който планират да прокарат т.нар. Коридор „Запад-Изток“.

Външни играчи започват все повече да се възползват от ситуацията. Националната гвардия на Канзас провежда поредни учения в Армения, които предизвикаха (заедно с някои други недружелюбни стъпки на Ереван) остро недоволство в Москва.

На 3 септември ръководителят на някакъв „Европейски комитет за разширяване на НАТО“ (това не е официална структура, а просто неправителствена организация с гръмко име, но въпреки това...) призова Армения да се присъедини към Северноатлантическия алианс, правейки съответен призив към Н. Пашинян в Twitter. Едновременно с това американците набързо обявиха „антикорупционна програма“, изготвена от Държавния департамент за Армения.

Самата програма е представена като правителствена субсидия, за която е предвидено стриктно отчитане пред задгранични служители. Нейната задача по същество се свежда до тотален контрол върху дейността на местните политици. Като част от програмата, американците ще изберат следващите 100 активисти, които ще преминат обучение за „борба с корупцията“ и всичко друго, което се подразбира под това.

По мнението на експерти, този тип методи са стандартна практика за Белия дом. Това е елемент от политиката на мека сила , чрез която САЩ и Западът постепенно насаждат своите наративи. И ако преди те действаха завоалирано, постепенно форматирайки общественото съзнание, сега те вече не крият истинските си мотиви и активизират своята пета колона, формирана в републиката от структури като фондацията на Сорос. Една от целите е да се изтласка Русия от Закавказието и да се създаде точка на напрежение по южните й граници.

Вместо реална помощ на малката република, те предлагат поредния фантом на „западнячеството по Сорос” и словесни съблазни за защита чрез членството в НАТО. Това е насочено на първо място към удържане на Ереван от по-тясно взаимодействие с Русия и Иран.

Въпреки това, за арменската глутница от храненици на западните неправителствени организации подобни номинални жестове на псевдоподкрепа очевидно са достатъчни. Настоящите власти на Армения демонстрират своята готовност да отговорят на стремежите на Вашингтон и Брюксел, въпреки дори критичната ситуация, която се развива по границите, заплашваща загубата на контрол над част от националната територия.

Настоящите власти на Армения всъщност провокират ескалация на конфликта, отблъсквайки руснаците и умишлено игнорирайки всички потенциални съюзници в региона, преди всичко Иран, с който толкова много се говори за взаимодействие.

Той няма проблеми да окаже помощ за Ереван, тъй като самият Техеран не е заинтересован от поражението на арменската страна. В тази връзка Иран възобнови в края на първата десетдневка на септември съсредоточаването на въоръжените си сили до границите на Армения и Азербайджан.

Парадоксът на ситуацията обаче е, че днес иранците са по-загрижени за съдбата на арменците, отколкото арменското ръководство. Въпреки неотдавнашното изявление на командващия силите за противовъздушна отбрана на иранската армия бригаден генерал Алиреза Сабахифард за готовността му да предостави необходимата помощ на съюзниците в региона, подобни искания просто се игнорират в Ереван.

На 5 септември обаче медийното крило на Корпуса на гвардейците на ислямската революция публикува специално видео, предупреждаващо Азербайджан и Турция за възможна промяна на границите на Армения. Както отбелязват резица експерти , за иранските власти въпросът за евентуалното отваряне на Зангезурския коридор е екзистенциален.

Ако този план се осъществи чрез подстрекаване на война, тогава Иран по същество ще остане заключен в средата на тюркските държави без свободна сухопътна комуникация извън техния контрол.

Следователно сценарият за превземане на региона Сюник в Армения наистина е червена линия за Иран. И ако преди Техеран се ограничаваше само до гръмки изявления, то в този случай иранска намеса не може да бъде изключена. Трябва обаче да се има предвид, че иранците говорят конкретно за Армения, докато Нагорни Карабах не е официално признат от тях, което се потвърждава от видеозаписи на КСИР, в които бившата автономна област е изобразена като част от Азербайджан.

В същото време иранците добре осъзнават, че ако избухне нова Карабахска война с положителен изход за Азербайджан, Баку може да отиде по-далеч и в този случай конфликтът може да се прехвърли към Сюник, който географски свързва основната територия на Азербайджан с Нахичеванската автономна област.

Освен това преди няколко дни в самия Иран отново избухнаха масови протести. Броят на гражданите, участващи в тях, достигна почти хиляда души, което е доста значително, като се има предвид общият брой на недоволните през последните месеци.

Западните разузнавателни агенции са готови да подкрепят протестиращите и вълненията в северозападните провинции на Иран със значително тюркско и кюрдско население, където има чести призиви не за реформи, а за изчезването на Ислямска република Иран.

Вътрешните ирански сепаратистки бунтовници отдавна не се ограничават до думи и лозунги, те дори убиват служители на силите за сигурност и режимни служители в малки градове като главния съдия на Пол-е-Дохтар (западна провинция Лурестан). В края на миналата година силите на Корпуса на гвардейците на ислямската революция потушиха въоръжен бунт в Мехабад (провинция Западен Азербайджан), който доведе до жертви сред жителите на града.

Иран обаче може да отговори на това предизвикателство към Баку и силите зад него доста симетрично. Например в Нахичеван и планински Талиш, подкрепящи сепаратистките настроения вече в самия Азербайджан. Във видеозаписите , публикувани от КСИР, територията на Нахичеванската автономна република вече е боядисана в черно като независима държава, а не като част от Азербайджан.

Антиправителствените настроения в автономията не са тайна за никого, а иранците след предишните ескалации в отношенията с Азербайджан намекнаха как биха могли да реагират на агресия от Баку (т.е. като преминат Аракс, окупират или дестабилизират Нахичеван). , което неминуемо ще срещне остра реакция от Турция.

В контекста на готовността на иранците косвено да подкрепят арменците и да влязат в конфликт за защита на националните си интереси, както и териториалната цялост на Армения, позицията на настоящите прозападни власти в Ереван, които носят пълната отговорност за военно-политическата катастрофа, застрашаваща републиката, е забележителна.

От една страна, режимът на Пашинян прави всичко възможно да развали отношенията с Русия и Иран, които искат да поддържат връзки през Армения и са готови да подкрепят арменците. От друга страна, отговаряйки на желанията на западните господари, Пашинян и компания всъщност работят за източните си съседи, които настояват да им се дадат територии и да осигурят на турците достъп до Централна Азия.

Превоз: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?