/Поглед.инфо/ Китайският лидер Си Цзинпин на срещата на Г-20 в Бали прояви изключителна дипломатическа активност. Но най-вече световната публика беше поразена от малък епизод, както се казва, „на крак“: някъде в кулоарите на срещата на върха другарят Си решително се скара на Джъстин Трюдо, а камерата уловя, както объркването на канадският премиер, така и раздразнението на китайския председател.

Видеото с тази схватка веднага започна да обсъжда водещите световни медии. „Си Цзинпин унижава Трюдо“, „Си се скара на Трюдо“, „Унижението на Трюдо, заснето от камера“, пишат вестниците.

И така, какво се случи в кулоарите на срещата на високо равнище? Факт е, че Си Цзинпин разговаря с канадския министър-председател предишния ден и на следващата сутрин с учудване видя, че цялото съдържание на разговора им е на първите страници на канадските и британските вестници. Така например статия в английския “Гардиън” излезе няколко часа след преговорите. Канадската делегация открито изнесе всички подробности в пресата.

И въпросът тук не е, че канадците са издали някакви държавни тайни, които Си и Трюдо са обсъждали. Не, публикациите във вестниците се превърнаха в пореден кръг от информационната война срещу КНР, опит за унижаване на лидера на страната и поставянето му в неудобно положение. Според журналистите Трюдо привикал лидера на КНР, изразил дълбока загриженост от "китайските намеси" в Канада и решително се скарал на събеседника си.

Като цяло това е добрата стара западна политика: ако не можете да спечелите, осмивайте и унижавайте. Уж дреболия, но ако имате на разположение цяла медийна машина, тя може да раздуха доста силен скандал от това.

И така Си Цзинпин се приближи до Трюдо отстрани, като преди това се погрижи той да бъде заснет от камера и операторът да намери най-удобната точка за снимане. "Всичко, което обсъждахме, изтече в пресата, неприлично е Така не се водят преговори”, решително каза той.

Трюдо, който не очакваше да бъде нападнат, примигна, преглътна и измърмори нещо за „ние в Канада вярваме в открития, свободен диалог.“ Си слушаше нетърпеливо, без да го гледа в очите и не криеше раздразнението си. Беше едно такова специално, леко престорено дразнене в стил „Шефът е ядосан, иска да те лиши от бонуса“. Без да изслуша колегата си, той го прекъсна по средата на изречението, като измърмори: „Трябва да създадем условия за всичко това“ и се обърна да си тръгва. На излизане той се обърна и буквално бутна ръката си в Трюдо. Той машинално я разтърси. Си си тръгна бързо. Завеса.

Както в пиесите на Шекспир, тази малка сцена е изпълнена с голямо значение. Дори по американските стандарти поведението на Си Цзинпин беше грубо. Според китайските представи това е просто невероятен дипломатически демарш. Отвръщайки се от събеседника, прекъсвайки го, публично правейки коментари - в очите на обществеността Трюдо моментално загуби реноме. Защо китайският лидер направи това шоу?

Е, от една страна, той наистина кипи по отношение на канадската политика. В какво ли не обвиняват днес Пекин! Ту задържат китайски изследовател за шпионаж, без да си направят труда да съберат доказателства. Ту държат под домашен арест "принцеса Хуавей" - наследницата на известната корпорация. Наскоро ново нещастие: канадските парламентаристи казаха на силите за сигурност, че подозират Китай в намеса в изборите през 2019 г. Звучи познато, нали?

Освен това без китайските инвестиции бъдещето на Канада е тъмно и неясно. Богатите китайски бизнесмени обичат да строят втори дом тук, купуват недвижими имоти за своите съпруги и роднини, изпращат децата си да учат в местни университети. Китайските пари текат като река в канадската икономика. А вместо благодарност има непрекъснати атаки и опити за прогонване на китайския бизнес.

Освен това Канада активно участва в Индийско-тихоокеанската стратегия на САЩ, отдалечавайки страните от Югоизточна Азия от китайското влияние. По този повод Пекин също има много претенции, има свои планове за Азиатско-тихоокеанския регион.

