Въпреки това, като се има предвид относителния размер на присъствието на Русия тук и основните проблеми, пред които ще се сблъска тя, ако пожелае да увеличи допълнително участието си, опасенията, които западните страни изразиха относно ангажимента на Москва на континента, са преувеличени. Други външни сили - най-вече Съединените щати, Европа и Китай - имат много по-големи позиции на континента и няма много причини да очакваме това да се промени скоро.
Руските интереси
Участието на Русия в Африка наистина започва след Втората световна война. Съветският съюз стана ключов съюзник за много нови африкански държави по време на Студената война, предоставяйки финансова и политическа подкрепа като защитник на антиколониалните освободителни движения.
До 1960-70-те години Съветският съюз установи дипломатически отношения с почти всички независими държави в Африка. Той също така увеличи размера на помощта, която предоставя на африканските държави, не само под формата на заеми, но и инвестиции в индустриалния сектор. В средата на 80-те години на миналия век Съветският съюз допринесе за развитието на около 300 промишлени предприятия, 155 селскостопански съоръжения и около 100 учебни заведения.
Големите съвместни проекти в Африка на юг от Сахара включват водноелектрическата централа "Капанда" в Ангола (една от най-големите водноелектрически централи на континента), най-големият комплекс за добив на боксит в Гвинея, добив и преработка в Конго и циментов завод в Мали. Съветският съюз също беше изградил военноморски бази и логистични съоръжения в Сомалия, Етиопия, Египет, Либия, Тунис, Ангола и Гвинея.
Нивото на ангажираност обаче намаля след падането на Съветския съюз. Русия изтегли много от своите финансови и военни ресурси, които бяха необходими за поддържане на мира и стабилността у дома. Междувременно някои от подкрепяните от Съветския съюз режими на континента започнаха да се разпадат, тъй като страните претърпяха политически преходи.
Африканските държави развиха по-дълбоки връзки със Съединените щати, а след това и с Китай – страни, които искаха и бяха в състояние да осигурят инвестициите, от които африканските нации крайно се нуждаеха. Въпреки това, с течение на времето Русия започна да се интересува все повече от възстановяването на своя статут на световна сила, особено след като се присъедини към битката в Сирия, друго място, което беше фокус на глобалната конкуренция за власт.
Следователно за Москва една от целите й в ангажирането си в Африка е да съживи репутацията си на велика сила. Но тук има и други геополитически интереси, като главният сред тях е получаването на достъп до Средиземно море. Кремъл признава, че присъствието в Северна Африка ще му позволи да засили военното и икономическото си влияние в Средиземно море и ще му даде достъп до ключови търговски пътища.
Русия също така разглежда доставките на енергийни ресурси за Европа от Африка, особено от Либия, като заплаха за нейната водеща роля на европейския енергиен пазар.
Русия особено иска да засили присъствието си в Североизточна Африка. Тук тя вижда възможност за увеличаване на износа на оръжие, ключов източник на неенергийни приходи за руския бюджет, за страни като Египет и Судан, които вече са основни купувачи на руски оръжия.
През 2020 г. Судан подписа споразумение за изграждане на руска военноморска база на Червено море – което ще даде на Москва по-голям достъп до изключително важния Суецки канал, невралгична точка, през която минава 10 процента от световната морска търговия – въпреки че сега суданските власти се опитват да предоговорят условията на споразумението.
По-голямото присъствие както в Средиземно, така и в Червено море би засилило влиянието на Кремъл върху НАТО, с което отношенията са особено обтегнати напоследък.
Междувременно богатите на ресурси западни, южни и централни райони на Африка също представляват интерес. Западна и Централна Африка имат големи находища на кобалт, диаманти и мед, в допълнение към нефт и газ, както и редки земни елементи и благородни метали като платина, паладий, злато и уранова руда.
Въпреки че Русия има свои собствени значителни запаси от много от тези ресурси, извличането им не е лесно или евтино. Добивът на уран, например, е много по-евтин в Африка, а цената на добива на петрол в Русия се увеличава за четвърта поредна година. Междувременно руските находища на злато, диаманти и уран се изчерпват бързо.
