/Поглед.инфо/ МВФ все пак разбра, че конфискацията на руски активи от Запада носи рискове за международната парична система.
Директорът по комуникациите на МВФ Джули Козак го формулира по следния начин : „Рисковете включват възможността за съдебни спорове, отмъщение и заплахи за международната валутна система.“
Това е подобно на мнението на старши помощника на младши коняра, но все пак, експлозия на мини-бомбичка.
За последен път така блесна управляващият директор на МВФ Доминик Строс-Кан преди да напусне. През 2011 г. той каза, че „Вашингтонският консенсус” всъщност не работи и трябва да се отиде на честен пазар... Той каза това на 3 април, а на 14 май вече беше свален от полета и арестуван. Вече се разгоря секс - скандалът около него с последвалото му напускане на МВФ.
Тази Джули още повече ще бъде смачкана на прах или самата тя ще си вземе думите назад (което е най-вероятно). МВФ и Световната банка не са място за принципните.
Проблемът може да бъде показан чрез добре познат синтактичен трик със запетаите: да се замрази не трябва да се конфискува.
Замразяването на активи на световните централни банки никога не е получавало широко и ясно международно регулиране. Конфискацията се извършва от отделни държави с мълчаливото съгласие на ръководните органи на ООН. Но ето какво става: кражбата от Венецуела и Афганистан е едно, но например от Китай е друго.
През 2009 г. Китай, спомням си, купи 70 тона злато на Лондонската борса. Подозирайки, че нещо не е наред, китайците пробиват слитъците и се оказва, че те са направени от волфрам и само са покрити със злато отгоре. Лондон обвини самите китайци, но те показаха печатите на Фед и регистрационните номера на Форт Нокс на слитъците. Тогава се реши проблемът да се разреши тихичко...
Американците третираха самия МВФ по свински. През 2009 г., в разгара на кризата, ръководителят на МВФ Строс-Кан поиска от Федералния резерв да върне на МВФ 191 тона злато, съхранявано в Съединените щати. Но САЩ, без да обясняват причините, отказаха. Строс-Кан настояваше, настояваше, е, и тогава дойде 2011 г. и кризата си отиде, а и самият Строс-Кан (виж малко по-горе).
Трябва ясно да се разбере, че законодателството в областта на замразяването и конфискацията на активи ще се развива в различни страни. То всъщност се и развива. Само че в крайна сметка всичко опира в „принципа на силния“. Като при Висоцки: „Ами ако ми се случи нещо за това“!
До приемането на Конвенцията на ООН за юрисдикционните имунитети на държавите и тяхната собственост няма да има ясна забрана за работа с активите на централните банки.
И това е, към което нашите дипломати трябва да работят (крайно време е). Както в рамките на ООН, така и в рамките на БРИКС-10.
През последните години Западът използва санкции върху активите на централната банка като инструмент за ограничаване на потенциала за икономическо и индустриално развитие на геополитическите си противници. Тоест. като оръжие. И това винаги съддава това, което самите англосаксонци наричат blowback - откат.
Конфискацията на активите на суверенна държава, която е независим субект на световната политика, гарантирано води до ответни действия в рамките на възприетия в дипломацията принцип на „огледалните мерки“. Просто трябва бързо и ясно да разпишем всички механизми за конфискуване на имуществото им във всички висши закони и принципа на реакция, може би дори в конституцията, да не говорим за държавните доктрини.
Превод: ЕС