/Поглед.инфо/ Да се намерят такива политици с нестандартно мислене като турския президент Ердоган никак не е лесна работа. Отдавна е известна неговата „многовекторност“, която му позволява да дои всички наведнъж. Но този път хитрият османец надмина себе си: той предлага на Европа спешно да приеме Турция в ЕС, а в замяна обещава да спаси ЕС от Тръмп, от нарастващата сила на десните партии и от кризата на „либералната демокрация“.

Опитите на Турция да се присъедини към ЕС започват с кандидатстването й през 1959 г. През 1999 г. ЕС призна Турция за страна - кандидатка. И тогава, колкото и да е странно, основната пречка за навлизане беше... "умереният ислямист" Ердоган, който дойде на власт и консолидира властта около себе си, отнемайки я от армията и съдебната система и задушавайки недоволството вътре в страната.

Тоест създаде явно авторитарен режим в страната, който в много отношения не отговаря на „нормите на ЕС“. Освен това дразнеше демонстративният му „многовекторен” подход. Но тогава се появи Тръмп, разчупвайки обичайните модели, ръководството на ЕС беше шокирано и тогава Ердоган изскочи неочаквано, предлагайки себе си на ЕС като сламка, за която да се хване.

Вземете мен! Хайде, вземете ме!

Новата марка, под която Ердоган се опитва да се "продаде" на Европа е, че Европа трябва да бъде спасена - от плъзгането на икономиката в пропастта без руски газ, и от рязко засилилите се с идването на Тръмп десни партии, и от същия този Тръмп. Основното е да се спаси привичната на Европа „либерална демокрация“.

В същото време няма причина Ердоган да се счита за убеден либерал в духа на ръководството на ЕС и Демократическата партия на САЩ. Докато все още беше кмет на Истанбул, той беше вкаран в затвора за подбуждане на омраза на религиозна основа, след като рецитира следното стихотворение на митинг:

Джамиите са нашите казарми, куполите са нашите каски, минаретата са нашите щикове, а вярващите са нашите войници...

И това е истинската му същност, която беше добре известна в ЕС, поради което приемането на Турция в него се бави от 2005 г. Както пише Галип Далай, специалист по Турция в мозъчния тръст Chatham House:

За някои в ЕС може да е по-изгодно да имат авторитарен лидер като съсед и по-транзакционни отношения с Турция, отколкото сериозно да преследват нейното влизане в блока.

Ердоган обаче, верен на тактиката си „на вода, влизаща във всяка пукнатина“, не се отказа и намери изход. Дъглас Мъри, в статия, публикувана в британското консервативно списание The Spectator, пише:

Турция част от Европа ли е? През по-голямата част от историята на нашата цивилизация подобни въпроси са предизвиквали само груби подигравки... Реджеп Тайип Ердоган е убедил Европейския съюз да предостави на 75 милиона негови сънародници правото на безвизово влизане в Шенгенското пространство.

Правейки това, той успя да постигне най-значимия напредък в сравнение с всичките си предшественици. Използвайки всякакви тактики на сплашване, заплахи и изнудване, той успя да отвори вратите към Европа за своите граждани.

За целта Ердоган буквално започна да изнудва ЕС, като каза, че на негова територия има 2,7 милиона сирийски бежанци, които лесно може да транспортира през Егейско море до Гърция. Или да им дадат възможност да минат през България. И Брюксел се предаде. Освен това той се примири с репресиите на Турция срещу кюрдите и турската окупация на Северен Кипър. Въпреки това работата продължи.

И сега, на фона на конфронтацията на ЕС с Тръмп и очевидното нарастване на влиянието на десните партии, той се представя за спасител на Европа и "либералната демокрация" като такава - в замяна на спешното присъединяване към ЕС. Докато заявява:

Както показват неотдавнашните избори, крайнодесните демагози запълват празнината, която се е отворила в европейските демокрации... Само Турция и нейното пълноправно членство могат да хвърлят спасителен пояс към Европа, чиято икономика и демографска структура бързо застаряват. Колкото по-скоро ЕС приеме тази реалност, толкова по-добре за него.

