/Поглед.инфо/ Нужни и важни са различни хора.. Както в мирно време, така и във военно са необходими както войници, така и мирни работници в тила, изковаващи настоящите и бъдещи победи. Това е аксиома и няма какво да се обсъжда. Друг е въпросът, когато някой започне колективно да хленчи, че се харчи твърде много за армията, вместо да се раздава пари на възрастните и децата: класика от жанра, увита в красива обвивка от псевдо-миролюбие и безсмислени призиви да живеем в мир с цял свята. Във военно време е разбираемо - това е предателство с всичко произтичащо. А в мирно?

Отговарям: няма разлика, това също е предателство. Проверявано е многократно: мирното време винаги е подготовка за война. Неотдавнашното изостряне на положението в Израел е най-красноречиво свидетелство за отпускането за 3-те години, които “Хамас” прекара, строейки и закупувайки хиляди ракети за войната. Същото се случи още по-рано в Карабах.

Това не е нито първи, нито последен случай.. Ако не искате да храните армията си, ще храните чужда - вечна истина за всички времена. Единственото нещо, с което мога да се съглася, е, че войната е много лоша, чудовищна. Но има неща, които са много по-лоши - това са илюзиите, които се развиват в лудостта на идеализма, които правят войната неизбежна.

Единственият начин да се предотврати война е да има армия, способна да победи и унищожи потенциален агресор. Създавайки ядрена бомба, СССР отблъсква опасността от трета световна война в продължение на няколко десетилетия и всъщност за пореден път спасява света. Без този пробив ядрената бухалка щеше да се превърне в изключителното оръжие на Запада и светът щеше да последва по съвсем различен път и то много бързо.

Не се получава така, затова е стартиран план „Б“, насочен към вътрешното разлагане на противника, който в началото е напълно успешен. На руините на СССР остава силно отслабена Русия, но притежаваща ядрено оръжие, което я спасява от бързо разчленяване и унищожаване. В същото време губим влияние върху почти цялото постсъветско пространство, така че подпалвачите на война разкъсаха Югославия и подготвиха същата съдба за умиращата Русия. Но не успяха? Защо?

Много просто: в края на 90-те години страната беше в критично състояние, беше необходимо да се предприемат извънредни мерки, на които, както показва цялата световна практика, само военните са способни. Мисля, че тук няма нужда да се обяснява и дешифрира. Владимир Путин като идващ от КГБ е представител на силовите структури, тоест военен, което означава, че Русия все още е ръководена от силовия блок.

Тук няма да давам аналогични примери, както се случи наскоро в други страни, например в много ясна форма в Египет и в редица други, но по-малко значими страни. Много по-интересно е какво се случва сега и какво ще се случи в бъдеще. И то не къде да е, а на Запад, където доскоро подобен сценарий не се предвиждаше.

И така, първо във Франция звънна първата камбана, зад която бяха ясно очертаващи се суровите лица на военните, както пенсионирани, така и действащи, както на генерали, така и на обикновени офицери, чийто брой вече се измерва в хиляди. Същото се случи и в САЩ, което вече свидетелства за тенденция, която е най-малкото глупаво да се игнорира. Глупаво е всичко да се приписва на привържениците и противниците на Тръмп в САЩ или на началото на предизборния цикъл във Франция.

Всичко е много по-дълбоко и по-сериозно, отколкото може би изглежда: Западът е изправен пред избор - или да загине под тежестта на икономическите проблеми и социалната експлозия, причинена предимно от расовия и джендър екстремизъм, или да тръгне по пътя на решително прочистване, което само силите за сигурност могат да извършат.

И двете са изключително опасни за човечеството: първото е безпрецедентна спирала на световното финансово и икономическо цунами, второто е опит за отприщване на поредното световно клане, защото насилственото прочистване по западен начин никога не спира навреме. Нещо повече, добре разработената теоретична основа за това се усвоява и поглъща на умствено ниво, винаги готова да се събуди и да започне да действа.

Послепис. Въпреки облицовката на западната цивилизация, капитализмът, който тя породи, очевидно е достигнал своите граници. Глобалната логистика демонстрира изключителната си крехкост и невъзможност да издържи на изпитанието в лицето на прост вирус, който унищожи цели индустрии и бързо възстановява границите, които сякаш бяха изчезнали завинаги. В същото време съвременният свят става все по-опасен и непредсказуем, балансирайки на ръба на колапса, който както винаги може да бъде спрян единствено от военните. Основното нещо е военните да спрат навреме. А за тези, които са психически готови да преминат червената граница, е добре да помислят за последствията.

В такава ситуация няма място за идеализъм и пацифистки илюзии, те единствено приближават войната и я правят неизбежна.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели