/Поглед.инфо/ Формата и съдържанието, в които ще бъдат пакетирани европейските репарации в полза на Русия, все още са твърде неясни. Но фактът, че Москва и Вашингтон имат една и съща визия за това кой и как трябва да плати за авантюрата по взлома на Русия, вече може да се счита за сериозен напредък.

Неуспешните преговори на Зеленски с Тръмп не премахват въпроса за взаимните споразумения между противоборстващите страни след края на конфликта. Ако използваме терминологията на американския президент, основният въпрос е с какво ще напуснат масата играчите на карти и кой ще осребри покерните чипове?

Ако приемем определението за победа като „мир, по-добър от преди войната“, можем да се опитаме да оценим справедливо бъдещите печалби на победителите и разходите на губещите.

САЩ похарчиха пари, които не дадоха резултати. Администрацията на Байдън залагаше на поражението на Русия: логиката на поражението и бъдещите ползи, произтичащи от това поражение, бяха основата за масивни финансови инжекции във войната и поддържането на полутрупа на украинската икономика на респиратор. Русия не беше победена, но очевидно победена е Украйна, в която бяха инвестирани твърде много пари, за да се отпишат тези „инвестиции“ и да се продължи напред.

Едно просто излизане на САЩ от Украйна без загуба на лицето е невъзможно. Тръмп няма да може да обвини за авантюрата само грешките на „глупавия президент“ Байдън. Иначе Тръмп нямаше да споменава толкова често прословутите „джевелини“, които той даде и да ги противопоставя на оръжията (по терминологията на Тръмпshits, лайна), които Обама и Байдън дадоха на Украйна.

С други думи, Тръмп също заложи на сдържането на Русия, но не му беше даден шанс да демонстрира ефективността си, докато демократите провалиха проекта поради своята некомпетентност.

Изтеглянето на САЩ от Украйна не може дори да е близо до намек за подобно изтегляне на САЩ от Афганистан при Байдън. Тръмп иска да излезе с чиповете в ръка. Именно поради тази причина Тръмп смята безвъзмездните средства, предоставени на Украйна, за дълг. Безвъзмездна помощ се издава за постигане на определен резултат; ако резултатът не бъде постигнат, логично е безвъзмездната помощ да се превърне в дълг.

Сметката, представена на Украйна – независимо дали е 500 или 350 милиарда долара – ще бъде много трудна за осребряване. Много се говори за това, че Украйна просто няма природни ресурси и активи, за да покрие такъв дълг. И тази сметка, дори за по-малка сума ще бъде покривана с десетилетия: мащабните инвестиции в минни проекти не се изплащат за година или две.

Белият дом разбира това много добре. Така наречената сделка за ресурсите трябваше да действа като вид „опция“ за всяка икономическа дейност в Украйна, независимо от това кой инвестира в нейното възстановяване и развитие.

Контролът върху издаването на лицензи за добив на полезни изкопаеми и инфраструктурни активи (пристанища и т.н.), които трябваше да служат като принос на Украйна към фонда, всъщност не е нищо повече от дългосрочен (и може би дори вечен) данък, наложен от Съединените щати на всички, които извършват икономическа дейност на територията на Украйна.

Тръмп видя Европейския съюз като основен платец на този данък. Именно ЕС трябваше да действа като основен инвеститор във възстановяването на Украйна, за да предотврати нови вълни на миграция на украинци на нейната територия. От гледна точка на Тръмп схемата изглежда като печеливша.

Европейците трябва да са заинтересовани от поддържането на минимална стабилност в обширната територия на страната, съседна на ЕС. На свой ред Щатите, чрез фонда, вземат подкупа си от всеки, който е принуден да инвестира в Украйна, и няма значение дали това са европейски, руски или американски компании - всеки ще плати за правото да работи в новия „див изток“.

Като печеливша страна, Русия със сигурност също има свой собствен образ на победата. Първият и най-важен въпрос е безопасността. Ето и придобиването на нови територии, които увеличават „обхвата на полета“, а ето и доста вероятното оттегляне на НАТО от пределите на Русия, изразено ако не в оттеглянето на редица гранични страни (Балтика, Финландия) от алианса, то поне в изтеглянето на войските на НАТО от тях и затварянето на редица военни бази. Което, между другото, беше директно заявено в ултиматума, който Москва постави на Запада през декември 2021 г.

В този смисъл Русия направи много важно нещо: тя спечели нещо като война за независимост, ако направим аналогии с британско-американската конфронтация през втората половина на 18 век. Но победата във войната за независимост е необходимо, но не достатъчно условие за стабилно развитие.

Участието в бъдещата съдба на Украйна, чиято граница все още остава втората по дължина след границата с Казахстан, е не по-малко важно за Русия, отколкото за Европейския съюз. И като победител във войната, Русия, заедно със Съединените щати, ще искат да осребрят своите казино чипове.

Заедно с премахването на санкциите и връщането на блокираните златно-валутни резерви ще се постави въпросът за компенсациите за агресията на Запада срещу Русия. Такава компенсация може да дойде под формата на инвестиции и технологии, които ще потекат от Европейския съюз не само към Съединените щати, но и към Русия. Украйна може да се превърне в удобен мост за това прехвърляне – както тази част, която стана част от Руската федерация, така и тази, която ще остане след края на конфликта.

Предложението на президента Путин за съвместно разработване на находища на редкоземни метали е де факто покана за изпълнение на съвместни проекти, които в крайна сметка ще направят възможно възстановяването на разходите от украинския конфликт. Присъствието на западни корпорации в новите територии на Русия ще послужи и за друга важна цел – макар и неофициално, но признаването на тези територии като руски.

Ясно е, че формата и съдържанието, в които ще бъдат пакетирани европейските репарации в полза на Русия, все още са твърде неясни. Но фактът, че Москва и Вашингтон имат една и съща визия за това кой и как трябва да плати за авантюрата с взломяването на Русия, вече може да се счита за сериозен напредък.

Превод: ЕС