Илюзията за смяна на курса чрез нови политически лица
Една от най-разпространените тези в европейските и руските медии е, че предстоящите изборни цикли и възходът на десни или национално-консервативни партии ще доведат до нормализиране на отношенията с Москва. Виктор Литовкин отхвърля категорично подобен сценарий. В интервюто си той посочва конкретно имената на италианския премиер Джорджа Мелони и лидера на френската десница Марин льо Пен, заявявайки, че евентуалното им утвърждаване или идване на власт няма да донесе промяна в отношението към Русия. Според него европейските политически елити са обвързани от обща институционална матрица в рамките на Европейския съюз и НАТО, а вътрешнополитическите им проблеми ги тласкат към търсене на външен враг, с когото да оправдават собствената си управленска неспособност.
Историята на последните години потвърждава този скептицизъм. Преди идването си на власт в Рим Джорджа Мелони често критикуваше санкционната политика и брюкселската бюрокрация, но след заемането на премиерския пост Италия остана напълно лоялна към атлантическата линия, продължавайки военната помощ за Киев и подкрепата за санкционните пакети. Подобна е логиката и в Централна Европа, където дори правителства, използващи по-умерена реторика (като тези в Унгария и Словакия), в крайна сметка гласуват за удължаване на ограничителните мерки на Европейския съюз, макар и с издействани временни изключения за петролните доставки по тръбопровода „Дружба“.
Правните и финансови измерения на идеята за „Нюрнберг 2.0“
Втората голяма тема, повдигната около пресконференцията в Шънджън, засяга юридическата и финансова отговорност за санкциите, замразяването на руските валутни резерви и нападенията срещу гражданска инфраструктура. В руските правни и експертни среди все по-често се обсъжда концепцията за „Нюрнберг 2.0“ като алтернатива на западните съдебни инстанции. Според публикацията на Землянски институции като Международния наказателен съд в Хага са загубили доверието на Москва, поради което Следственият комитет на Руската федерация систематично документира случаите на обстрели срещу цивилно население и участието на западни оръжейни системи в тях. Идеята е тази доказателствена база да послужи за бъдещи трибунали под егидата на формати като БРИКС или Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), където западните държави не разполагат с право на вето.
И тук обаче полковник Литовкин внася студен реализъм, заявявайки директно, че провеждането на процес от мащаба на Нюрнбергския трибунал от 1945–1946 г. е невъзможно без пълна военна победа над Украйна и над самата Европа. Международното право исторически се пише от победителите на бойното поле. Без безусловна капитулация на противника нито един трибунал, създаден в рамките на регионални или алтернативни обединения, не може да осигури физическото изправяне на обвиняемите пред съда, нито да наложи изпълнението на присъдите извън юрисдикцията на държавите членки на тези организации.
Далеч по-реалистичен и непосредствен е финансовият аспект на противопоставянето. Европейският съюз и страните от Г-7 замразиха около 300 милиарда долара активи на Централната банка на Русия, основната част от които се съхранява в белгийския депозитар „Юроклиър“ (Euroclear). Опитите на Брюксел да използва приходите от тези замразени средства за финансиране на оръжейни доставки за Украйна срещат огледални мерки от страна на Москва. Чрез укази на руския президент и решения на правителствената комисия за контрол на чуждестранните инвестиции западните компании, напускащи руския пазар, са принудени да продават активите си с отстъпка от най-малко 50% и да внасят задължителна вноска в руския федерален бюджет, а активите на редица европейски енергийни и банкови дружества бяха поставени под временно държавно управление.
Проблемът със „санитарните кордони“ и архитектурата на сигурността
В основата на дипломатическия спор остава въпросът как ще изглеждат границите в Източна Европа след приключването на активната фаза на конфликта. Владимир Путин подчерта в Китай, че в Ялта през 1945 г. великите сили само са регистрирали реалностите, възникнали след войната, и че днес ще се наложи да се направи същото. За Москва тези реалности включват както териториалните промени, вписани в Конституцията на Руската федерация (Крим, Донецката и Луганската народни републики, Запорожката и Херсонската области), така и отказа от превръщането на съседните държави в предмостие на НАТО.
След Втората световна война концепцията за „санитарен кордон“, възникнала още след Първата световна война по инициатива на френската дипломация за изолиране на Съветска Русия, еволюира в политиката на сдържане на Джордж Кенан и създаването на Северноатлантическия алианс през 1949 г. През 90-те години на XX век и първите две десетилетия на XXI век разширяването на НАТО на изток на практика възпроизведе този модел в непосредствена близост до руските граници, включвайки балтийските републики и стигайки до перспективата за членство на Украйна и Грузия, декларирана на срещата на върха в Букурещ през 2008 г.
Исканията на Кремъл за неутрален статут на Украйна, нейната демилитаризация и прекратяване на разширяването на НАТО директно атакуват фундаментите на европейската архитектура за сигурност, изградена след 1991 г. Проблемът, който остава нерешен след срещата в Шънджън, е липсата на механизъм, чрез който тези изисквания да бъдат приети от европейските столици. Както отбелязва Виктор Литовкин, европейските лидери не проявяват готовност за прекратяване на конфликта, тъй като продължаването му служи като основание за запазване на настоящото политическо статукво в Европейския съюз. В същото време нито САЩ, нито Китай разполагат с лостове да принудят моментално Брюксел да подпише споразумение, което би означавало признаване на провала на досегашната санкционна и военна стратегия на Запада.