/Поглед.инфо/ Коронакризата има все по-сериозно влияние върху икономиката и ежедневието на обикновените хора в западните страни. Сега има срив на системата за наем на жилища - служителите, останали без работа, вече не могат да плащат на собствениците на жилища. Това важи и за тези, които са взели къщи и апартаменти на кредит. Защо случващото се разкрива системна криза в цялата западна икономика и защо Русия в този смисъл изглежда много по-добре?

Докато световните медии обсъждат зловещия коронавирус, междувременно се развива тежка икономическа криза. Първата вълна донесе масивен ръст на безработицата - само в САЩ над тридесет милиона души загубиха приходите си за последните три месеца. Втората вълна е кризата на неплащанията за наетата жилищна площ.

На 1 май в Съединените щати дойде срокът за месечни плащания на хазяите. Почти една трета от американските наематели не успява да платят нищо. Положението в европейските страни е малко по-добро - обаче твърде много наематели са принудени да забавят плащането.

Някои мерки са бързо приети на държавно ниво. Повече от двадесет държави, включително Испания, Великобритания, Германия, спешно приемат закони, забраняващи изгонването на наематели от наети апартаменти и къщи преди края на карантинните мерки, дори ако те не могат да плащат на хазяите.

В САЩ кметовете на големи градове обявиха мораториум върху изгонването на длъжниците. Тя варира от месец до два месеца. Никой обаче не отменя наема. Тези пари просто ще бъдат вписани като дълг, който наемателите ще бъдат принудени да изплащат на хазяите след самоизолация. В държави като Гърция и Испания на големите собственици на жилища се нарежда да намалят наемите с 40-50%, но те все още имат достатъчно възможности, за да заобиколят този указ.

В допълнение, правителствените гаранции за неизгонване са много избирателни. В САЩ, например, те се отнасят само за онези апартаменти и къщи, които се купуват на ипотека, а ипотеката от своя страна е застрахована от федералните агенции. Това е не повече от една четвърт от всички недвижими имоти, които са наети. Освен това собственикът може да не информира наемателя, че има право да живее, без да плаща наем. Както и да е - в края на карантинните мерки наемателите трябва да очакват „лавина от изгонвания“ - както ситуацията беше доста цветисто описана в общинския съвет на Лондон. Това се отнася особено за жилищата с високо търсене в мегаполисите.

Още сега загубилите работа наематели в Съединените щати се опитват да организират "наемни стачки ", призовавайки правителството да анулира наема или да го плати. На практика обаче няма надежда за това. В същото време добросъвестните наематели, които все още плащат хиляди долари наеми за кутийки в Сан Франциско, са изправени пред чудовищни условия на живот. Работата е там, че властите на най-скъпия град в САЩ решиха да премахнат многобройните бездомници от улицата по време на пандемията. Те бяха настанени в хотели за сметка на града. За да не излизат на улиците и да на разпространяват заразата, им се осигуряват храна, напитки, цигари и наркотици - за сметка на данъкоплатците, разбира се.

Чувайки за такава аванта, нови тълпи от бездомни хора потеглиха към Сан Франциско. Цели райони на града се запълниха с палатки, в които тези бедни хора нощуват. По улиците те денонощно продават, купуват и употребяват наркотици.

Тротоарите се превърнаха в тоалетни на открито. Добавете сбиванията, псувните, огромния брой неадекватни личности. И всичко това се случва под прозорците на хората, дошли в Сан Франциско да работят и учат - и които наемат жилища там на цени до небесата. Разгневените жители се обърнаха към градските власти с молба за извеждане на бездомниците от улиците, но това политически некоректно искане все още не е удовлетворено.

Разбира се, страданието на семействата, изправени пред изгонване, е впечатляващо. Въпреки това повечето хазяи, особено малките, рискуват не по-малко от своите наематели. Факт е, че наскоро недостъпните цени на европейските и американските недвижими имоти доведоха до стабилна тенденция. Хората купуват къща или апартамент с ипотека, а след това дават под наем имотите си изцяло или частично. Това помага за изплащането на вноските по ипотека. В същото време дори за големите собственици на жилища, които притежават няколко имота, след всички плащания - на сметки, данъци и ипотека - им остават малко пари в ръцете. Инвеститорите се заемат с това, за да печелят пари, но бързо разбират, че плащанията изяждат почти целия доход.

