А с нас е и Кейти Макфарланд, която разбира от дипломация по-добре от повечето хора. И така, на чия страна е предимството в този сблъсък между президента на САЩ и президента на Русия? Кой печели?
КЕЙТИ МКФАРЛАНД, бивш съветник на Доналд Тръмп по въпросите на националната сигурност: Е, тук разликата е огромна - и, разбира се, Владимир Путин ще спечели. Знаете ли, аз съм изучавала Владимир Путин не едно десетилетие и знам, че той е побойник, той ще натиска и натиска, докато не получи достоен удар в отговор. А Байдън няма да може да му отговори, Байдън още нито веднъж не му е отговорил.
Ще припомня само какво се случва през последните няколко месеца. И така, първо, руснаците казват на американците: „Не смейте да изпращате военни кораби до Черно море с нормална, дежурна, ежегодина визита, няма да ви позволим да правите това, по-добре не трябва.“ Какво правим ние? Ние ги връщаме.
След това руските хакери взломиха американския тръбопровод на Colonial Pipeline опустошавайки енергийния и горивния сектор в североизточните щати на САЩ. Какво става? Путин казва: „Руските власти нямат нищо общо с това“. Какви правим ние? Ние им вярваме.
Оказва се, че Путин натиска и натиска отново и отново, но ние, оказва се, казваме всеки път: „Добре, карай да върви, нека да имаме среща“. Когато в дипломацията няма нищо, освен срещи с празно бърборене, такава дипломация е нищо. За истинската дипломация ви е необходим лост за влияние, тогава преговорите стават реални и ако няма лост за влияние, тогава преговорите няма да работят - вместо преговори ще има ходатайства, молби и просия. И ми се струва, че ситуацията се развива тъкмо в тази посока.
Възможно ли е Байдън, след среща с Путин, да организира партньорство помежду им за противодействие на нарастващата заплаха от Китай? Разбира се, сега натиквам цялата глобална политика, така да се каже, в рамките на една среща, но все пак ще обединим ли сили срещу Китай?
КЕЙТИ МКФАРЛАНД: Ако го направим, аз съм за това. Точно това се опита да постигне администрацията на Тръмп в самото начало на мандата му в рамките на политиката на „триъгълната дипломация“. През 70-те години на миналия век, когато бях млада помощничка на Хенри Кисинджър, Съединените щати направиха същото - обаче, успяхме да се доближим до Китай тогава и в рамките на триъгълната дипломация разчитахме на контакт с по-слаба страна и в същото време с по-мощни карти в ръка.
Ако нашите власти наистина постигнат това, това е просто прекрасно. Но не съм сигурна, че се опитват да постигнат точно това и не мога да кажа със сигурност дали въобще планират геополитически партии от този вид. Но такава игра би било добре, ако я играят - просто не мисля, че ще го направят.
Превод: ЕС
