Всеизвестен факт е, че автоматът на руския изобретател Михаил Тимофеевич Калашников е най-продаваното оръжие в света – 150 милиона броя в 55 страни. Според американския военен историк д-р Изел, автор на книгата “Историята на АК-47”, до 2025 година по-добър автомат от автомата на Калашников няма да бъде създаден...
Прототипът му е бил приет от Генералния щаб на въоръжение в Съветската армия през 1949 г. Преди него старши сержант Калашников предложил своя първи вариант на знаменитата пушка, но той не бил одобрен. Неуспехът го направил по-упорит и настойчив в диренето. Изучил подробно историята на оръжието и основите на проектирането му, запознал се с много чуждестранни системи. Помогнали му, разбира се, малки и големи колективи от специалисти...
Двадесетгодишният Михаил Тимофеевич бил мобилизиран още в първия ден на Втората световна война. Поверили му да води в боя танк срещу немците. Талантът му на изобретател се проявил при направата на брояч, с който да се отчита разходът на гориво, за да се избегнат кражбите. Ала войнишката му служба била прекъсната от тежка рана през септември 1941 г., в боя край Брянск. Евакуирали го за лечение дълбоко в тила. Докато бил в лазарета, Калашников мислел как да промени руското оръжие, така, че да стреля по-добре от германското. “Реших да създам наше оръжие, което да противостои на немците. Мисля че тази моя мечта граничеше с авантюра, защото нямах специално образование...”
От болницата го изпращат на работа във военно-промишления комплекс в Алма-Ата. Две години Калашников усъвършенства изобретението си в заводски условия и стига до вариант на пушка с въртящ се затвор с откос 30 патрона, поставени в пълнител под формата на полукръг. Оттогава до края на живота си, той не преставал да подобрява леките си автоматични оръжия. На 1500 километра източно от Москва - в град Лиевск, в Центъра за военното производство е започнало серийното производство, на автомата “Калашников”, за да не спира нито ден в не един и два завода на Русия.
АК 47 – “Автомат „Калашников“, образец 1947-а”, за времето си е бил ултрамодерно, леко, стрелково оръжие. Той е засенчил славата на „Колт“-а, „Наган“-а и „Максим“-а с новия си къс патрон калибър 7,62 мм, който е позволил да бъде изработено достатъчно леко и маневрено оръжие. Предимствата му пред американския автомат М16А1 проличават във войната във Виетнам. Не бе тайна, че след Червената армия и армиите на страните от Варшавския договор, с “Калашников” бяха въоръжени и прокомунистически настроените бунтовници по света. Да не говорим за арабско-мюсюлманските освободителни движения. Чудно ли е че всяка година в света се произвеждаха по два милиона автомата. Макар да не е за вярване, на националното знаме на Мозамбик до кирката и книгата е изобразен и автоматът на Калашников!
През 1974 г., когато бяха изобретени по-бързи и по-леки патрони с 5,45 милиметров диаметър, започна производството на новия, усъвършенстван модел АК-74, както и на ръчната картечница РПК-74. Модификации на “Калашников” започнаха да произвеждат в град Ижевск, във Виетнам и Китай, в България и Румъния, в Унгария и Полша, в Югославия, Северна Корея, Египет... И докато с АК-47 за три секунди се изстрелват 30 патрона, които нанасят смъртоносни рани на 300 метра, то с АК-74, прицелното разстояние достигна 1000 метра!
За своите многобройни изобретения и усъвършенствания на оръжията Михаил Калашников рядко е получавал възнаграждения, за сметка на моралните отличия. (Добре известна ни бе системата на авторските свидетелства за изобретения, създадени в социалистическите предприятия.) Когато през май 1990 г. руският изобретател се срещнал във Вашингтон с Юджин Стоунер, конструктора на М-16 – най-близкият американски аналог на АК-47, Калашников бил изумен – “Стоунер имаше собствен самолет, а аз нямах пари за билета за самолета от Русия до САЩ...”
Легендарният изобретател на оръжия Михаил Тимофеевич Калашников до сетните си дни на живота бе с бодър дух, радваше се на успехите на своя син Виктор, който продължи достойно делото на баща си. В Ижмаш бе главен конструктор, ръководител на огромен колектив. “Най-важното за успеха на човека е трудът, в това съм се убедил от своя личен опит. Само с упорит труд, с дълбоко проникване във всичко, дори в най-малките подробности от областта, в която работиш, можеш да стигнеш до решението на поставената пред себе си цел... А що се отнася до оръжието, което съм създал, то не е за поразяване и убийства... Аз го считам за щит, а не за меч! Създал съм го за защита на Родината и само за нея. А за това че то попада в престъпни ръце и се използва при междунационални конфликти, не питайте оръжейниците, а политиците... Защо да обвинявате хората, създали автомобила, за това, че пиян шофьор е прегазил ваш близък човек...” – казва той.
