/Поглед.инфо/ Ще стане ли архипелагът поредният американски щат?
Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп с радост шокира световната общественост с нови и нови външнополитически изненади. Или ще обяви намерението си да купи Гренландия, или ще предложи Канада да стане 51-вият щат на Съединените американски щати. В геополитическите шеги на Тръмп, разбира се, има малко хумор.
Но си струва сериозно да се обмислят възможностите за прилагане на някои варианти за развитие на събитията през следващите години от неговото управление. Страстта на Тръмп беше убедително демонстрирана например в първия му мандат, когато той превърна заплахите си за наказание на Китай първо в търговска война, а след това я разпростря и на други фронтове - технологични, Хонконг, Синцзян, Тайван...
Антикитайските инстинкти на Тръмп ще го тласкат към все нови действия, включително съвсем неочаквани. По този начин той може да изложи идеята за фиксиране на подновеното американско господство във Филипините под формата на асоциирано членство (Пуерто Рико, Гуам, Вирджински острови и др.) или дори пълноправно влизане в Съединените щати като следващо, 51-ви „суверенен субект“ на федерацията.
Ускореното участие на Манила в антикитайската стратегия започна при Байдън, когато националистическият президент Родриго Дутерте (2016-2022) беше заменен от Фердинанд Маркос-младши, който наследи от баща си, който управляваше Филипините от 1965 до 1986 г., готовност да следва Вашингтон в „килватерен строй.“
В рамките на няколко месеца Маркос младши подписа документи с Байдън, които връщат стратегически разположените острови в ролята на „непотопяеми самолетоносачи“ в зони на нарастващо напрежение в Тайванския пролив и Южнокитайско море.
Новите документи разшириха правното основание за присъствието на американски войски на островите, което осигурява неоценима полза при контролирането на действията на китайските ВВС и ВМС извън първата линия на островите в Тихия океан...
Манила влезе в "триъгълника” с Токио и Вашингтон, който се превръща в една от опорните структури на целия Източен фронт на Глобалната студена война – от Канада до Австралия. На Филипините вече са доставени пускови установки за ракети със среден обсег Typhoon, способни да достигнат територията на Китай. И накрая, Филипините позволяват да бъдат използвани като подстрекател на конфликти в Южнокитайско море, създавайки проблем за Пекин, който е потенциално по-голям от този на Тайван.
Неуспешните изборни резултати за проамериканските сепаратисти в Тайпе през 2024 г. ги лишиха от контрол над парламента на Тайван и възможността законно да обявят „суверенитет“. Именно това развитие на събитията Пекин определи като „червена линия“, чието преминаване ще доведе до военни действия.
Сега ролята на „капан за дракони“ е преминала към Филипините. Ако тази страна официално се присъедини към Съединените щати под една или друга форма, военностратегическата ситуация в тихоокеанския басейн ще претърпи фундаментални промени и ще създаде нови мащабни рискове за Китай. КНР и САЩ ще станат почти съседни държави, а териториалните претенции на Манила ще станат американски.
Претенциите на САЩ към Филипините имат дълги исторически оправдания, датиращи от войната с Испания през 1898 г. Тогава Мадрид губи властта не само над тази колония, но и над Куба, Пуерто Рико, Гуам, Вирджинските и Северните Мариански острови.
Филипинците не се наслаждават дълго на свободата – след кратка съпротива на патриотите, американците установяват контрол над целия архипелаг. През 1916 г. Филипините официално стават „зависима територия на Съединените щати“, а през 1935 г. получават статут на „автономия в рамките на Съединените щати“.
Позорното бягство след поражението от японците по време на Тихоокеанската война (1942-1945) подкопава престижа на „непобедимите янки“ и укрепва позициите на националистите. Техните действия доведоха до обявяването на независимостта. Това се случи малко след поражението на Япония през юли 1946 г. Въпреки това последователните президенти и военни клики остават под американски контрол и следват проамерикански курс във външната си политика.
Традицията на ориентация към Съединените щати е дълбоко вкоренена в управляващите елити на архипелага и дори в широки слоеве от обикновените хора, които са били дълбоко повлияни от американския начин на живот. Филипинците, които идват в Съединените щати, за да работят, традиционно се наемат да служат като слуги в богати къщи.
Цивилните филипинци работят като готвачи във военни бази и посолства по света. Обещанията за сериозни материални облаги в случай на присъединяване към Съединените щати могат да повлияят на голяма част от филипинците и да улеснят местните власти при провеждането на съответните политически процедури. След кратък период на индоктриниране на населението от проамериканските медии и неправителствени организации, дори ще бъде възможно да се проведе референдум.
Ако успеят във Филипините, „креативно мислещите“ съветници на Тръмп може да го насърчат да опита тази форма на експанзия в други страни и региони, включително Тайван. Изглежда Вашингтон сериозно планира да започне ново преразпределение на света.
Превод: ЕС