/Поглед.инфо/ Казахстан, който тъкмо оцеля опита за метеж, може да се превърне в "износител на революция" към съседните страни. За това предупреди ръководителят на правителството на Киргизстан, който доскоро се смяташе за най-нестабилната страна в Централна Азия. Кои държави може да са новата цел на терористичните организации и защо?

Разрушителните елементи, участващи в бунтовете и погромите в Казахстан, по-късно могат да проникнат и на територията на други страни – членки на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС). Ръководителят на правителството на Киргизстан Акълбек Жапаров обърна внимание на това, изказвайки се в понеделник на извънредното онлайн заседание на Съвета за колективна сигурност на ОДКС.

Фактът, че уроците от ситуацията в Казахстан трябва да се научат преди всичко от властите на Киргизстан и Узбекистан, беше споменат на същата среща и от белоруския лидер Александър Лукашенко, който сравнително наскоро оцеля опит за сваляне. Между другото, припомняме, че активно се опита да работи с бунтовниците в Алмати и каналът “Некста” в “Телеграм” , които действаха като „колективен пропагандист и организатор“ на неуспешната цветна революция в Беларус през 2020 г.

„Уроците, за които много се говори тук, трябва да бъдат научени преди всичко от Узбекистан“, каза Лукашенко. Според него, ако не се извлекат поуки от случилото се в Казахстан, тогава подбудителите на бунта ще насочат поглед преди всичко към южната съседка. Можем да разглеждаме тези думи като задочен съвет към властите на републиката, която напусна ОДКС още през 1999 г. и не бърза да се завръща - макар и споразумението за създаване на ОДКС беше подписано в Ташкент.

„Всички тези бойци, терористи, каквито има много в съседните страни, в Киргизстан, в Узбекистан - те с нетърпение и внимателно наблюдават какво се случва в Казахстан“, коментира Ермухамет Ертисбаев - бивш съветник на първия президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев.

Споменаването на Узбекистан на пръв поглед звучи странно. На фона на политическите вълнения сред съседите, Узбекистан, както и Туркменистан, могат да се считат за острови на стабилност, както до последния момент изглеждаше Казахстан.

Киргизстан традиционно се смята за първия в негласната класация на най-нестабилните страни в Централна Азия. Републиката премина през три насилствени смени на властта - през 2005, 2010 и 2020 г., терористични атаки на ислямисти в началото на 2000-те, киргизко-узбекски междуетнически конфликти и преди по-малко от година - гранична минивойна със съседен Таджикистан.

По време на потушаването на настоящите вълнения в Алмати, казахстанските правоохранителни органи обявиха ареста на метежници, пристигнали от съседни републики, включително от Киргизстан. Най-известното е задържането на киргизкия джаз музикант Викрам Рузахунов, когото се опитаха да изкарат за наемен участник в безредиците. Но изглежда, че сред истинските бунтовници е имало доста граждани на Киргизстан - така в понеделник Министерството на външните работи на тази република обяви петима задържани в Казахстан.

Ако Киргизстан по-скоро за момента е изчерпал енергия за революции и сблъсъци на кланове за власт, то Таджикистан в края на миналата година припомни заплахата от междурегионални конфликти. През ноември 2021 г. избухнаха бунтове в Хорог, столицата на автономния Горен Бадахшан, чието население е етнически и религиозно различно от останалата част от Таджикистан. Споменът, че страната е преминала през кървава гражданска война в началото на 90-те години на миналия век и сега се е оказала съсед на новия режим на талибаните, породи опасения за сигурността на южната граница на ОНД.

Трябва да се отбележи, че на настоящата среща на високо равнище на Съвета за сигурност на ОДКС президентът на Таджикистан Емомали Рахмон (който пое властта през 1994 г. в резултат на война с ислямисти, базирани „отвъд реката” в Афганистан) предупреди, че Душанбе „се тревожи, че и досега не е приета целева междудържавна програма за укрепване на таджикско-афганистанската граница”. Според таджикските специални служби сега близо до южните граници на ОДКБ има около 6000 бойци и повече от 40 тренировъчни клетки на терористи.

