/Поглед.инфо/ Сензационната история отпреди няколко дни около изявленията на един от представителите на киевския режим относно „интелектуалния потенциал“ на страни като Китай и Индия е отлична илюстрация на многото характеристики на съвременната международна политика. На първо място как тя взаимодейства с информационното пространство. Тук всяка страна сама избира как да отговори на обидите. Все още е напълно неизвестно кой избор може да се окаже най-правилният. Китай върви по пътя на формиране на външна политика на велика държава.
Като цяло практиката на публичните обиди в световната политика не е нова. Би било наивно да се мисли, че това не се е случило в „доброто старо“ време. По време на Студената война хранените от Америка диктатори публично наричаха СССР или Китай с най-мръсните имена. Просто почти никога не чувахме за това.
Болшевиките в ранните си години също не бяха против грубите определения. А самите китайци обичаха да дразнят западните и съветските политици с шокиращи изявления до средата на 70-те години. В това отношение, между другото, основателят на съвременната китайска държава Мао Цзедун беше велик майстор.
Безотговорните изявления са неразделна черта на поведението на режими, чието бъдеще е несигурно. Те живеят в настоящето, искрени са в проявите си и не знаят дали ще съществуват физически в много близко бъдеще.
Сега Китай се превърна във велика и уважавана сила. През последните 50 години се превърна в икономическа суперсила с ресурсите да упражнява глобално влияние. И в новото си качество Пекин трябва да отговори на виковете на американските привърженици със сериозност, достойна за много по-добро използване. Освен това Китай очевидно е решил да се откаже от практиката на резки изявления на свои официални лица, възприета през последните години. Очевидно там стигнаха до извода, че подобно поведение не дава нищо особено и влошава имиджа на Китай, поставяйки го на същото ниво като източниците на груби изявления по техен адрес. Вече не чуваме резки външнополитически изявления от китайски служители.
И сега официалният представител на китайското външно министерство Мао Нин казва, че украинският деец „трябва съвестно да анализира изявленията си и да развие правилното отношение“. Такива формулировки са компромис между необходимостта да се реагира на всякакви глупости и все още неформирано разбиране как трябва да се направи това.
Не е сигурно дали подобни увещания ще имат някакъв ефект. Най-вероятно няма. И то поради най-различни причини. Първо, обектът на китайското недоволство живее на различна политическа равнина. Второ, убедителността на китайската реторика зависи от общото състояние на нещата в света. Включително и по фронтовете на военнополитическата криза в Европа.
От гледна точка на политическата култура, разпространена в Украйна, казаното като цяло не е нищо изненадващо. Къде другаде, ако не в Русия, това е добре известно. Непрекъснато чуваме най-явни гадости от киевския режим. Работа на самите получатели на такива нападки е как да реагират. За населението на Украйна това е напълно маловажно, макар че е малко смешно. Засега управляващият киевски журналист само конкретизира идеята си, изтъквайки на китайците техните „слаби аналитични способности“. Ще видим дали ще има реакция на това в Пекин.
Нещо подобно демонстрира преди няколко години малката Литва, която също се скара с Китай заради отношенията си с властите в Тайпе. Тогава реакцията на Пекин беше доста гневна. Тя се изрази в прекратяване на икономическите отношения с балтийската република и репресии в онези области на световната икономика, до които китайското правителство можеше да достигне. Това обаче не се отрази на поведението на Вилнюс. Оказа се, че търговските връзки между Литва и Китай са толкова незначителни, че тяхното изчезване не представлява никаква заплаха за тях. И като цяло, тъй като суверенитетът на Литва е чисто формален, тя спокойно може да не носи никаква отговорност за действията си. Вероятно Пекин си е научил урока и няма да повтори подобен неуспешен опит на наказателна дипломация.
Освен това острата реакция на Китай няма да работи в случая с Украйна. На първо място, защото вече е ясно отношението на Пекин към властите в Киев. Сега Китай е най-важният съюзник на Русия в нейния конфликт със Запада. Въпреки факта, че китайските компании се страхуват не по-малко от други да не попаднат под репресии от страна на САЩ, икономическото сътрудничество между нашите страни само расте. Мащабът на китайската подкрепа за Русия във военно-техническата сфера също не зависи от поведението на Киев.
Политическите симпатии на Пекин са очевидни. И те не са на страната на украинските власти. Мирните инициативи на Китай не са индикатор тук, тъй като те все още виждат украинските власти като нищо повече от един от „тараните“ в ръцете на Съединените щати. Така че в Киев, строго погледнато, не рискуват нищо. Оцеляването на този режим зависи изцяло от Запада и няма нищо общо с други фактори в международната политика. Китайците нямат много начини да накажат Киев. По-точно такива изобщо няма. Пекин, разбира се, може да таи злоба. Но какъв е смисълът, ако самият обект на неговото възмущение не знае колко дълго ще живее на този свят?
Следователно основното, от което зависи уважението към китайската гордост от страна на малките и средни държави, е международният ред като такъв. По-точно способността на САЩ да използват значителен брой „държави“ като териториална база за борбата си с конкурентите. Засега тази способност е доста голяма, въпреки че не е безкрайна.
Разбира се, възможно е да се окаже натиск върху политическите инструменти на Вашингтон. Това обаче има смисъл само в случаите, когато те поне представляват нещо. Като например Южна Корея, за която икономическите отношения с Китай са от голямо значение.
Но в повечето случаи американските клиенти или нямат възможност да живеят въз основа на националните си интереси, или просто нямат такива интереси. Това е характеристика на съвременния свят, където значителна група държави са само формално суверенни. Но в действителност това са проекции на различни прояви на американската дипломация. Промяната на този ред в глобален мащаб е възможна само чрез цялостното му преструктуриране.
Така че всяка дума, която Пекин казва на своите американски сателити, в крайна сметка е част от отношенията му със САЩ. Ето защо Китай е внимателен. Всички много добре знаят, че сдържаността не само на големите държави (като Китай или Индия), но и на мнозинството от членовете на международната общност по отношение на лудориите на американците и техните приближени се свързва единствено с оставащите силови възможности на Вашингтон .
Американците нямат други инструменти за защита на интересите си в света и отдавна може да се забрави за „меката сила“ или просто политическото влияние. Но способността на САЩ да принуждават другите да играят по техните правила е все още колосална - и това не трябва да се забравя. Пекин играе сложна игра, чиято крайна цел е да победи САЩ, без да влиза в пряк конфликт с тях. И той ще бъде възможно най-дискретен.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?