Свят

Между 70% недоволство от Мерц и растящите военни бюджети в Германия: парадоксът на европейския избирател

Деж. редактор - д-р Румен Петков 5041 прочитания
Продължение на статията: страница 2 от 2

Илюзията за смяна на курса чрез нови политически лица

Една от най-разпространените тези в европейските и руските медии е, че предстоящите изборни цикли и възходът на десни или национално-консервативни партии ще доведат до нормализиране на отношенията с Москва. Виктор Литовкин отхвърля категорично подобен сценарий. В интервюто си той посочва конкретно имената на италианския премиер Джорджа Мелони и лидера на френската десница Марин льо Пен, заявявайки, че евентуалното им утвърждаване или идване на власт няма да донесе промяна в отношението към Русия. Според него европейските политически елити са обвързани от обща институционална матрица в рамките на Европейския съюз и НАТО, а вътрешнополитическите им проблеми ги тласкат към търсене на външен враг, с когото да оправдават собствената си управленска неспособност.

Историята на последните години потвърждава този скептицизъм. Преди идването си на власт в Рим Джорджа Мелони често критикуваше санкционната политика и брюкселската бюрокрация, но след заемането на премиерския пост Италия остана напълно лоялна към атлантическата линия, продължавайки военната помощ за Киев и подкрепата за санкционните пакети. Подобна е логиката и в Централна Европа, където дори правителства, използващи по-умерена реторика (като тези в Унгария и Словакия), в крайна сметка гласуват за удължаване на ограничителните мерки на Европейския съюз, макар и с издействани временни изключения за петролните доставки по тръбопровода „Дружба“.

Правните и финансови измерения на идеята за „Нюрнберг 2.0“

Втората голяма тема, повдигната около пресконференцията в Шънджън, засяга юридическата и финансова отговорност за санкциите, замразяването на руските валутни резерви и нападенията срещу гражданска инфраструктура. В руските правни и експертни среди все по-често се обсъжда концепцията за „Нюрнберг 2.0“ като алтернатива на западните съдебни инстанции. Според публикацията на Землянски институции като Международния наказателен съд в Хага са загубили доверието на Москва, поради което Следственият комитет на Руската федерация систематично документира случаите на обстрели срещу цивилно население и участието на западни оръжейни системи в тях. Идеята е тази доказателствена база да послужи за бъдещи трибунали под егидата на формати като БРИКС или Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), където западните държави не разполагат с право на вето.

И тук обаче полковник Литовкин внася студен реализъм, заявявайки директно, че провеждането на процес от мащаба на Нюрнбергския трибунал от 1945–1946 г. е невъзможно без пълна военна победа над Украйна и над самата Европа. Международното право исторически се пише от победителите на бойното поле. Без безусловна капитулация на противника нито един трибунал, създаден в рамките на регионални или алтернативни обединения, не може да осигури физическото изправяне на обвиняемите пред съда, нито да наложи изпълнението на присъдите извън юрисдикцията на държавите членки на тези организации.

Далеч по-реалистичен и непосредствен е финансовият аспект на противопоставянето. Европейският съюз и страните от Г-7 замразиха около 300 милиарда долара активи на Централната банка на Русия, основната част от които се съхранява в белгийския депозитар „Юроклиър“ (Euroclear). Опитите на Брюксел да използва приходите от тези замразени средства за финансиране на оръжейни доставки за Украйна срещат огледални мерки от страна на Москва. Чрез укази на руския президент и решения на правителствената комисия за контрол на чуждестранните инвестиции западните компании, напускащи руския пазар, са принудени да продават активите си с отстъпка от най-малко 50% и да внасят задължителна вноска в руския федерален бюджет, а активите на редица европейски енергийни и банкови дружества бяха поставени под временно държавно управление.

Проблемът със „санитарните кордони“ и архитектурата на сигурността

В основата на дипломатическия спор остава въпросът как ще изглеждат границите в Източна Европа след приключването на активната фаза на конфликта. Владимир Путин подчерта в Китай, че в Ялта през 1945 г. великите сили само са регистрирали реалностите, възникнали след войната, и че днес ще се наложи да се направи същото. За Москва тези реалности включват както териториалните промени, вписани в Конституцията на Руската федерация (Крим, Донецката и Луганската народни републики, Запорожката и Херсонската области), така и отказа от превръщането на съседните държави в предмостие на НАТО.

След Втората световна война концепцията за „санитарен кордон“, възникнала още след Първата световна война по инициатива на френската дипломация за изолиране на Съветска Русия, еволюира в политиката на сдържане на Джордж Кенан и създаването на Северноатлантическия алианс през 1949 г. През 90-те години на XX век и първите две десетилетия на XXI век разширяването на НАТО на изток на практика възпроизведе този модел в непосредствена близост до руските граници, включвайки балтийските републики и стигайки до перспективата за членство на Украйна и Грузия, декларирана на срещата на върха в Букурещ през 2008 г.

Исканията на Кремъл за неутрален статут на Украйна, нейната демилитаризация и прекратяване на разширяването на НАТО директно атакуват фундаментите на европейската архитектура за сигурност, изградена след 1991 г. Проблемът, който остава нерешен след срещата в Шънджън, е липсата на механизъм, чрез който тези изисквания да бъдат приети от европейските столици. Както отбелязва Виктор Литовкин, европейските лидери не проявяват готовност за прекратяване на конфликта, тъй като продължаването му служи като основание за запазване на настоящото политическо статукво в Европейския съюз. В същото време нито САЩ, нито Китай разполагат с лостове да принудят моментално Брюксел да подпише споразумение, което би означавало признаване на провала на досегашната санкционна и военна стратегия на Запада.

