/Поглед.инфо/ Турция иска да се присъедини към БРИКС. Този въпрос ще бъде обсъден на предстоящата среща на министрите на външните работи на общността в Нижни Новгород. Защо ѝ е на една страна членка на НАТО, която от десетилетия чака на опашка за членство в Европейския съюз, да се сближава с БРИКС и до какви последствия може да доведе това?

По време на посещението си в Китай турският външен министър Хакан Фидан обяви желанието на Анкара да се присъедини към БРИКС. Този въпрос ще бъде обсъден на среща на министрите на външните работи на общността в Нижни Новгород на 10-11 юни. Фидан отбеляза, че някои европейски държави са против присъединяването на Турция към ЕС, така че властите на страната разглеждат БРИКС като алтернативна платформа за интеграция.

Според Фидан Турция не може да пренебрегне факта, че „БРИКС, като важна платформа за сътрудничество, предлага на някои други страни добра алтернатива“. „Виждаме потенциал в БРИКС“, подчерта министърът.

Напомняме, че Турция е член на НАТО и е част от Митнически съюз с Европейския съюз. Преди близо четири десетилетия Турция кандидатства за присъединяване към тогавашната Европейска икономическа общност, а през 1999 г. беше официално призната за кандидат за пълноправно членство в ЕС.

Преговорите по кандидатурата на Анкара за членство, които започнаха през 2005 г., отдавна бяха в застой поради редица спорни въпроси, включително правата на човека и различията във външната политика. Западните съюзници многократно критикуваха Анкара за връзките ѝ с Москва през последните години.

Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков каза в разговор с репортери, че Русия приветства големия интерес към БРИКС, но „организацията едва ли ще задоволи интересите на всички заинтересовани страни“. Песков подчерта, че БРИКС е заинтересована да поддържа контакти с всички заинтересовани държави. „За това всъщност сега се обмислят различни формати за поддържане на този контакт“, каза Песков.

БРИКС е общност от Русия, Бразилия, Индия, Китай, Южна Африка, ОАЕ, Саудитска Арабия, Етиопия, Египет и Иран. Тази година Русия председателства БРИКС и ще проведе 16-ата среща на върха на Общността в Казан през октомври. През годините срещите на върха на БРИКС се провеждаха в Екатеринбург и Уфа. Новата банка за развитие изчислява, че до 2028 г. страните от БРИКС ще представляват 35 до 40% от световния БВП, докато делът на Г-7 ще спадне до 27,8%.

Държави с много различни политически и икономически системи могат да се присъединят към БРИКС. Това решение се взе с консенсус на всички участници в общността. Както каза миналата седмица руският външен министър Сергей Лавров, единственото условие е да се работи „въз основа на ключовия принцип – суверенното равенство на държавите, което нашите западни колеги не могат да направят“. Лавров подчерта, че към днешна дата почти 30 държави са демонстрирали готовност да засилят взаимодействието с БРИКС „под една или друга форма“, като са изпратили съответните молби.

Тези страни включват Алжир, Бангладеш, Бахрейн, Беларус, Боливия, Куба, Хондурас, Индонезия, Казахстан, Кувейт, Мароко, Нигерия, Палестина, Сенегал, Тайланд, Венецуела и Виетнам. През април Лавров, след преговори с външния министър на Боливия Селинда Соса, обяви руската подкрепа за желанието на Сукре да се присъедини към БРИКС.

Експертите са единодушни, че присъединяването на Турция към БРИКС ще даде възможност за по-нататъшно укрепване на икономическите връзки със страните от общността. „БРИКС са големи и обширни пазари, където турските продукти отдавна са добре дошли. Русия е пълна с турски стоки, плодове, има и турски строителни фирми. Подобна е историята и с други страни. Следователно, въз основа само на икономически съображения, Турция определено трябва да се присъедини към БРИКС“, казва икономистът Иван Лизан.

