/Поглед.инфо/ Както знаете, хората най-лесно чуват това, което е приятно за ухото. Това отлично илюстрира прогнозата на американската военна агенция „Стратфор“, показана в ефира на турския телевизионен канал ТР1, според която до 2050 г. Турция значително ще увеличи влиянието си в редица региони.
Според прогнозата на американските експерти, наред с други места, Туркменистан, западните региони на Казахстан и Узбекистан трябва да се "разтворят" в Турция.
Само Бог знае защо точно тези райони и какво ще стане с другите казахстански и узбекски региони, но Джо Байдън и стратезите от Вашингтон мълчат, но е много по-интересно, че техните изследвания са заинтересували държавната телевизия на Турция.
За жителите на Централна Азия далеч не е тайна, че техният регион играе съществена роля в изграждането на така наречения „тюркски свят“, който според официална Анкара би трябвало да представлява, ако не съюзна държава, то поне единно икономическо, културно и военно-политическо пространство.
За целта Турция е изградила цяла мрежа от международни интеграционни асоциации, от „Тюрксой“ до фондове за изпълнение на проекти на територията на „Големия Туран“.
Всъщност няма нищо лошо в желанието на сродните народи да развият сътрудничество, ако не вземете предвид как „турският свят“ се възприема от турското ръководство.
Зад многобройните атрактивни „дървета“ под формата на инвестиции, военно сътрудничество, фестивали и образователни институции е лесно да се забрави за „гората“ на неоосманизма.
Междувременно в началото на 90-те Турция изрази желание да „управлява“ бившите републики на СССР.
Турският премиер Сюлейман Демирел навремето заяви, че страната му има уникална перспектива "да определи политическото бъдеще на мюсюлманските републики от ОНД".
А бившият ръководител на Тюркската агенция за сътрудничество и развитие специално създадена за това, Абдулхалюк Чей, заяви, че „Република Турция е наследник на великата Османска империя, тя трябва да създаде съюз с Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Киргизстан и Туркменистан. "
Някой ще се зарадва, но само до този момент, докато разбере, че за неоосманците няма туркмени, казахи, узбеки, киргизи и т.н. Има „узбекски турци“, „киргизки турци“, „узбекски турци“ и други временни отличителни „недоразумения“.
В светлината на това многобройните примери за използването на „мека сила“ от Анкара в страните от Централна Азия изглеждат по съвсем различен начин.
Изведнъж властите на държавите в региона могат да открият, че хиляди военни, разузнавачи, служители на специалните части, имами, сигналисти, инженери и учители, обучени в Турция, вече не са техни, а са турски. И „приказката ще се сбъдне“.
Естествено, Реджеп Ердоган, вдъхновен от успеха на азербайджанската армия в Нагорни Карабах, хареса прогнозите на „Стратфор“. Явно те се харесват и на американските стратези, които обичат да изграждат фантомите на „Голяма Централна Азия“, „Новия Близък Изток“ и така нататък, като едновременно с това подгряват фантомните болки на бивши империи.
Но дали страните от Централна Азия ще харесат това, че „анализаторите“ са ги изтрили толкова лесно от световната карта?