Сигурността в Сахел: Военни специалисти срещу институционален вакуум
Военно-техническото сътрудничество отдавна престана да бъде просто продажба на автомати „Калашников“ или бронирана техника. В Централноафриканската република, Мали, Нигер и Буркина Фасо руското присъствие под формата на структури като „Африканския корпус“ на Министерството на отбраната на РФ дойде на мястото на изтеглените френски контингенти от операцията „Бархан“. Това не е филантропия. За правителствата в Бамако и Ниамей сътрудничеството с Москва е въпрос на физическо оцеляване срещу радикалните ислямистки групировки,контролиращи огромни територии в района на езерото Чад и границата между Мали и Нигер.
Обучението на местните въоръжени сили от руски инструктори върви паралелно с охраната на минни обекти и държавна инфраструктура. Според анализи на военни специалисти обаче, разполагането на постоянна руска военна и логистична инфраструктура – като дълго обсъжданата база на Червено море в Судан – остава заложник на вътрешните военни конфликти в самата домакинстваща страна. Докато в Порт Судан няма стабилно правителство,подписаното споразумение за точка за материално-техническо осигуряване на руския ВМФ виси в правен и сигурен вакуум.
Образованието и суверенитетът върху данните: Мека сила с индустриално приложение
Трикратното увеличение на руските държавни стипендии за африкански студенти и нарастването на общия им брой с 1,5 пъти от 2020 г. насам е завръщане към съветската практика за формиране на местен елит. Мрежовият университет, събиращ над 70 висши училища, и разкриването на 58 центъра за отворено образование в 29 страни не са просто хуманитарни жестове. Всеки инженер, обучен в МЭИ, или геолог, завършил МГРИ, е бъдещ кадър,работещ с руски стандарти, руска документация и руско оборудване.
Същото важи и за киберсигурността. Опита за изграждане на т.нар. „информационен суверенитет“ чрез предоставяне на руски бази данни и софтуер за сигурност цели да изолира младите африкански администрации от западните системи за надзор. Твърди се, че няколко държави от Западна Африка вече са проявили интерес към прехвърляне на правителствения си дигитален архив на независими сървърни платформи, поддържани с руско кодиране, но подробностите около тези договори остават класифицирани.
Дипломатическият прагматизъм: Баланс между блоковете
Въпреки присъствието на делегации от 48 държави и 22 държавни глави в Москва, Африка не планира да заменя една монополна зависимост с друга. Страните от континента търсят максимална диверсификация. Индийските фармацевтични компании, китайските инфраструктурни кредити от "Един пояс, един път" и турските бойни дронове "Байрактар" се състезават за един и същи пазар.
В крайна сметка, африканските лидери не подписват декларации от сантимент към подкрепата на СССР от 60-те години на миналия век. Всяко споразумение – от доставката на 13 милиона тона зърно за последните девет месеца до изграждането на малки хидроцентрали – се мери според суровия критерий за националния интерес. Москва предлага алтернатива на западните политически изисквания, но успехът на тази стратегия ще се мери не по бройката проведени форуми, а по реално намерените финансови и логистични пътища в следващите години.
