Формално и безсмислено, защото за всеки непредубеден наблюдател е ясно, че възрастен човек, чиято психика е толкова унищожена от множество болести, че не може да запомни процедурата за провеждане на петминутен пресбрифинг, просто не е в състояние да се концентрира достатъчно, за да води двама часа съдържателна дискусия по актуални въпроси на двустранните отношения.
Разбираемо е, че екипът на Байдън трябваше да импровизира в движение, за да продължи да работи тяхния президентски агрегат. Малко вероятно е многобройните повече или по-малко дълги паузи, необходими за преодоляване на „увисванията“, да са харесали на Си Цзинпин, но той търпеше.
Защо търпеше се вижда от китайските съобщения за същността на разговора. Китайският представител подчерта, че разговорът е засягал проблема с Тайван. Американците, без да отричат (би било глупаво да отричат наличието на тайванския въпрос), подчертаха, че лидерите обсъдиха руската специална операция и свързаните с нея проблеми, а също така засегнаха широк спектър от двустранните икономически проблеми.
Не се съмнявам, че това беше така. Тоест Байдън трябва да е посочил съществени противоречия по въпросите на икономическото сътрудничество между двете страни, което отдавна се е превърнало в икономическа война. И трябваше да изложи американската позиция по руската специална операция - почти всеки ден САЩ се възмущават от лошото поведение на Китай, който подкрепя Русия по този въпрос и игнорира исканията на Вашингтон да се присъедини към „изолаторите“ на Кремъл.
Но всичко това е маловажно - общият фон. Не се знае дали Байдън изобщо си спомня какво или кои са тези Китай и Русия - може би ги смята за нови герои на Дисни или за "лошите" от поредния "шедьовър" на Бонд.
Но тези от американска страна, които са търсили и провеждали телефонни разговори, добре знаят, че днес е невъзможно да се постигне от Китай промени в икономическата политика в благоприятна за САЩ посока или отказ на Пекин прагматично да сътрудничи с Москва.
Първо, китайците знаят хиляди по-малко болезнени начини за самоубийство. Второ, те изобщо не планират да се самоубият. Именно това изискват от тях САЩ: да вземат пример от Европа, да отказват да защитават националните си интереси и да вадят безплатно кестени от огъня за Вашингтон. Спомняме си, че и от нас искаха същото.
Следователно всички теми, с изключение на въпроса за Тайван, могат да се считат за свързани. Белият дом трябваше да ги спомене, за да не попадне под обвинението на екипа на Пелоси, че президентът на САЩ, зад гърба на Конгреса и народа, заговорничи с лидера на враждебна сила срещу председателя на Камарата на представителите, помагайки да блокира обявеното й посещение в Тайван.
Разбира се, американците трябваше да намекнат на китайците, че ако направят значителни отстъпки по руския въпрос или при решаването на икономически проблеми, тогава Белият дом ще има допълнителни аргументи срещу посещението на Пелоси. Тя прави пътуване до Азия и в същото време в последните часове избягва да отговори на въпроса дали е готова да се жертва във връзка с предварително обявеното си посещение в Тайван. Което може би означава, че тя има такива планове.
Но китайците добре знаят, че ситуацията с умствената адекватност на старата жена не е по-добра от стареца и ако на нея „й влезе в главата някаква прищявка, няма да я избиеш от там и с кол...“ Освен това Пелоси не е сама - в намерението си да се влоши положението около Тайван, тя е подкрепена от близо половината от американския истаблишмънт. А най-бесни са републиканците.
Наистина, подарък за тях: двамата сенилни старци (президентът и председателят на Камарата на представителите) - и двамата демократи, с абсолютен демократичен контрол над всички клонове на правителството, в навечерието на междинните избори за Конгреса, довеждат нещата до прага на пълномащабна война с Китай.
Тогава демократите губят контрол над Камарата на представителите, републиканците получават стабилно мнозинство и в двете камари, Байдън се превръща в „куца патица“ (и нека се радва, ако републиканският Конгрес не започне процедурата по импийчмънт).
В крайна сметка придобилите републиканци ще решават дали да продължат да вървят по острието на бръснача с Китай, надявайки се, че той ще мине първи по него, или да си измият ръцете и да хвърлят вината за провала на тайванската авантюра на неадекватните демократи, които почти доведоха света до ядрена война, добре че са републиканците да ги поправят вовреме .