Бизнес изданието cnbc.com наскоро разговаря с такъв рентиер в Съединените щати. 24-годишният Гарет Ромело каза пред репортерите, че притежава три имота, които дава под наем - половин къща в Питсбърг, етажна собственост с една спалня във Вирджиния и двустайно жилище в Мериленд. Звучи впечатляващо. Бившият войник Ромело получава от това около четиридесет хиляди долара годишно. Въпреки това, след като плати ипотечните вноски, комуналните услуги и данъците, в ръцете му попадат едва около три и половина хиляди долара годишно. Така той получава основния доход на работа. Ако бъде уволнен, тогава, разбира се, няма да може да се издържа от наема.

В същото време Ромело е вложил над 600 хиляди долара за апартамента във Вирджиния и апартамента в Мериленд през 2018-2019 година. Месечните му плащания за обслужване на дълга и за поддръжка на недвижими имоти възлизат на почти 10 хиляди долара на месец - това е почти цялата му заплата като финансов консултант. Най-малкото прекъсване на плащанията - и дълговете ще го принудят да продаде апартаментите си. Сега милиони такива малки рентиери са принудени да плащат и ипотека, и режийни, докато жителите им се радват на коронавирусна ваканция.

Ако дори наемателят може да бъде изгонен, то не е напълно ясно къде да се намерят нови наематели. Хората, които губят работата си, са принудени да се връщат при родителите си или да живеят с приятели или роднини. Те нямат пари да наемат.

Има реална опасност теглилите ипотечните кредити да започнат да продават домовете си масово и това ще доведе до срив в цените на имотите и повторение - само в по-голям мащаб - на бедствието през 2008 г.

Спусъкът на тогавашната Велика рецесия беше именно кризата на пазара на жилища. В опит да предотвратят повтарянето на тази жилищна трагедия, властите се опитват да осигурят ваканции на теглили ипотечен кредит. В Съединените щати обаче собственикът на жилище има право да отложи плащания, само ако позволява на наемателите да живеят без да плащат и ако ипотеката му е застрахована от голяма банка или федерална агенция. По-малко от една четвърт от ипотеките отговарят на тези условия.

Също така е невъзможно напълно да се отменят ипотечните плащания за определен период. Например, в САЩ банките често продават ипотечни права на пенсионните фондове. Ако ипотеките спрат да плащат, пенсионните фондове ще фалират. И това ще доведе до загуби на спестяванията на стотици хиляди хора, които на пръв поглед нямат нищо общо с проблемите на собствениците на жилища и техните наематели.

Всичко това превръща обикновена икономическа трудност в наистина системен проблем. Нещо повече, той възникна много преди пандемията. Коронакризата само го показа. Дълго време недвижимите имоти в Европа и САЩ изглеждаха невероятно надценени. Разходите за поддръжката им също нарастваха с огромен темп, значително изпреварвайки ръста на заплатите.

Западните младежи имат малък избор. Те са принудени да не купуват, а да наемат недвижими имоти. За разлика от Русия с високия си дял на собственици на жилища, в развитите европейски страни делът на домакинствата, които наемат жилища, варира от 35 до 48 процента. Следователно, всяка криза на този пазар е от решаващо значение за цялата икономика на "златния милиард".

Делът на собствениците на жилища в Съединените щати се държа на по-високо ниво - около 65%. Трябва обаче да се има предвид, че тези собственици на жилища включват и семейства, които са теглили стотици хиляди или дори милиони долари за недвижимите си имоти и сега плащат ипотека.

За тях притежаването на къща или апартамент се утежнява от наистина прекомерните плащания към банката. Комунални услуги и данъци също заемат огромна част от семейния бюджет. Падането на цените на имотите ще доведе до бърз фалит на тези семейства, защото дори след продажба на ипотекираната къща, те няма да могат да плащат на банката.

Дълго време топящата се средна класа оцелява, опитвайки се по някакъв начин да дава под наем имотите си - за дълъг или кратък срок. Сега, изглежда, начинът на живот на рентиера е нещо от миналото. И с него приключва съществуването на средната класа.

Превод: В. Сергеев