/Поглед.инфо/ Как да прогоните чуждото влияние на Запада от страната, но в същото време да оставите огромните западни пари на ваше разположение? В момента Китай успешно решава този проблем в един от водещите финансови центрове на планетата - Хонконг. Как се случва това и защо превръщането на Хонконг в обикновен китайски град изобщо не е в интерес на политиката на КНР?

Хонконг бързо се отървава от различията си с „Големия Китай“. В края на декември три университета едновременно демонтираха мемориали, издигнати в памет на жертвите на потушаването на студентските протести в Пекин на площад “Тянанмън” през 1989 г.

Би-Би-Си, която следи отблизо случващото се в бившата британска колония, съобщава: “Университетът “Линган” демонтира плочата, Университетът на Хонконг събори „Срамната колона“ на датския скулптор Йенс Галшиот. Китайският университет в Хонконг се отърва от статуята на богинята на демокрацията, копие на скулптурата от папие-маше и пяна, издигната от размирните студенти на “Тянанмън” и разрушена от властите при потушаване на протестите”.

До последно специалният административен район Хонконг беше единствената територия на КНР, където беше разрешено свободното обсъждане на събитията от 1989 г. Събарянето на паметниците не е единственият знак, че политическият живот в "специалната зона" се променя с удивителна скорост и градът, който беше обединен с Китай през 1997 г. по схемата "една страна, две системи", се превръща в обикновен 7,5-милионен метрополис, каквито има безброй много в народната република.

Така международната правозащитна организация “Амнести Интернешънъл” затвори офисите си в града до 31 декември. „Това трудно решение за нас е продиктувано от Закона за националната сигурност на Хонконг, който на практика лиши организациите за правата на човека в Хонконг от способността да работят свободно и да не се страхуват от репресии на правителството“, каза председателят на Съвета на “Амнести Интернешънъл” Анджела Миа Сингх Бейс.

Също в навечерието на Нова година, на 29 декември, полицията в Хонг Конг замрази активите на популярното опозиционно прозападно издание на “Стенд Нюз”. Арест е наложен в на сумата от 7,8 милиона щатски долара. Правоприлагащите органи се опитват да установят произхода им по делото "заплаха за националната сигурност". Около стотина полицаи претърсиха офиса на изданието, като иззеха компютри и документация.

А на 4 януари друго базирано в Хонконг прозападно интернет издание, “Ситизен Нюз” затвори. Саморазпускането му беше мотивирано от „влошаване на свободата на печата“. „Нашата лодка беше обхваната от буря. В тази кризисна ситуация трябва преди всичко да гарантираме безопасността на всички на борда”, разкриват от редакцията.

“Ситизен Нюз” многократно критикува централното правителство на КНР и кмета на Хонконг. През юни полицията замрази и активите на друг голям опозиционен вестник - “Пинго Рибао”, а в средата на декември Върховният съд на Хонконг ликвидира “Некст Диджитал”, който принадлежеше на медийния магнат Джими Лай, арестуван преди година. Бизнесменът е обвинен в "заговор с външни сили" с цел създаване на заплаха за националната сигурност. Сега го грози доживотен затвор. Що се отнася до “Стенд Нюз”, веднага след обиските от редакцията обявиха закриването.

Свободата свърши

Показателно е изявлението на ръководителя на Хонконг Кари Лам. Връзките с континентален Китай са по-важни за "специалната област" от международните бизнес контакти и туристическия поток, каза тя.

„Западните инвеститори още отдавна започнаха да напускат“, коментира Алексей Маслов, директор на Института на РАН за Далечния изток. Отливът започва през 2014 г., когато Китайската комунистическа партия за първи път се опита да поеме контрола над предизборната кампания в Хонконг. На това се противопоставя Движението на чадърите. Тогава Пекин осъзнава, че няма да е възможно Хонконг да бъде включен в политическото пространство на Китай без причина и просто така. Това по-късно беше потвърдено от протестите в Хонконг през 2019-2021 г. И тогава Пекин прибегна към най-неочаквания, но и най-правилния вариант: да разбие финансовата независимост на Хонконг.

Възможно е именно в отговор на Движението на чадърите Пекин да даде на новата си концепция името „Чадър на големия залив“. Проектът предполага, че Хонконг ще стане част от макрорегион, който ще включва също Макао (бившата португалска колония), както и по-голямата част от провинция Гуангдон и някои други територии на Китай. Според Маслов новата териториална единица на КНР по отношение на икономическото си производство вероятно ще изпревари например Австралия. „В резултат на това Хонконг губи значението си като финансов център. За западните инвеститори стана ясно: Китай разтваря Хонконг в тази среда. „Чадъра на големия залив“ провокира значителен отлив на западни инвестиции от Хонконг “, обясни Маслов.

Според западната преса много жители на града остават уплашени от новия закон за националната сигурност, който влезе в сила през юни 2020 г., който беше подписан от президента на Китайската народна република Си Цзинпин. Новите правила заплашват с доживотен затвор за "подривна дейност, тероризъм и заговор с чужди и външни сили за застрашаване на националната сигурност".

Въвеждането на закона за държавна сигурност беше повратна точка, добавя Василий Кашин, директор на Центъра за всеобхватни европейски и международни изследвания към Висшата школа по икономика: „Преди Пекин нямаше инструментите да влияе върху работата на пресата и политически структури в Хонконг. Обикновено тези политически организации, на които е отказано правото да работят на континента, се намират в Хонконг. Сега и те си тръгват оттам."

