/Поглед.инфо/ Западните държави отново заплашват Иран със сериозни последици - вероятно до ракетни удари. Това се дължи на мистериозната атака на танкер, която се е случила край бреговете на Оман. Защо доказателствата за вината на Техеран са съмнителни и целият този заговор поражда маса конспиративни теории, които парадоксално сближават интересите на Израел и Иран?
„Хаосът е стълба“, казва Петър Белиш от „Игра на тронове“. Същата формула работи и в международните отношения. Тези, които са способни и желаят да се изкачат отгоре, разглеждат хаотичните, нелогични събития и/или процеси не като на нещо ужасно или неразбираемо, а като на инструменти, които им позволяват да укрепят позициите си. И понякога те самите стоят зад настъпването на тези събития.
Едно от тези събития - абсолютно нелогично на пръв поглед - се случи в края на юли край бреговете на Оман.
Хайли-лайкли
Танкерът “Мърсър Стрийт”, плаващ под знамето на Либерия и експлоатиран от израелската компания “Зодиак Маритайм” (въпреки че самият танкер е японски), беше нападнат от въздуха - вероятно от дрон-камикадзе. Нямаше опит за овладяване (тоест нямало е лодки със сомалийски пирати, които да се навъртят наоколо) или желание за унищожаване на кораба. Само един удар, който убива двама членове на екипажа (румънския капитан и британски гражданин). След удара екипажът успява да си върне контрола и под ескорта на приближаващите американски кораби да отведе съда до пристанището.
Западните страни (Великобритания, САЩ) и Израел незабавно обвиниха Иран за инцидента. „Иран атакува кораба, има разузнавателни доказателства за това“, каза израелският премиер Нафтали Бенет. "Тези обвинения са абсолютно безпочвени. Всички тези твърдения съдържат противоречиви фрази Първо обвиняват Иран, без да предоставят никакви документи, а след това казват, че е било възможно", отговаря иранското външно министерство (очевидно не знае за Западният принцип „Хайли-лайкли”). От друга страна, кой друг би могъл да бъде обвинен от държавния секретар Блинкен? Кой друг би могъл да атакува танкера с дрон -камикадзе край бреговете на Оман?
Хуситите? Те са далеч и за тях няма смисъл да бомбардират израелците. Сомалийските пирати? Те са още по-далеч и нямат такова оръжие. Групировка като "Ал Кайда", укрепена в част от Йемен и подкрепена от Саудитска Арабия? Такива работи не се говорят, защото ще се окаже, че в Йемен САЩ (косвено воюващи против хуситите) бомбардират погрешните хора. Остава единствено Иран.
Не е изненадващо, че напрежението в Персийския залив сега рязко нараства. Израелците пъчат мускули си. Според израелския министър на отбраната Бени Ганц, страната му ще реагира на атаката, както желае и когато пожелае. Американците говорят за ответен удара, макар и по по-балансиран начин. „Работим с нашите партньори, за да определим следващите си стъпки. Консултираме се с регионалните и нерегионалните правителства по въпроса за съответния отговор, който ще последва “, каза Антъни Блинкен.
Иран в отговор уверява, че „авантюрите“ няма да останат без отговор и че вината за това, което следва, ще се падне на САЩ и Великобритания.
Обща заплаха
Тук иранците най -вероятно не са напълно прави. Създателите на този хаос със сигурност не са САЩ и вероятно не Великобритания - за тях това не е стълба. Има двама вероятни организатори. Двама най-лоши врагове, които (ето я красотата на хаоса) имат един и същ мотив.
Първият кандидат е самият Израел. Не е изключено, че сме изправени пред опит за стартиране на многоходови действия, които да нарушат преговорите за възстановяване на Американско-иранската ядрена сделка. Сделката, която в Израел се разглежда като легитимиране на иранската ядрена програма, представлява екзистенциална заплаха за еврейската държава.
