/Поглед.инфо/ Някакъв демон на геополитическата лудост е завладял западната част на света. Цяла Европа „героично“ се бори с Лукашенко заради желанието да пропусне 2-3000 нещастни кюрди. Британска танкова дивизия набързо е изпратена в Германия „за защита на Украйна” от насрочената от Вашингтон „неизбежна руска инвазия”, за която Москва не знае нищо. „Смела“ Литва се втурна почти в „самотно преследване“ след Китай, който наблюдава действията ѝ с недоумение.

След откриването в Литва на 18 ноември на официалното представителство на Тайван, което британската агенция “Ройтерс” нарича “де факто посолство”, отношенията между Пекин и Вилнюс ескалираха до краен предел. От 25 ноември китайското посолство в Литва напълно спря да издава визи. Взаимоотношенията се понижават до нивото на временни поверени. Не е изключено и пълно скъсване на дипломатическите отношения.

Временният поверен на Китай в Литва Чу Байхуа каза, че Пекин дори е готов да си затвори очите за развитието на търговските, културните и други литовско-тайвански отношения, но на неправителствено ниво. Само едно е поискано от Литва: да не споменава названието „тайвански“.

Всички останали страни в такива случаи използват името на столицата на острова Тайпе, с което КНР се примирява. На Олимпийските игри, например, тайванският отбор действа като “Тайпе”. Литовците обаче останаха глухи за исканията на Китай и създадоха прецедент с международно значение, което разтревожи китайците, а не загубата на „важен партньор” в Литва.

Депутатите от управляващата коалиция в литовския Сейм призоваха Националния олимпийски комитет да бойкотира предстоящите зимни олимпийски игри в Пекин през февруари. Министърът на външните работи на Литва и едновременно с това председател на управляващата партия Съюз на отечеството - Литовски християндемократи Габриелиус Ландсбергис напълно допуска подобна стъпка, считайки за необходимо тя да бъде съгласувана със САЩ и ЕС, а себе си лично „не вижда“ в Пекин.

Възниква въпросът какво привлича потомците на Гедиминас и Витовт в далечен Тайван? Островът е признат световен лидер в производството на процесори. Нима искат да се присъединят към печеливш бизнес? В края на краищата, за Тайван те могат да бъдат само незначителен пазар за продажби, но в никакъв случай усъвършенстван производствен обект. Казват, че островът плаща добре за "признаване", но тези плащания, като правило, са еднократни и не дават много на страната, която го е направила в дългосрочен план. Но схемите на тези трансфери на средства излизат извън официалните канали и може да зарадват някои определени литовски представители, благосклонни към Тайван.

Правителството, включително чрез устата на министъра на икономиката на Литва Аусрин Армонайте, се опитва да успокои народа и бизнеса (който се оплаква, че губи връзки с Китай) с факта, че търговията с китайците, особено литовският износ, не е толкова значима. Може да се помисли, дали има някакви сериозни перспективи за износ на литовски стоки за САЩ. И най-важното, напускайки гигантския китайски пазар, Литва губи историческите си шансове за скок в бъдещето.

Така най-северното свободно от лед пристанище в Балтийско море - Клайпеда, може да се превърне в едва ли не най-важната точка в западния край на Големия път на коприната от Китай към Европа с милиарди долари годишна печалба за литовския бюджет. Освен това Клайпеда може да поеме икономиката на цяла Беларус, където Пекин вече се е установил и ще увеличи своето високотехнологично производство. Роденият в Клайпеда президент на Литва Гитанас Науседа, трябва да се срамуват от пропуснатите шансове и сега неизбежното увяхване на родния си град. Факт е обаче, че по въпросите на външната политика неговата дума означава малко.

Външната политика е изцяло оформена от Г. Ландсбергис, тъй като настоящият премиер И. Шимоните е номинация от „семейната партия” на клана Ландсбергис. Цяла държава с богата култура и принос в европейската история, надхвърлящ сегашните ѝ скромни параметри, се оказа заложник на това фанатично семейство.

Дори Хитлер не е мечта да смаже Москва толкова, колкото това го копнее музикологът и „ветеран на Перестройката“ Витаутас Ландсбергис, неговият дядо. Неговият внук Габриелюс Ландсбергис, по пътя към тези магически руини, напълно поставя страната под контрола на онези сили отвъд океана, които според него трябва да изпълнят тази заветна цел. И няма значение към кого трябва да се хвърлят копия по пътя към целта. Към Китай, значи към Китай!

Надзорът на Вашингтон в процеса на признаване на Тайван от Литва и разрушаването на връзките му с Китай е скандален. Откриването на тайванското представителство офис във Вилнюс това беше пряко наблюдавано от Узра Зея, заместник-държавен секретар на САЩ по гражданска сигурност, демокрация и права на човека, който пристигна там. Според нея това събитие е важна стъпка към увеличаване на „присъствието на Тайван в международното пространство“. Самият Ландсбергис-младши след церемонията по откриването на 23 ноември замина за Вашингтон „за награда“.

Там той беше приет от държавния секретар Антъни Блинкен, което само по себе си е знак за насърчение, тъй като само неговите заместници обикновено се срещат с министрите на държави от това ниво. Престоят на Габриелюс Ландсбергис в Америка бе обозначено като участие в срещата на „Стратегическия диалог на САЩ и Литва за Индийско-Тихоокеанския регион”.

Тоест не само Китай, но и целият регион трябва да се „страхува“ от Вилнюс. Ландсбергис съобщи на господарите си, че Литва се опитва да убеди други страни от ЕС да намалят зависимостта си от Китай. За тази цел литовската дипломация, видите ли, е готова да им предостави модел „как да се противопоставят на китайския натиск“. Това, на първо място, обяснява внезапно повишения интерес на Вашингтон към Вилнюс и цялата шумотевица около тайванската мисия. Нещо обаче подсказва, че има малко хора в Европа, които искат да последват мегаломана Габриелюс в „кавалерийски поход“ към Китай, да не говорим за Индийско-Тихоокеанския регион като цяло.

Като материален стимул на Литва беше предложена кредитна линия от 600 милиона долара от Държавната експортно-импортна банка на САЩ. Правителството на Литва представя това като значителен принос за развитието на икономиката на страната. Всъщност подобни реплики са дългогодишна американска схема за „относително честно вземане на пари“ от партньори, които нямат нищо против. Не могат да избират стоките, давани на кредит, получават боклуци с изтичащ срок от стратегическите резерви на Съединените щати. В замяна трябва да платят висока цена. Дори най-бедните страни в света отказват тези „подаръци“, а американците ги налагат на най-зависимите си „приятели“ като Зеленски, а сега и Ландсбергис. Следователно няма причина да се твърди, че Литва ще може да компенсира загубите от прекъсването на отношенията с Китай.

За китайците, разбира се, няма никаква мистерия кой е пуснал към тях този „конник без глава”. Прессекретарят представител на китайското външно министерство Джао Лиджан направо заяви, че САЩ стоят зад действията на Литва – „кукловодът, който режисира цялото шоу“. Според него балтийската република все пак ще плати за нарушаването на принципа „Един Китай“. А директорът на Китайския институт за международни изследвания Цуй Хонгдзян отбеляза: „Каквато и награда да обещават Съединените щати, тя може да бъде от полза само за тях и някои литовски политици, или ще се окаже празно бърборене, което няма нищо общо с мнозинството литовци, които ще плащат за глупавата външна политика на своето правителство”.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели