/Поглед.инфо/ Събитието, което всъщност е държавен преврат, но получило от определен момент името „цветна революция“, а по-късно, след събитията в Украйна, се именува за краткост „Майдан“ се случва в една или друга страна в момента, когато управляващите кръгове на тази страна престават да устройват колективния Запад. Обикновено „Майданът“ се устройва към едни или други избори, когато прозападният кандидат търпи поражение и се случва под формата на провокирани масови протести против „фалшификацията“ им. В този случай изведената на улицата тълпа издига искания най-малкото да се отменят проведените избори, а най-много да се признае победата на претърпелия поражение кандидат.

Нещо подобно се случва сега в Беларус, впрочем, без особен успех: избраният за пореден мандат президент Александър Лукашенко напълно уверено контролира ситуацията в страната.

И само в редки, изключителни случаи превратът се случва в екстремен вариант, както се случва в Украйна, когато президентът Виктор Янукович отказа да подпише договора за асоциация с Евросъюза.

Събитията от 7 април 2009 г. в Молдова, когато са разгромени зданията на президентската администрация и парламента, са доста характерен пример за подобна „цветна революция“ – все още не се използва терминът „Майдан“. След парламентарните избори Партията на комунистите, имаща мнозинство два поредни избора, получава отново 60 депутатски мандата от 101. Подобен резултат никак не устройва плановете за бъдещето на Молдова, които съществуват на Запад. Погромите от 2009 г. ярко демонстрират неготовността на тогавашното ръководство на страната начело с Владимир Воронин към мониторинг и отразяване на външни заплахи от този тип. А за това, че тези събития са резултат от външна намеса, говорят много факти, които стават известни по-късно.

Сега, седмица преди поредните президентски избори в Молдова, възможността за „Майдан“ също се обсъжда широко, както вътре в страната, така и извън нея. Още повече, че тази година аналогичните събития в Беларус и Киргизстан и изострянето на конфликта в Нагорни Карабах дават достатъчно основания да се смята, че южно от Русия целенасочено се създава т.нар. дъга на нестабилност. И трябва да се каже, че основания за подобни предположения имат предостатъчно количество.

За оценка на потенциалната възможност за „цветна революция“ в Молдова трябва да се оценят цяла редица фактори както за увеличаваща се вероятност за „Майдан“, така и за противодействащите му.

Преди всичко трябва да се спомене, че в страната действа широко разгърната мрежа от прозападни НПО, подхранвани от многочислените грантове на Фондацията на Сорос, който е добре известен като спонсор на практически всички „цветни революции“. Буквално тази седмица беше публикувано изследване на депутата и политолог Богдан Църда, според който за последните 10 години контролираните от Запада НПО са получили различни грантове и друга материална помощ на сума от над милиард долара. Тези финансови средства са успешно „усвоени“ и е напълно възможно в близко време тези, които са ги предоставили, ще искат да получат конкретен резултат, който е Мая Санду на поста държавен глава. Ако резултатът не се получи при всенародното гласуване, то има голяма вероятност да се опитат да го осигурят с добре изпитани методи.

Още един признак, говорещ, че протестите са вероятни след огласяването на резултатите от изборите, е, че екипът на кандидата Санду, която според всички допитвания ще излезе на балотаж с Игор Додон, практически от самото начало на избирателната кампания усилено издига тезата, че изборите ще бъдат фалшифицирани. При това за опити за „фалшификация“ Санду приема, например стремежа да се осигури възможността за глас за гражданите на Молдова, живеещи в Приднестровието или работещи в Руската Федерация. Именно плановете за откриване на избирателни секции в Русия и за жителите на левия бряг на Днестър предизвикаха силна съпротива от страна на представителите на партията на Санду, както и на другите проевропейски партии.

Достатъчно неочаквано събитие стана отказът на ПА на Съвета на Европа да изпрати мисия наблюдатели на президентските избори в Молдова. Официална причина за това са проблемите с международните пътувания във връзка с коронавируса, а също, че Молдова е в списъка на страните с „червена зона“ по отношение на заболяването. Формално – защото тези причини не попречиха на наблюдателите от ПА на страните от ОНД да преминат акредитация за работа на предстоящите избори. Така, ако резултатът от предстоящите избори не устройва Запад, то отсъствието на наблюдатели от ПАСЕ може да стане един от аргументите за непризнаване на резултатите.

Тези факти не демонстрират ясни и конкретни признаци за планиран „Майдан“, но свидетелстват, че вероятността от подобно събитие е достатъчно голяма.

Голяма, но не и предопределена. Преди всичко трябва да се отбележи, че протестният потенциал в молдовското общество, значителен през 2015-2016 г., забележимо се е снижил. В първата половина на годината се предприемаха опити да се възроди. За това се използва недоволството от изострената икономическа ситуация след началото на пандемията, а стоварилото се на Молдова засушаване предизвика икономически протести сред земеделците. Освен това се предприемаха опити в протестното движение да се използват участници в Приднестровския конфликт. Но при всички случаи правителството начело с Йон Кику успя да намери решения, които да решат проблема с протестиращите и да прекрати протестните акции. Така вътрешните огнища на конфликти, които може да се използват за мобилизация на протестните маси, са ликвидирани.

Освен това ситуацията със заболеваемостта от коронавирус в Молдова не помага за провеждането на масовите мероприятия. Според действащия президент, жителите на страната могат да се откажат от участие на протестите след изборите заради опасенията от пандемията. „Мисля, че ситуацията с пандемията ще се влошава, това е обективно, наблюдаваме го и в Молдова, и в другите страни по света. Струва ми се, че заради това хората няма да излязат масово на протести... пандемията ще вземе своя дан, хората ще се страхуват от събирания“, заяви Додон.

Известно е, че нито една „цветна революция“ не се случва без чуждестранна подкрепа. За това говори и президентът. „Нямаме този протестен потенциал, както в Беларус. Ако не се внесе от чужбина, няма да се появи. Не вярвам в дестабилизацията и в „Майдана“ без геополитическа подкрепа на външен играч. В противен случай, при силна власт в страната всеки опит за дестабилизация няма да доведе до нищо“, заяви Додон.

Въпреки това няма как да не споменем заявлението на ръководителя на Службата за външно разузнаване на Русия Сергей Наришкин, че в Молдова от Запад е изпратена група специалисти по организиране на „цветни революции“. Има надежди, че режимът на затворени граници заради пандемията ще позволи да се предотврати проникването в страната на групи за организиране на масови протести, както става по време на погромите от 2009 г., активно участие в които взема голяма група граждани от съседна Румъния.

Като цяло настоящето ръководство, предвид печалния опит от 2009 г., не изключва възможността от опит да се повторят тези събития, но се вероятността от повтарянето им е неголяма. Президентът свята, че влияние в Молдова оказват три големи геополитически играча: Русия, ЕС и САЩ. „Убеден съм, че на Русия тук не ѝ трябва дестабилизация около границите и периметъра. Ако се има предвид и Приднестровието, то Русия няма интерес обстановката в Молдова да се дестабилизира“, отбеляза Додон. ЕС, смята президентът, също няма интерес обстановката край границите му да се дестабилизира, а властите в САЩ в момента минават през предизборен период.

Предвид всички гореизложени фактори, вероятността от някакви сериозни безредици или масови протести в периода след изборите в Молдова не е голям, макар и не може да се изключва напълно вероятността от подобен ход на събитията.

Превод: В. Сергеев