Общо взето всичко е красиво, с едно изключение - може да пламне преди изборите. Китайците разбират, че обострянето около Тайван не е лична инициатива на Пелоси, а стратегическа линия на САЩ. Знаят също, че Вашингтон няма много време за силово решение, но няма да го откаже. Следователно не може да се чака, докато Съединените щати преценят, че моментът е благоприятен за тях, а да се нанесе превантивен удар. Сега моментът е благоприятен за Китай - американският елит и общество са разделени по всички въпроси от вътрешния и външния дневен ред, без изключение, включително Тайван. Ще бъде трудно за правителството да мобилизира усилия за по-нататъшно увеличаване на ставките.
В същото време самият Китай има неограничен избор за реакция на визитата на Пелоси. Можете да свалят, но изобщо не е необходимо да свалят нейния самолет. Американците ще направят герой-мъченик от старата никому ненужна мумия и ще разнасят нейното чучело още двеста години, измъквайки сълза от лековерната публика.
Ако наистина свалите нещо, тогава можете да свалите придружаващия изтребител, така че сърцето на старата жена да отиде в петите. Или можете изобщо да не сваляте никого, а просто да затворите небето над Тайван след пристигането й - и да я оставите да седи на острова шест месеца, докато Китай се смили и я пусне да се прибере у дома.
Можете да изчакате, докато тя пристигне и отлети и да нанесете предупредителен ракетен удар по Тайван. Възможно е да хвърлите на пазара двеста или триста милиарда американски дългови ценни книжа от китайските резерви и да видите как доларът пада (въпреки че вие сами ще трябва да платите скъпо за това).
Като цяло Китай има море от силови и несилови, политически, икономически и финансови възможности за реакция. Заедно с различните им комбинации, списъкът наистина е безкраен.
Ситуацията за САЩ очевидно е губеща. Убеждавайки Китай, че войната за Тайван не може да бъде избегната, с посещението на Пелоси, те ще дадат възможност на Китай да избере момента и формата на конфронтацията. А това означава, че дори ако Пекин реши да спре и отговорът не последва веднага, САЩ ще трябва да задържат излишни сили в Азиатско-тихоокеанския регион и да натрупат излишни ресурси в тази посока в случай на война.
Или самите те по собствена инициатива откриват втори фронт срещу Китай паралелно с антируската си военна операция в Украйна. Войната на два фронта не е довела никого до добро (Вилхелм и Адолф няма да позволят да лъжа).
Байдън се обади, за да се отрече тихо от палавата старица. Като се оправдае, че това е нейна частна инициатива, ние не я подкрепяме, но не можем да я спрем, защото у нас е демокрация, а не като вас - страшен тоталитаризъм. Китайците чуха и замълчаха. За решението на Пекин да остави свободни ръцете си за евентуална реакция свидетелства фактът, че по време на разговора те подчертаха обсебеността на Байдън от тайванската криза, но не отчетоха постигане на разбирателство.
От една страна, Байдън не можеше да не се обади. Ситуацията е наистина критична и най-вече за САЩ, където вътрешнополитическите дрязги отдавна обезсмислиха възможността за водене на последователна национално ориентирана външна политика.
От друга страна, той се обади напразно - китайците са наясно с прогресивната слабост на Вашингтон, но не забравяйте, че ако оставите този звяр да легне и да се съвземе, той отново ще се опита да хапе. Следователно отстъпки няма да има. Пекин, заедно с Русия бавно, но сигурно ще удушават звяра в леговището му.
За Москва, разбира се, също са от полза новите американски проблеми в Далечния изток, но не бих искал кризата да ескалира в ядрена война, която в този случай няма да заобиколи Русия.
Докато американската опасност не изчезне, съюзът между Русия и Китай ще бъде трудно разбит - наличието на общ опасен враг ги сближава повече от всички други проблеми. Но дори и след изчезването на американската заплаха, ако Русия и Китай не променят начина си на работа - постигайки труден компромис чрез дълги преговори, в замяна на конфронтация, нищо не застрашава техния съюз. Ако държава, която контролира повече от половината ресурси на планетата и е способна да унищожи цивилизацията с едно движение, но е готова да преговаря, то с нея се преговаря, защото конфронтацията винаги ще бъде по-скъпа.
Примерът със САЩ, които загубиха световната си хегемония в конфронтация с Русия, е друга наука.
Превод: ЕС
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
