/Поглед.инфо/ Шанхайската организация за сътрудничество продължава да се разширява. Този път руският външен министър Сергей Лавров каза, че Монголия също може да се присъедини към асоциацията. Москва има богат опит в отношенията с тази страна, а перспективите за тристранно сътрудничество с Китай могат да превърнат Улан Батор в основен транспортен център. Какво друго да очаква Русия от присъединяването на Монголия към ШОС?
Монголия може да стане следващият кандидат за членство в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Сергей Лавров говори за това по време на заседание на Съвета на външните министри на асоциацията. Според него страната се вписва идеално в единното евразийско пространство. Освен това всички настоящи членове на интеграционния проект ясно подкрепят присъединяването на Улан Батор.
Изборът на Монголия като следващ кандидат за членство в ШОС има много исторически, културни и икономически причини. Съдбата на републиката е преплетена с Москва и Пекин. И дори ако Поднебесната не винаги е успявала да води положителен диалог с Улан Батор, по-дълбоката интеграция с участието на Москва ще помогне да се пренасочи съществуващият опит на взаимодействие в правилната посока.
Монголия успява да получи независимост в сегашните си граници през 1911 г., когато започва Синхайската революция във все още имперски Китай. Младата автономия беше активно подкрепена от Санкт Петербург, но събитията от октомври 1917 г. принудиха Русия да се отвърне от Азия. Пекин се възползва от възможността и окупира отново бунтовния регион.
Червената и бялата армия помогнаха на Монголия да се бори срещу „китайските империалисти“. Особената активност на последния провокира намесата на болшевиките в ситуацията, благодарение на чиито действия борещата се за независимост република става втората социалистическа държава в света.
Китай не можеше да се примири със загубата на територии до края на Втората световна война. Мао Дзедун реши да признае суверенитета на Монголия само под безпрецедентен натиск от страна на СССР, който пое ролята на гарант за независимостта на Монголия, включително във войната с Япония. Москва също пази спомена за тези събития: например посещението на Владимир Путин в Монголия през 2019 г. беше насрочено точно за годишнината от боевете при Халкин Гол.
В тази връзка репутацията на Русия като приятел на Улан Батор може да даде тласък на развитието на инициативи между Руската федерация, Китай и Монголия. Междувременно отношенията на републиката с Пекин често са ограничени от бремето на взаимни оплаквания и претенции, но посредничеството на Москва в рамките на ШОС, която успя да се утвърди като организация, която цени равенството и суверенитета, може качествено да трансформира напрежението който продължава да съществува в региона.
Според експертите засилването на икономическите връзки в региона е особено важно днес, тъй като западните играчи също проявяват все по-голям интерес към Монголия и нейните ресурси. По-рано подробно описахме какви интереси преследва например Париж в диалога с Улан Батор - на първо място урановите находища. Франция се зае внимателно с този въпрос през октомври 2023 г.
Въпреки това връзките между Русия, Китай и Монголия са по-силни от контактите на Улан Батор със западните държави. Така в момента страните активно работят по развитието на газопровода „Силата на Сибир – 2“, който трябва да свърже и трите страни. Според вицепремиера Александър Новак подписването на договор за изграждане на необходимата инфраструктура може да стане в близко бъдеще.
Експертната общност отбелязва, че влизането на Монголия в ШОС може да бъде продиктувано преди всичко от нейните географски особености. Освен това Улан Батор има всички шансове да се превърне в основен регионален транспортен център и да внесе много подобрения в съществуващите инициативи за обединение.
„През последните 35 години външната политика на Монголия претърпя значителни промени. По едно време официалната дипломация на Улан Батор беше изградена около принципа на „тримата съседи“. Предполагаше се, че страната ще успее да постигне най-изгодна позиция само ако поддържа балансиран диалог с Москва, Вашингтон и Пекин“, каза Тимофей Бордачов, програмен директор на Валдайския клуб.
„По този начин многовекторната ориентация е дългогодишна тенденция в поведението на Монголия. Тъй като е притисната между Русия и Китай, тази страна просто не може да направи друго. За нея е фундаментално важно не само да запази своята самостоятелност, но и да предотврати нейното разрушаване, което поради географски причини е доста лесно да се направи“, отбелязва той.
„Ето защо Улан Батор дълго време не успява да постигне значителни постижения по отношение на взаимодействието със страните от евразийското пространство. Монголия не можеше да се присъедини към различни интеграционни асоциации, като по този начин се опасяваше от нарушаване на крехкия регионален баланс. Времената обаче се менят”, подчертава събеседникът.
„Днес Шанхайската организация за сътрудничество твърди, че е истински изразител на интересите на нашия континент. Сега включва Иран и Пакистан. Всякакви подозрения, че Русия или Китай се опитват да прокарат свои интереси чрез асоциацията, се разбиват от реалните резултати от нейната дейност“, уточнява експертът.
„ШОС помага на евразийските държави да установят сътрудничество помежду си в напълно различни области. Диалогът се осъществява на принципите на равнопоставеност и неприкосновеност на суверенитета. Мисля, че тези условия допринасят за привличането на Монголия към тази млада, но перспективна организация“, смята той.
„Освен това влизането на Улан Батор още веднъж ще потвърди амбициите на асоциацията като платформа, където се чуват гласовете на всички представители на континента.
И това ще бъде красива стъпка, която ще намекне на цялата международна общност, че политическите противоречия в този регион могат да бъдат преодолени с ефективна дипломация“, уточнява Бордачов.
Според него членството на Монголия в ШОС ще опрости взаимодействието с Русия и Китай: „Това ще намали степента на напрежение около възможната конкуренция между две големи държави за влияние върху Улан Батор. Вървейки ръка за ръка с други членове на асоциацията, ние ще можем да изградим обединено и проспериращо бъдеще за Евразия.
Необходимостта Монголия да се присъедини към ШОС до голяма степен е продиктувана от географията, съгласен е икономистът Иван Лизан. „Единствените две съседки на страната вече са в организацията. Търговията на Улан Батор от своя страна също е насочена към Евразийския регион. В такъв случай защо трябва да се открояват от общото интеграционно пространство?“ - той си мисли.
„Присъединяването към ШОС ще позволи на Монголия да бъде на една вълна с онези страни, с които в момента развива най-активни икономически отношения. Трябва да очакваме засилено участие на Улан Батор в различни инициативи, предложени от асоциацията“, казва експертът.
„В същото време най-значимите ползи от присъединяването на Монголия към организацията могат да се очакват в областта на транспортната и логистична инфраструктура. В момента железопътната и пътната мрежа на страната са доста слабо развити. Инвестициите от Русия или Китай могат значително да променят сегашната ситуация. В този случай Улан Батор има всички шансове да се превърне в един от най-важните транспортни центрове в рамките на ШОС. Това е от полза за нас“, отбелязва той.
Освен това Москва и Пекин неведнъж са обсъждали възможността за изграждане на нефтопровод през територията на Монголия. Не изключвам и нейното влизане в асоциацията да даде тласък за осъществяването на тези планове“, обобщава Лизан.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101