Но задачата на Пекин е да установи контрол в политическия живот на града, но в същото време да запази уникалната му бизнес среда. Кашин прави резерва: „Ето защо Пекин не използва сила, за да потуши масовите вълнения през 2019 г., въпреки всички ексцесии. Въпреки че тогава се обсъждаше идеята да се внесат военни формирования в града от континента. Не, Пекин търпеливо изтощаваше протестиращите. Всичко е направено планомерно."

Дисидентите се запътиха към Англия

През първата половина на 2021 г. 65 000 жители на Хонконг кандидатстваха за специална петгодишна виза за пребиваване в бившата метрополия Великобритания. Това е безпрецедентен брой потенциални емигранти за града. Британското правителство изчислява, че 475 000 души ще се преместят от бившата колония в кралството през следващите няколко години, отбелязва “Таймс”. Лондон стартира визова програма, която отваря вратата за гражданство за милиони жители на Хонконг. Като цяло, припомняме, че в града живеят 7,5 милиона души, а статистиката показва постепенно намаляване на населението.

Американските анализатори прогнозират, че промените в политическия климат неизбежно ще ударят икономиката на Хонконг, който преди беше известен като един от "източноазиатските тигри" - най-развитите територии в региона. Наистина има аргументи в полза на това заключение. “Блумбърг” съобщи през май, че повече от 40% от членовете на Американската търговска камара в Хонконг говорят , че могат да напуснат града скоро. Сред най-популярните алтернативни дестинации са Сингапур, както и Япония, Тайван и Тайланд.

С приемането на закона за държавна сигурност властите на САЩ престанаха да признават автономията на Хонконг. „От гледна точка на разплащането и бизнес поведението, преди приемането на закона американците гледаха на Хонконг като на отделна територия от Китай, а след това той беше до голяма степен изравнен по статут с КНР“, казва Кашин. „Градът вече беше в продължителен упадък и сега, когато беше установен строг външен контрол над него, това беше удар по вътрешната политическа линия и доведе до бягството на голям брой жители. В същото време не може да се каже, че Хонконг се превръща в обикновен китайски град. А в никакъв случай Пекин няма такава цел “, каза Кашин.

Както припомня Маслов, до 2018 г. Хонконг беше основната стартова площадка, „портал“ за навлизане на чуждестранен бизнес в континентален Китай.

„Градът беше най-големият регистратор на компании в Източна Азия - струваше само 4-8 хиляди щатски долара за „регистрация“ на компания в Хонконг, други четири хиляди струваха офис и други разходи. Но през 2019 г. Сингапур поведе надпреварата и сега е вратата за чужденци към Азия. А вътре в Китай Шанхай вече е иззел от Хонконг правото да бъде основен финансов център“, казва китаистът.

Допълнителен удар върху икономиката на града (припомнете си, че тук се намира Хонконгската фондова борса, една от водещите борси в света) също беше нанесен от пандемията, или по-скоро от строгите коронавирусни ограничения. В тази връзка в края на октомври Азиатската асоциация на индустрията на ценните книжа и финансовите пазари, най-голямата лобистка група в Азия, която включва 155 компании, включително “Голдман Сакс” и “БлекРок”, предприе открита атака срещу властите за първият път. Според “Файненшъл Таймс” Асоциацията е изпратила писмо до министъра на финансите на Хонконг Пол Чан, в което предупреждава, че територията губи статута си на международен финансов център поради "изключително радикалната, ограничителна" политика по отношение на коронавируса.

Както напомня Кашин: „Хонконг седеше върху огромни финансови потоци, свързващи Китай с външния свят, а основата на неговата икономика винаги е била финансовата индустрия и индустриите, които го обслужват: адвокатски кантори, технологични отдели и всичко, свързано със съвременния банков бизнес "

„Прозорецът” към Запада трябва да оцелее

„Сега някой ще го напусне, но някой ще остане. Засега самите китайци се чувстват комфортно да работят през него. Ето защо никой не се интересува от превръщането на Хонконг в обикновен град “, убеден е китаистът. Гръбнакът на уникалната бизнес среда на Хонконг е наследството на британската съдебна и финансова система: мощни банки, които могат да работят в международен план, модерно финансово законодателство, изброява той.

„За Пекин е особено важно да се запази британската правна процедура, тъй като Темида в самата КНР не се радва на особено доверие от никого, включително от самите китайци. Китай е страна с доста примитивна съдебна система, с пълна зависимост на съдилищата от местните партийни власти, доста изостанало бизнес законодателство в много условия“, оплаква се Кашин. „Освен това в Китай все още има редица ограничения за движението на пари през границата. За някои цели просто е забранено тегленето на капитал от КНР. В Хонконг няма такова нещо. Там можете бързо да уредите сметки с целия свят, бързо да разрешите всички спорове в рамките на британското законодателство. Можете също така да пътувате по света без виза."

Хонконг беше не само „порта“ за влизане на чужденци, но и обратно, портал за потегляне на инвеститорите от КНР, казва Кашин. „Всяка китайска компания, която се стреми да навлезе на международния пазар, първо създаваше подразделение в Хонконг, чрез което се сключваха сделки за внос и износ, включително закупуване на оборудване и технологии. В това си качество градът остава удобен както за китайците, така и за техните външни партньори “, заключва анализаторът.

Превод: В. Сергеев