Отказът да стисне ръка на канцлера на Германия Ангела Меркел, възхищението от излизането на Великобритания от ЕС, откритата критика на миграционната политика на Германия... Излизащите извън всякакви рамки постъпки на Д.Тръмп една след друга оскърбяват чувствата на европейските съюзници на Америка. „Действащият президент на САЩ оскърбява почти всеки лидер на страна или правителствен глава, но до настоящия момент не се е занимавал с разпалването на война" – пише на сайта си немското списание „Международна политика и общество“ (IPG), утешавайки европейците.
След Втората световна война отношенията с европейските съюзници винаги са били крайъгълен камък на външната политика на САЩ, но с идването на власт на администрацията на Тръмп на политиката по отношение на ЕС беше даден своеобразен „нов старт“. Започвайки с откритото заявление за „изживялото себе си“ НАТО, игнорирането на Съглашението между ЕС и САЩ за трансатлантическото търговско и инвестиционно сътрудничество, излизането от Парижкото съглашение по климата и завършвайки с обявяването за пренасяне на американското посолство в Израел и заплахата да прекрати съглашението по ядрената програма на Иран – политиката, провеждана от администрацията на Тръмп под лозунга „Америка над всичко“, една след друга удряше по Европа.
През последните няколко години продължава да се засилва недоволството на европейското общество от американската политика, цинизмът на европейската общественост по отношение на Вашингтон вече не може да бъде спрян. Много водещи средства за масова информация, включително и немското списание „Дер Шпигел“, считат, че даже решителните евроатлантици повече не могат да отричат, че трансатлантическата криза и основната политическа заплаха за „обществото на евроатлантическите ценности“ изхожда именно от Вашингтон.
Трябва да се подчертае, че трансатлантическите отношения съваем не случайно се оказаха вмъкнати в днешното блато. Един от депутатите на парламента на ФРГ в статията си „Краят на евроатлантизма“ пише, че „тръмпизма“ съвсем не е случайност в американската история, а резултат от цялото това високомерие и чувство за собствена непогрешимост, възникнали у САЩ след края на „студената война“. Той отбелязва, че Д. Тръмп свали маската от Америка, показвайки на света нейния безцеремонен, опасен и користен лик.
Разколът само ще се засилва и това съвсем не е субективното желание на американските и европейските лидери, а производна от стратегическите разчети, стремежи и политически позиции. Делото за отравянето на екс офицера на ГРУ С.Скрипал в Лондон като че ли предостави „лепилото“ на двете страни на Атлантическия океан, за да могат да запълнят пукнатината в своите отношения. И въпреки всичко доколко ще бъде ефективно това „лепило“ изобщо е трудно да се каже, но в този смисъл няма да бъде трудно да се разбере „активността“ на Запада в „делото Скрипал“.
Превод: Магдалена Желязкова