Същността на многоходовката е проста. Израел прави провокация, Иран реагира остро, Израел позиционира този отговор като акт на иранска агресия, привлича САЩ да ги защитят срещу агресията - и ето, преговорният процес е осуетен, страните са обратно в окопите. И Израел вече се е опитал да приложи плана. През април израелците организираха експлозия в иранското ядрено съоръжение в Натанц с надеждата, че иранците няма да простят. Техеран обаче показа постоянство и издръжливост, разбирайки отлично играта на Израел.
Следователно е възможно израелците да са променили схемата малко сега. Да приемем тази версия. Може би те сами са организирали атаката по точния съд (управляван от израелска компания), превозващ точния товар (въглеводороди), на точното място (близо до входа на Оманския залив)? Всичко, за да покаже, че иранският режим не е посегнал просто на израелците, а заплашва целия свят.
„Иран не е просто израелски проблем, а износител на тероризъм, разрушения и нестабилност, които засягат целия свят. Не можем да мълчим пред иранския тероризъм, който също подкопава свободата на корабоплаването “, каза израелският външен министър Яир Лапид.
„Това не е само работа на Израел. Целият свят вижда резултатите от иранската агресия и трябва да предприеме някои действия. Всяко евентуално споразумение с Иран трябва да се отнася и към агресията му в региона, както и вредата, която причинява на невинни хора и световната икономика “, казва министърът на отбраната Бени Ганц. Преведено на разговорен език, Ганц изисква евентуалната ядрена сделка между САЩ и Иран да се включат елементи, които не са пряко свързани с ядрения въпрос - знаейки напълно добре, че Техеран никога няма да се съгласи на нещо подобно.
Иранският интерес
В същото време израелската игра - волно или неволно - се подкрепя от голяма част от американската журналистическа, политическа и академична общност. Заглавията на вестниците и политическите предавания в САЩ са пълни с призиви да се накаже Иран. „Още едно послание от Иран до Байдън“, пише редакцията на “Уолстрийт Джърнъл”. И веднага челно, от първите редове, изданието пише: „Колко още ирански удари в лицето трябва да получи президентът Байдън, за да признае, че не може да промени злото поведение на Иран чрез връщане към ядрената сделка от 2015 г.“
В същото време тези заглавия, както и изявленията на израелските, американските и британските власти (разбира се , и румънските, но едва ли някой в голямата политика се съобразява с мнението на тази страна) изливат вода в мелницата на друга сила, която също е в състояние да организира удар по танкер. И това са редица представители на иранския елит, предимно измежду радикалните консерватори и/или генералите от Корпуса на стражите на Ислямската революция.
Сила, която поради идеологически и меркантилни причини (същата КСИР контролира сивите външнотърговски операции), не се интересува от стабилизиране на иранско-американските отношения и отмяна на санкциите. Която също като израелците се интересува от прекъсване на преговорите за ядрена сделка и рязко затягане на външната политика на Иран.
Прави впечатление, че самото нападението е станало няколко дни преди встъпването в длъжност на новия ирански президент Ибрахим Раиси, който заема много по-твърда позиция спрямо Запада от своя предшественик Хасан Роухани. Съответно тези сили, също като израелците, са заинтересовани от ответния удар на Запада по иранските цели. За да се мотивира по този начин отказа на Иран не само от ядрена сделка, но и от всякакви по-нататъшни преговори със Запада.
Резултатът е много опасна ситуация. Двама противници създават и използват хаоса, за да се изкачат по една и съща стълба, а решението на проблема лежи на раменете на САЩ, вързани за краката и ръцете от познатите ни американски политически окови (например, Вашингтон сега не може да каже, че сега не Иран е стоял зад атаката). Въпросът обаче дори не е дали САЩ ще успеят да се измъкнат от цялата тази ситуация, а дали ще искат? Ще се притесняват ли изобщо - или ще разчитат, както обикновено, на силата на бомбардировачите?
Превод: В. Сергеев