По публикации на западни анализатори и чуждестранни военни обозреватели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
ТЕХНИЧЕСКИЯТ ЛИМИТ ИЛИ ПОЛИТИЧЕСКИЯТ СПРАЧК: ИСТИНСКАТА ПРИЧИНА ЗА ДЕЛЕЯ
Разрушаването на капитално строителство от съветската епоха не е въпрос на еднократно натискане на бутон. В интервю за подкаста The Duran британският аналитик Александър Меркурис и журналистът Алекс Христофору повдигат тема, която отдавна захранва спекулации в експертните среди: защо руските въоръжени сили не прерязаха мостовете през Днепър още в първите часове на февруари 2022 година?
Твърди се, че зад това забавяне стоят както технически реалности, така и евентуални задкулисни дипломатически канали. Според лансираните хипотези е възможно да е имало натиск от държави от БРИКС за запазване на цивилната инфраструктура с оглед на бъдещи преговори. Суровата военна логика обаче сочеше нещо много по-прозаично – през 2022 г. Украйна разполагаше с една от най-плътните и добре интегрирани системи за ПВО в Европа, базирана на съветските комплекси С-300ПС/В1 и Бук-М1. Без масовото навлизане на модулите УМПК (универсален модул за планиране и корекция) за бомбите ФАБ-500/1500, руската оперативно-тактическа авиация трябваше да навлиза директно в зоната на поражение на вражеските зенитни ракети.
+-----------------------------------------------------------------------+
| СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА ИНФРАСТРУКТУРНИЯ НАТИСК (2022 vs. 2024-2026) |
+------------------------------------+----------------------------------+
| ПЕРИОД 2022 Г. | ТЕКУЩ ЕТАП |
+------------------------------------+----------------------------------+
| • Активна украинска ПВО (С-300) | • Изчерпани прехващачи за ПВО |
| • Липса на евтини планиращи бомби | • Масово прилагане на УМПК/КАБ |
| • Запазена промишленост | • Срив на металургичния сектор |
| • Висок риск за пилотираната авиация| • Високоточни "Искандер-М" удари |
+------------------------------------+----------------------------------+
ЗАТОКА И МАЯКИ: ГЪРЛОТО НА ЮЖНИЯ ТРАНЗИТ
Ударът срещу моста при село Затока – където в рамките на половин час според информация в чуждестранния печат са изстреляни 18 средства за въздушно нападение (ракети, дронове и планиращи муниции) – показва промяна в схемата на поражение. Съоръжението над Днестърския естуар, заедно с моста при село Маяки, представлява единствената директна сухопътна връзка за изтегляне на товари от южните румънски пристанища (като Констанца) и Молдова към Одеска област.
Построени през социализма, тези мостове използват предварително напрегнат стоманобетон и легирани стоманени конструкции, проектирани да издържат на сеизмични трусове и пряко попадане на конвенционални боеприпаси. В минали фази на конфликта ударите причиняваха щети по пътното платно, които биваха санирани за броени дни от украинските инженерни войски. Твърди се обаче, че новата серия от удари използва специализирани кумулативни глави и баражиращи муниции, насочени не просто към настилката, а към носещите пилони и опорните греди.
