/Поглед.инфо/ Рядко има невинно съвпадащи си геополитически събития, както върви старата приказка. Нека да погледнем някои от последните сътресения.

Първо, имаме подновения натиск върху Германия и Европа да изоставят газопровода от Русия "Северен поток - 2", за който странната афера с Алексей Навални и предполагаемият му опит за убийство чрез отравяне, удобно дава прикритие за нещо, което иначе би било безпрецедентно захвърляне на стратегическа енергийна търговия.

После имаме и възобновяването на въоръжения конфликт между Армения и Азербайджан заради оспорвания анклав Нагорно-Карабах.

Ключов фактор във всичко това са дългосрочните планове на НАТО да разшири членската маса на водения от Съединените щати съюз в Кавказ и Централна Азия, по южната граница на руската периферия.

Политическият анализатор Рик Розоф коментира, че подпалването на конфликта в Нагорно-Карабах е в пълно съзвучие с дългогодишната стратегия на Турция да вкара Азербайджан в НАТО.

Той казва, че Анкара се опитва да доведе до разрешение на спора за Нагорно-Карабах в полза на Азербайджан, при което последният ще си върне територията от арменските сепаратисти.

За да тръгне НАТО напред с абсорбирането на Азербайджан в алианса, трябва да има разрешаване на дългогодишния замръзнал конфликт между Баку и Армения.

Двете страни последно бяха във война през 1988-1994 година, въпреки, че оттогава насам имаше много погранични сблъсъци.

В края на миналия месец конфликтът се подпали отново заради нарастващата реторика от азербайджанските лидери и техните турски патрои, относно възвръщането на суверенни земи.

Розоф казва, че тук има аналогия, която може да се направи с други замразени постсъветски конфликти, като тези в Южна Осетия, Абхазия и Приднестровието.

За да може НАТО да включи Грузия и Молдова, каквато е целта му, има изискване Тбилиси и Кишинев да си възвърнат контрола над отцепилите се региони.

Кратката война през 2008 година между Грузия и Южна Осетия, когато Тбилиси нападна по-малката страна, беше спряна с руска интервенция, но причината й се коренеше в амбицията на НАТО да вкара кавказката страна в съюза.

Аналогията с Азербайджан днес е, че страната се опитва да разреши въпроса си с Нагорно-Карабах по внушение на страната-членка на НАТО Турция, за да може Баку да бъде приемлив за членство в съюза.

Турция отдавна подкрепя Азербайджан като "следващ член на НАТО". Анкара в голяма степен увеличи военните си доставки за Азербайджан, което също е част от процеса на напасване на страната-кандидат със стандартите на Северноатлантическия алианс.

Но експанзионизмът на НАТО не се дължи и прави изцяло за милитаризма и неговите цели.

Да, със сигурност стационирането на американски ракети и по други граници на мекото на Русия е желателно в играта на "съперничеството на великите сили".

Но тук има и нещо много по-конкретно и също толкова стратегически важно като цел. Това е спирането на руските и ирански енергийни доставки за Европа чрез един алтернативен път от юг.

Каспийският петрол и газови богатства отдавна са мишена. Те бяха движеща сила за Вермахта на Адолф Хитлер, който се опитваше да ги овладее, докато върлуваше из безкрайните руски простори.

Транскаспийският газопровод предлага да захрани с природен газ от Туркменистан и Казахстан през ключовия азербайджански хъб Баку и нататък към Турция, където може да се съедини със съществуващите газови връзки към Централна Европа.

Един проек, който се предполага, че годишно ще предоставя около 30 милиарда кубични метра газ през каспийския газопровод, като нищо може да замени проекта "Северен поток - 2", който се очаква да доставя 55 милиарда кубични метра газ.

Предполагаемото отравяне на руския опозиционен блогър Алексей Навални и неговото глорифициране от определени европейски лидери, изглежда разчиства пътя за унищоаването на "Северен поток - 2".

Вашингтон и неговите трансатлантически съюзници от Европа със сигурност ще приветстват завършването на Транскаспийския газопровод като средство за подкопаването на Русия като енергиен газов доставчик за Стария континент и не само.

За да се гарантира сигурността и политическата надеждност на алтернативния маршрут, изключително важно е за НАТО да консолидира отношенията си с ключовите страни Азербайджан, Туркменистан и Казахстан.

Поради тази причина НАТО е зает да ухажва тези нации като потенциални страни-членки.

Това, което Турция получава е нарастващо геополитическо влияние в Кавказ и отвъд, което ще я затвърди като важната ос между Европа и Азия.

Освен това, Турция ще спечели и много транзитни такси за гарантирането на захранването на континентална Европа. Анкара вече се радва на подобна позиция що се отнася до свързването на руския газ с Европа през коридора "Турски поток".

Но за Ердоган, макиавелисткият турски лидер, да удари по руския "Северен поток - 2" значи повече печалби за Анкара от засилването на транзитния капацитет на Южния енергиен коридор.

Не е много вероятно Турция да иска пълномащабна война в Кавказ, особено такава, която може да въвлече и Русия.

Оттук произтичат и скорошните усилия на Русия да посредничи за мирно споразумение между Армения и Азербайджан за Нагорно-Карабах, които получиха номиналната подкрепа на Анкара.

Въпреки това, голямата стратегическа картина на НАТО, което се разширява на изток в Кавказ и Централна Азия, както и подмяната на руските енергийни доставки към Европа с каспийска алтернатива, всичко това значи, че възобновяването на конфликта в Нагорно-Карабах ще бъде една дълга прокси война с ниска интензивност.

Наиситан, политическият анализатор Рик Розоф предвижда, че настоящата война ще се подхрани до степен на възобновен конфликт в Грузия и Южна Осетия, Абхазия и Приднестровието.

И там гепоолитиката на НАТО търси да получи преимущество над Русия и да загради стратегическата енергийна търговия с Европа.

Държавите трябва да внимат да не се превърнат в пионки на НАТО. Защото това винаги става на много висока и тежка цена.

Превод: СМ