Но въпреки това, според експертите, не само Таджикистан или Киргизстан, но и стабилният Узбекистан може да се окаже слабо звено. „При Ислам Каримов Узбекистан беше страна с нулева толерантност към международния тероризъм. Например събитията в Андижан през 2005 г. показаха, че там разговарят с екстремисти, използвайки автомат “Калашников”. Но сега ситуацията се влоши и това, както виждаме, се отрази негативно на Казахстан, където проникнаха бойци от Узбекистан“, казва Андрей Грозин, ръководител на отдела за Централна Азия на Института на страните от ОНД.

Припомнете си, че през май 2005 г. в един от регионалните центрове на Ферганската долина - Андижан, се избухнаха мащабни бунтове и радикални ислямистки групировки бързо се присъединиха към политическата опозиция. Имаше вземане на заложници, погроми и превземане на правителствени сгради. Демонстрациите на протестиращите бяха жестоко потушени от служители на реда. След потушаването на бунта Европейският съюз и Конгресът на САЩ наложиха санкции срещу Узбекистан, но още през 2009 г. тези ограничения бяха премахнати.

Според Грозин смяната на първия човек в Узбекистан през 2016 г. - когато след смъртта на Каримов страната беше оглавена от Шавкат Мирзийоев - доведе до идването на нови лица в ръководството на републиканската служба за държавна сигурност. „Шефовете, които са заемали постовете си в продължение на 15 години, бяха заменени от по-малко опитни служители. След това страната премина през няколко етапа на връщане на „изгубените“ си граждани от Сирия“, припомня експертът.

Политологът посочи, че още тогава има въпроси за репутацията на част от завърналите се, както и за ефективността на системата за филтриране на гражданите. „Хората, които са прекарали няколко години на територията, окупирана от “Ислямска държава” може да имат всички умения да организират масов протест, включително въоръжен“, каза анализаторът. Събеседникът припомни, че Казахстан е провеждал подобна политика за връщане на гражданите си от Сирия, което в крайна сметка може да се отрази негативно на сигурността и да е положило една от основите на скорошните размирици.

В средата на 90-те години на миналия век хора от Ферганската долина създадоха Ислямското движение на Узбекистан, признато за терористично и забранено в самия Узбекистан и в други страни по света, включително Русия. Екстремистите от ИДУ (от 2003 г. - "Ислямското движение на Туркестан") са отговорни за терористичните атаки в Бишкек и Ош в Киргизстан. Групировката участва в гражданските войни в Таджикистан и Афганистан, а от 2014 г. се закле във вярност на “Ислямска държава”.

Съвсем наскоро, през 2010 г., ИДУ се опита да провокира нов мащабен конфликт в Таджикистан. Говорим за атаката срещу конвой правителствени войски в дефилето Камароб в района на Гарм – точно там, където се водят ожесточени битки с ислямисти през 1992-1993 г. Ето защо не е изненадващо, че на срещата на Съвета за сигурност на ОДКС президентът Рахмон призова да не се отлага формирането на обща база данни за организациите, признати за терористични в страните-членки.

„Ако бях на мястото на властите и служителите на реда на Узбекистан, щях да започна да затягам гайките, намалявайки толерантността към международния тероризъм“, каза Грозин. “И, разбира се, Узбекистан трябва да се върне в ОДКБ. Ташкент няма други начини да потиска събития, подобни на тези в Казахстан. Узбекистан, както и другите ни южни съседи, е в „червената зона“ на терористична опасност”, допълва експерта.

Според специалистите моментът на "междуцарствие" може да стане особено опасен за страните от Централна Азия. Основният контекст на случващото се в Казахстан е преходът на властта на Назарбаев и близките до него кланове към кръга на Касим-Жомарт Токаев, каза Владимир Лепехин, генерален директор на Института на ЕАИС. „Къде може да се повтори подобна ситуация? Отчасти в Таджикистан. Очевидно опозицията вече се формира там, но Емомали Рахмон няма да си тръгне и не проявява слабост “, отбеляза експертът. Според него активизирането на всички алтернативни на сегашните власти в Таджикистан сили ще започне само ако таджикският лидер започне преход на властта.

Според Лепехин подобна ситуация назрява и в примерния стабилен Туркменистан, но там ситуацията е почти тоталитарна, за да се дестабилизира е необходима много силна външна намеса. „Туркменистан също има свой стабилизиращ фактор – това е силното присъствие на Китай. Докато Пекин е доволен от всичко в отношенията си с Ашхабад, китайците няма да позволят там да се осъществи опит за революция, подобна на казахстанската“, подчерта политологът.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели