SMIC дълго време се смяташе за изостанал. Въпреки че е получател на милиарди долари от китайското правителство от основаването си през 2000 г., той остава далеч цаз технологичната граница. Но това възприятие – и самоувереността, която даде на САЩ – се променят.
През август 2023 г. Huawei пусна своя смартфон от висок клас Huawei Mate 60. Според Центъра за стратегически и международни изследвания (американски мозъчен тръст, базиран във Вашингтон), стартирането „изненада САЩ“, тъй като захранващият го чип показа, че китайската самодостатъчност в дизайна на полупроводниците на HiSilicon и производствените възможности на SMIC наваксват с тревожно темпо.
По-скорошните новини, че Huawei и SMIC планират да произвеждат масово така наречените 5-нанометрови процесорни чипове в новите производствени мощности в Шанхай, само разпалиха допълнителни страхове за скокове в тяхната мощ от следващо поколение.
Тези чипове остават едно поколение зад сегашните авангардни, но показват, че ходът на Китай за създаване на по-модерни чипове е на път, въпреки контрола върху износа от САЩ.
САЩ отдавна успяха да запазят ясната си позиция като лидер в дизайна на чипове и гарантираха, че са близки съюзници, които доставят производството на авангардни чипове.
Но сега тя е изправена пред огромна конкуренция от Китай, чийто технологичен напредък носи дълбоки икономически, геополитически последици и последици за сигурността.
От десетилетия производителите на чипове се стремят да правят все по-компактни продукти. По-малките транзистори водят до по-ниска консумация на енергия и по-високи скорости на обработка, което значително подобрява производителността на микрочипа.
Законът на Мур - очакването, че броят на транзисторите в микрочипа се удвоява на всеки две години - остава валиден в чипове, проектирани в Холандия и САЩ и произведени в Корея и Тайван. Следователно китайската технология е изостанала с години. Докато световната граница се премести към 3-нанометрови чипове, собственият чип на Huawei е на 7 нанометра.
Поддържането на това разстояние е важно от икономически съображения и съображения за сигурност. Полупроводниците са гръбнакът на съвременната икономика. Те са критични за телекомуникациите, отбраната и изкуствения интелект.
Стремежът на Вашингтон към полупроводници „произведени в САЩ“ е свързан с това системно значение. Недостигът на чипове сее хаос в световното производство, тъй като захранва толкова много от продуктите, които определят съвременния живот.
Днешната военна мощ дори директно разчита на чипове. Всъщност, според Центъра за стратегически и международни изследвания, „всички основни отбранителни системи и платформи на САЩ разчитат на полупроводници“.
Перспективата да се разчита на чипове, произведени в Китай - и задните врати, троянските коне и контролът върху доставките, които биха възникнали - са неприемливи за Вашингтон и неговите съюзници.
Задушаване на китайската индустрия за чипове
От 80-те години на миналия век САЩ помогнаха за установяването и поддържането на разпределение на производството на чипове, което е доминирано от Южна Корея и Тайван. Но наскоро САЩ се опитаха да защитят технологичното си надмощие и независимост чрез укрепване на собствените си производствени способности.
Чрез широкомащабна индустриална политика милиарди долари се наливат в съоръжения за производство на чипове в САЩ, включително завод за милиарди долари в Аризона.
Вторият основен подход е изключването. Комитетът по чуждестранни инвестиции в Съединените щати подложи на преглед многобройни инвестиционни сделки и сделки за придобиване, като в крайна сметка дори блокира някои в името на националната сигурност на САЩ. Това включва нашумелия случай с опита на Broadcom да купи Qualcomm през 2018 г. поради връзките му с Китай.
През 2023 г. правителството на САЩ издаде изпълнителна заповед, забраняваща износа на усъвършенствано оборудване и технологии за производство на полупроводници в Китай. Чрез налагането на строг контрол върху износа САЩ се стремят да възпрепятстват достъпа на Китай до критични компоненти.
Хипотезата е, че HiSilicon и SMIC ще продължат да се спъват, докато се опитват да се самодостатъчно на границата. Правителството на САЩ призова своите приятели да приемат единна позиция около изключването на износа на чипове за Китай.
По-специално, ASML, водещ холандски дизайнер, спря доставките на своите високотехнологични чипове за Китай поради политиката на САЩ.
Вашингтон също ограничи потоците от таланти към китайската полупроводникова индустрия. Регламентите за ограничаване на движението на таланти са мотивирани от наблюдението, че дори „кръстниците“ на производството на полупроводници в Япония, Корея и Тайван продължиха да работят за китайските производители на чипове – като взеха тяхното ноу-хау и връзки с тях.
Това, както и повтарящите се заглавия за необходимостта от повече полупроводникови таланти в САЩ, подхраниха ограничаването на изтичането на американски таланти.
И накрая, правителството на САЩ изрично се насочи към националните фирми шампиони на Китай: Huawei и SMIC. Той забрани продажбата и вноса на оборудване от Huawei през 2019 г. и наложи санкции на SMIC от 2020 г.
Какво е заложено?
„Войната на чиповете“ е свързана с доминиране в икономиката и сигурността. Изкачването на Пекин до технологичната граница би означавало икономически бум за Китай и крах за САЩ. И това би имало дълбоки последици за сигурността.
Икономически, появата на Китай като основен играч в полупроводниците може да наруши съществуващите вериги за доставки, да промени разделението на труда и разпределението на човешкия капитал в глобалната електронна индустрия.
От гледна точка на сигурността възходът на Китай представлява повишен риск от уязвимости в произведените в Китай чипове, които да бъдат използвани за компрометиране на критична инфраструктура или извършване на кибершпионаж.
Китайската самодостатъчност в дизайна и производството на полупроводници също би подкопала „силициевия щит“ на Тайван. Статутът на Тайван като водещ производител на полупроводници досега е възпирал Китай да използва сила, за да атакува острова.
Китай напредва в своите полупроводникови възможности. Икономическите, геополитическите последици и последиците за сигурността ще бъдат дълбоки и широкообхватни.
Предвид залозите, пред които са изправени и двете суперсили, това, в което можем да бъдем сигурни, е, че Вашингтон няма лесно да се съгласи, нито пък Пекин ще се предаде.
Превод: СМ