„БРИКС е неформален клуб, всяка страна има свои собствени интереси. Общото между тях е, че на всички им е омръзнало от страните от Г-7 и САЩ, искат да създадат собствена ефективна организация и да играят по ясни правила“, продължи събеседникът. “Ако страните не се противопоставят на Турция, тогава БРИКС ще се разшири с още една държава. Русия няма да се съпротивлява, между двете държави има доста работни отношения”, допълни той.

Според него Индия и Китай също не трябва да са против влизането на Турция, въпреки проблема с уйгурите - между другото, Фидан също ще дойде при тях. „Не трябва да има възражения срещу присъединяването на Турция към БРИКС. Фактът, че страна членка на НАТО бърза да се присъедини към антиамериканския съюз, е изненадващ сам по себе си. Турция се интересува да си продава стоките, а не да си играе на геополитика. И всяко нарастване на противоречията между която и да е държава и САЩ и Европейския съюз е в наша полза“, добави източникът.

Според експерти като цяло желанието на Анкара да се присъедини към БРИКС повишава статуса на този формат. Но една страна може да откаже да се присъедини по всяко време, както се случи с Аржентина, която трябваше да стане официален член на БРИКС през 2024 г., но отмени кандидатурата си след смяната на президента.

„Докато окончателно не се изработят критериите за членство в БРИКС, въпросът за приемането на Турция в общността изглежда труден. Дългосрочно решение на проблема може да бъде определянето на броя на постоянните членове на БРИКС и приемането на новодошлите във формат БРИКС+“, отбелязва Станислав Ткаченко, професор от катедрата по европейски изследвания, Факултет по международни отношения, Държавен университет в Санкт Петербург , експерт на Валдайския клуб.

Според него идеалното условие Турция да се присъедини към БРИКС ще бъде оттеглянето на страната от НАТО, но „турците, изглежда, няма да се съгласят с това“. „Оптимистите вярваха, че форумът на БРИКС може да се превърне в пълноправна междуправителствена организация - с устав и секретариат... Но присъединяването на Турция ще покаже, че БРИКС ще остане форум на източния модел от типа на АТИС, което не е много добро за тези, които вярваха, че форумът има институционално бъдеще“, отбеляза политологът. Експертът не изключи, че Турция, използвайки думи за БРИКС, прави пореден опит да се пазари с Европа, която не бърза да покани Анкара в Европейския съюз.

„Турция, като голяма сила и цивилизационна държава, няма да се придържа към никоя международна организация. В НАТО казват, че не е най-лоялният член. Тоест изявлението за желанието за присъединяване към БРИКС отразява общата тенденция на многовекторна турска външна политика през последните десетилетия. Ердоган вижда, че Западът отслабва, затова диверсифицира връзките си, включително със страните от БРИКС“, обясни Ткаченко.

„В същото време БРИКС няма резерви по отношение на приемането на нови членове по отношение на участието им в други организации. Индия също развива тясно военно сътрудничество със Съединените щати. Следователно членството на Турция в НАТО по никакъв начин не ограничава страната да се присъедини към БРИКС, тъй като общността привлича други страни с липсата на ултимативни изисквания и има предимно икономически характер“, добавя политологът Юрий Светов.

Експертът е съгласен, че Анкара има желание да се пазари с ЕС чрез кандидатури за членство в БРИКС. „Турция е на линия за присъединяване към ЕС от десетилетия и разбира, че не искат да го признаят. Не изключвам, че това е метод за изнудване и натиск върху ЕС – ако не ни приемете, ще се присъединим към БРИКС“, подчерта говорителят.

Светов смята още, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган не се придържа към никакъв външнополитически курс, а търси възможности за външнополитическо и икономическо укрепване на Турция. „Ердоган е търговец, той търгува там, където му е изгодно. Основното предимство на Турция е нейното географско положение на кръстовището на Европа и Азия, тя е свързващо звено между два големи континента. Затова влизането на Турция в БРИКС, ако се осъществи, може да укрепи организацията – а това ще бъде от полза за Русия“, обясни Светов.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101