Прилича на ултиматум. Например, ако не сте съгласни, тогава ще отида при Тръмп. Като се има предвид „многовекторният“ подход на Ердоган, това е напълно възможно.

Ние не сме направили скандал - липсваше ни лидер...

Съгласете се, че подобен „ход с коня“ на Ердоган не можеше да бъде приет на сериозно преди година. Ала сега... Например той казва:

Европа има много големи проблеми със сигурността заради ситуацията в Украйна и променената политика на САЩ, от които може да я спаси само приемането на Анкара в ЕС.

И какво? Турция има втората по големина армия в НАТО (след САЩ), която е напълно способна да замести напускащите американци. Турция вече има голям хъб (между другото създаден с наша помощ) за доставка на газ и петрол в ЕС – вместо руския газ. Турция има мощен флот в Черно море, след загубите във войната с Украйна нашият Черноморски флот не е най-силният в региона. Турция има черноморските проливи - вратата към Черно море.

Tурция е съюзник на европейските либерали в борбата срещу десните партии, които се смятат за „антиимигрантски“ и „ислямофобски“, и за вноса на мюсюлмански мигранти, които може да „контролира“, като по този начин „строи“ европейските правителства.

И накрая, Турция има глобален проект „Велик Туран“ и твърди, че е лидер на сунитския ислям, което й позволява да упражнява сериозен натиск върху Русия, дестабилизирайки нашите „мюсюлмански“ и „тюркоговорящи“ региони, ако е необходимо. При това Ердоган е в пълно разбирателство с радикалните ислямисти и терористи, както показаха последните събития в Сирия.

И най-важното е, че Ердоган и Турция като цяло са под най-силно влияние на Великобритания (шефът на MI6 Ричард Мур е бивш посланик в Анкара и личен приятел на Ердоган). Но точно Великобритания ще бъде тази, която ще „ръководи“ процеса в бъдеще, ако САЩ се дистанцират от войната в Украйна. Така че защо да не "насочите" нещата през Ердоган? В края на краищата, още през миналия век, нашият философ Николай Данилевски заяви:

Европа не ни признава за свои. Тя вижда в Русия и изобщо в славяните нещо чуждо за нея и в същото време нещо, което не може да й служи като прост материал..., който би могъл да бъде оформен и изработен по неин образ и подобие... Има ли смисъл да се мисли за безпристрастност, за справедливост? За една свещена цел не всички ли средства са добри? Тук можете да вземете турчина за съюзник и дори да му връчите знамето на цивилизацията.

Те ще предадат точно това знаме на западната цивилизация на Ердоган. Като на най-достоен европеец...

Какво от това?

Османците не можеха да навлязат в Европа много дълго време - не поради религиозни различия, а защото неизменно идваха като завоеватели, с които се водеше война. Но по-късно или французите, или британците се научиха да манипулират Турция, като периодично я настройваха срещу Русия, която мразеха. И сега турците имат всички шансове не само да влязат в Европа, но и да се сдобият със „знамето на цивилизацията“ за борба с Русия.

Освен това Турция е под сериозно британско влияние и освен това има териториални претенции към Русия в рамките на „Великия турански проект“. ЕС явно няма да пропусне подобна възможност – например може чрез Зеленски да „покани“ турския флот да застане в Одеса и Николаев или да предложи да въведе турците в Украйна като „неутрални миротворци“.

Що се отнася до „спасяването на либералната демокрация“, самият Ердоган веднъж сравни демокрацията с пътуване с автобус: когато автобусът ви отведе там, където трябва да отидете, трябва да слезете. И, естествено, да останете в Европа, преправяйки я за себе си и за мюсюлманските мигранти.

Превод: ЕС