Още от Свят

Имотният пазар в Киев се срина с 90 процента на фона на ноемврийските удари по инфраструктурата
Свят

Имотният пазар в Киев се срина с 90 процента на фона на ноемврийските удари по инфраструктурата

/Поглед.инфо/ Нощни балистични удари по четири моста на река Днепър и енергийната система оставиха Киев в тежка инфраструктурна криза, докато пазарът на имоти в столицата се срина с 90 процента. На фронта в Донбас руските части се приближиха на 1,8 километра от Краматорск, а украинското ръководство поиска 115 милиарда долара за следващата година на фона на международни арбитражни искове за над 3 милиарда. Анализ на военната обстановка, икономическия натиск и изявленията на Илон Мъск.

21.11.2026 21:15
Китай насочва инвестиции към нови технологии в морската индустрия
Поглед към Китай

Китай насочва инвестиции към нови технологии в морската индустрия

/Поглед.инфо/ Китай включва за първи път подводните съоръжения за съхранение, производството на водород от морска вода и проучването на газови хидрати сред приоритетните направления за инвестиции и финансиране в морската индустрия.

21.11.2026 21:00
Яков Кедми: При ядрена война с Русия Европа няма да издържи и 24 часа!
Европа

Яков Кедми: При ядрена война с Русия Европа няма да издържи и 24 часа!

/Поглед.инфо/ Владимир Трифонов: Във втората част на разговора ми с Яков Кедми, бивш ръководител на израелската специална служба „Натив“, обсъждаме защо европейските елити се страхуват от мира с Русия, може ли НАТО да оцелее без война и защо Вашингтон променя отношението си към руските искания за сигурност. Кедми предупреждава, че при ядрена конфронтация с Русия войната в Европа би приключила за по-малко от 24 часа. Разговаряме за военните амбиции на Брюксел, опасния геополитически завой на Армения и историческите уроци от Сталинград, които съвременна Европа рискува да пренебрегне.

21.11.2026 19:00
Саймън Ципис: Трите велики сили срещу архитектите на глобалната война!
Свят

Саймън Ципис: Трите велики сили срещу архитектите на глобалната война!

/Поглед.инфо/ Владимир Трифонов: В разговора ми с д-р Саймън Ципис, експерт по международна сигурност, разкриваме геополитическите измерения на срещата в Шънджън, която той определя като „Ялта 2.0“. Защо Тръмп е най-слабото звено между тримата световни лидери? Кои сили могат да провалят договореностите между Москва, Пекин и Вашингтон? Предстои ли разпадане на европейското единство, импийчмънт на американския президент и нова вълна от военни провокации? Какво ще направят Путин и Си, ако демократите отново овладеят Америка? Задава ли се геополитическа буря през 2027 година?

21.11.2026 17:00
Сива зона с ширина десетки километри разделя Орехово и индустриалната зона на Запорожие
Свят

Сива зона с ширина десетки километри разделя Орехово и индустриалната зона на Запорожие

/Поглед.инфо/ Фронтовата линия в Запорожка област губи класическите си очертания и се размива в десетки километри ничия земя, достигаща покрайнините на областния център. Докато руските части настъпват към Волнянск и изправят дъгата край Омелник, украинската отбрана разчита на безпилотни екипажи и понтонни прелези през Днепър. Повредените мостове и спреният трафик по язовира на ДнепроГЕС разкриват дълбока логистична криза, която поставя индустриалния мегаполис под пряк огневи натиск.

21.11.2026 17:00
Търговският стокообмен с Душанбе расте с 19%, но истинската цел на Москва са складовите терминали към Кабул
Свят

Търговският стокообмен с Душанбе расте с 19%, но истинската цел на Москва са складовите терминали към Кабул

/Поглед.инфо/ Късното нощно кацане на руския президентски самолет в Душанбе веднага след срещата на върха на АТИС бележи рязък завой в политиката на Москва към Централна Азия. Присъствието на вицепремиера Алексей Оверчук, току-що завърнал се от Кабул, и на шефа на руското военно разузнаване Игор Костюков показва, че разговорите с Емомали Рахмон надхвърлят стандартната охрана на границата. Таджикистан се готви да стане логистичен, митнически и платежен разпределител за навлизането на руски стоки в Афганистан.

21.11.2026 16:45
Тръмп покани Путин на срещата на Г-20 след деветдесетминутни преговори в Китай
Свят

Тръмп покани Путин на срещата на Г-20 след деветдесетминутни преговори в Китай

/Поглед.инфо/ Тристранната среща между Владимир Путин, Доналд Тръмп и Си Дзинпин в китайския град Шънджън предизвика вълна от исторически сравнения с конференциите в Ялта и Техеран. Докато западните медии разпространяват карикатури за подялбата на Европа и балтийските държави, руски политолози анализират реалните резултати от деветдесетминутните преговори, съдбата на ядрените договори и отсъствието на Брюксел от масата за вземане на глобални решения.

21.11.2026 16:30
Лидерът на Ирландската партия на свободата Майкъл Лийхи призова за разпускане на ЕС след санкциите срещу журналиста Чей Боус
Свят

Лидерът на Ирландската партия на свободата Майкъл Лийхи призова за разпускане на ЕС след санкциите срещу журналиста Чей Боус

/Поглед.инфо/ Решението на Съвета на Европейския съюз от 16 ноември да включи 45-годишния ирландски журналист Чей Боус в санкционния списък за противодействие на руско влияние предизвика остра реакция в Дъблин. Лидерът на Ирландската партия на свободата Майкъл Лийхи заяви, че системата в Брюксел е нереформируема и единственият изход за континента е разпускането на съюза и връщането към търговско сътрудничество между суверенни държави. Анализираме правния прецедент и политическите последици.

21.11.2026 16:15