Освен това Африка е нарастваща дестинация за руски стоки, особено за износ на неенергийни продукти. Докато списъкът с потенциални пазари на Русия се свива поради западните санкции, африканските страни остават повече или по-малко отворени за бизнес с Москва.
Така континентът е все по-важен пазар за руския износ – от селскостопански продукти до по-сложни стоки като военно оборудване. Дори през 2020 г., по време на глобална пандемия, руският износ за Африка нарасна със 7 процента до 2,4 милиарда долара – основно той се състои от зърно и оръжия, като Алжир и Египет са най-големите купувачи.
Големите руски минни компании като Алроса, Русал, НордГолд, Уралхим и Ренова, както и петролните и газови гиганти Газпром, Роснефт и Лукойл са активни в Африка.
Ограниченията на Русия
Русия обаче е далеч от постигането на целите си там. Въпреки някои успехи в напредналите индустрии, руските компании участват основно в сектора с ниска добавена стойност. А фирмите, които имат присъствие в Африка, са сред най-големите и най-добре свързаните в Русия, което означава, че могат да си позволят да поемат риск, знаейки, че техният бизнес няма да бъде силно засегнат, ако операциите им в Африка се понижат.
За малкия и средния бизнес обаче африканските пазари остават извън обсега. Освен това руските компании трябва да се конкурират с по-големи фирми от страни, които имат отдавна изградени връзки в региона.
Нещо повече, двустранната търговия между Русия и Африка като дял от общата търговия остава сравнително нисък и за двете страни – приблизително 1% (макар и малко по-висок в Северна Африка). По отношение на търговския оборот и инвестициите Русия е много по-малък играч от Китай, САЩ, Европа и дори от новодошлите Турция и Индия.
Африкански износ към Русия.
Африкански внос от Русия.
Военното присъствие на Русия в Африка също е ограничено. Въпреки че е важен доставчик на оръжия – повече от една трета от всички оръжейни доставки за Африка идват от Русия, докато само 14 процента идват от френските конкуренти на Москва – тя не успя да превърне това в по-дълбоко сътрудничество, което да даде влияние на Кремъл върху процеса на вземане на решения.
Присъствието на наемници от частната руска охранителна фирма Вагнер груп също усложнява ситуацията. Според съобщенията има около 2000 руски наемници, които обучават армията в Централноафриканската република, още 2000 действат във въздушната база Джуфра в Либия (плюс други във въздушна база и пристанище в Сирт), и между 160 и 300 в Мозамбик.
Тези числа са твърде ниски, за да окажат реално въздействие. Говори се, че Русия има споразумения с някои страни за извличане на злато в замяна на обучението на наемниците на местните войски. Така че, в допълнение към военното обучение, наемниците вероятно охраняват руските добивни и бизнес операции в тези страни. Следователно е много трудно да се твърди, че тяхното присъствие означава, че Русия има значително влияние тук.77
Руското присъствие в Африка.
Във военната сфера Русия няма да отиде много по-далеч от доставката на оръжия и предоставянето на услугите на Вагнер, за да не се забърка в многото етнически и териториални спорове в региона.
В допълнение към факта, че това не би било в руски интерес, воденето на война в такива отдалечени и далечни места би било изключително трудно, без да има бази и логистика в региона.
Една от най-големите пречки на Русия за увеличаване на влиянието си на континента е присъствието на конкуренти, особено западните страни и Китай, които са на този пазар много по-дълго и може да имат повече капитал на разположение. На Русия й липсва систематичен подход към развитието на отношенията с африканските страни.
Въпреки че Африка е нарастващ фокус за руските официални лица, руската дипломация тук е много по-фина и ограничена, отколкото в други региони. Следователно реакцията на западните наблюдатели към руските действия в Африка създава впечатлението, че Москва е много по-голям играч, отколкото е в действителност. И това възприятие – когато се използва като инструмент в преговорите – всъщност може да бъде най-голямото предимство на Русия в Африка.
Превод: СМ