Второ, това е очевиден сигнал към президента на Франция, с когото Си Цзинпин също разговаря предишния ден. В Русия е добре известна нездравословната склонност на Еманюел Макрон към дипломатически ексхибиционизъм. Неговият екип неведнъж е изнасял в пресата съдържанието на разговорите му с президента Путин. След като публично нашамари Трюдо, Си предупреди Макрон също да не разкрива. В Китай това се нарича „заколете петела, за да изплашите маймуната“.

И накрая, за Си е много важно да изглежда войнствен в очите на своята младеж и средната си класа, която напоследък е поразително войнствена. Нищо чудно, че китайският лидер е сниман в камуфлаж, призовава да се готвят за война - той чувства искането на най-напредналите слоеве на своето общество.

Невероятно нещо се случи с китайската средна класа напоследък. Колко много надежди възлагаха на него на Запад. По-точно, мечтаех, ще израсне ново поколение съвременни хора. Ще се огледа, ще се ужаси от „авторитаризма“, ще разруши „диктатурата“ и ще предаде страната си под външен контрол.

Но в Китай се случи същото, както и в Русия. Израсна ново поколение – свободно, непредубедено, преситено от всички блага на цивилизацията, пътуващо по света. Огледа се и видя истинска диктатура не в Пекин, а във Вашингтон. Изчисли приходите и разходите, беше изумено, че цялата печалба отива в чужбина, а "световната работилница" не може да преодолее разликата в жизнения стандарт със САЩ. А ето и наглата реторика на англосаксонците, събуждаща най-болезнените спомени от колониалното минало. Освен това има глобални инициативи, предназначени да забавят икономическия растеж на Китай.

Като цяло, в Китай възникнаха доста стабилни антиколониални настроения. Не, никой не отказва да търгува със Запада - глупаво е да губиш печалби. Но отношението към западната политика, дипломация, пропаганда сред масите е много напрегнато. По време на незабравимия полет на Нанси Пелоси до Тайван призивите за сваляне на самолета ѝ в китайските социални мрежи събраха много харесвания. Така че китайската интернет общност приветства демарша на Си Цзинпин на Г-20, както се казва, с чувство на дълбоко удовлетворение.

Срещата на Г-20 се оказа много печеливш формат за китайския лидер. Той можеше да преговаря с лидерите там поотделно, изграждайки двустранни отношения с различни страни и успешно „разрушавайки съюзите на врага“. По този начин той сякаш раздели блока НАТО, и АУКУС, и ЕС, и гореспоменатата Индийско-тихоокеанска стратегия.

Например китайският лидер внезапно възстанови отношенията с Австралия. В продължение на три години имаше охлаждане до замръзване - Пекин реагира остро на създаването на АУКУС. Икономическите връзки обаче не са изчезнали: Китай е основният търговски партньор на Австралия и очевидно има какво да предложи на тази страна, за да я измъкне постепенно от влиянието на англосаксонците.

Китайският лидер предложи своя дневен ред и на лидерите на европейските държави - Испания, Франция, Холандия. Изглежда, че сега, в периода на разпадането на еднополюсния свят, такива топли двустранни връзки между държавите са най-надеждният формат на международни отношения. Русия също работи в този дух - така или иначе е безсмислено да се занимаваме с проамерикански блокове като ЕС. Техните представители са способни само да изразят желанията на Вашингтон.

Западната дипломация – и външната политика като цяло – изглеждаше плашещо инфантилна през последните години. Подробностите от преговорите биваха издавани, звучаха глупави фалшификати (като това, че министър Лавров е бил в болница), слушаха се опровержения, вместо извинения, нервно се кикотеха и даваха всичко това на електората си като победа в информационната война. Това всъщност е всичко. Трюдо, който едва ли не наследи премиерския пост от баща си, е живото въплъщение на това.

Но всички тези номерца са оръжие с две остриета. За неоколониалната грубост лесно и бързо може да влети отговор. И тогава учуденият канадски електорат открива рано сутринта, че видео с техния премиер, наречено „Униженият Трюдо“, набира гледания в интернет. И канадските вестници коментират упорито това видео, като дори публикуват забележката на Си Цзинпин, която преводачът не е имал време да преведе („Преговорите трябва да се водят с уважение, в противен случай изходът им е непредвидим“), и тревожно обсъждат какво това означава и какви последствия вещае гневът на лидера на Китай. Може би ако Байдън беше изкрещял на Трюдо, канадците нямаше да са толкова притеснени.

Добре дошли в многополюсния свят, момчета.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com