/Поглед.инфо/ Всяка лятна седмица започваше или с победоносни доклади от нашите стратегически противници („натискане на Русия на бойното поле, принуждаване да се предаде“), или с обещание за нова военна помощ на Киев. През първата есенна седмица решиха да комбинират: обявяването на доставките, които САЩ ще направят, се комбинира с твърдението, че триумфът, който всички чакаха, се случи. Или е на път да се случи. Накратко, трябва да натиснат още малко и „руската отбрана ще рухне“. Както обикновено, нашите стратегически противници се оглеждат последователно в огледалото, после във водата и излъчват само своите желания с различна степен на агресивност. Явно за да ни сплашат.

И така, желаните танкове „Ейбрамс“ отиват в Украйна и, както каза мистериозен източник на агенция „Ройтерс“, „може да бъдат заредени с обеднен уран“.

Но не е точно така.

Но това, което е абсолютно очевидно е, че нито срещата в Рамщайн, където се събраха петдесет държави, нито доставката на първо леки, после средни, а сега и тежки оръжия, по никакъв начин не могат да променят ситуацията на бойното поле.

Причината е проста (за нас) и ужасно обидна (за тях).

Оказахме се по-бързи, по-точни, по-координирани, по-съгласувани, ние, както установи НАТО, не сме загубили нито едно умение от изкуството да побеждаваме. Всички традиции са си на мястото. Всички интелектуални способности и размисъл, които са толкова необходими във военните дела, не се пропиляват или губят. Дисциплината, без която армията не може да живее, е на нужното ниво.

Междувременно, докато Русия изграждаше въоръжените си сили - не без трудности - армиите на НАТО правеха всичко друго, но не и пряката си работа. Те въведоха приобщаване, толерантност, както и квоти за присъствие на малцинства. Никой генерал от НАТО не може да отговори какво общо има целият този безкраен "гейпарад " в казармите и на полигоните с боеспособността. Не се знае и как това се отразява на бойния дух. Но от друга страна е известно, че точно тези офицери, които се вписват в сегашната рамка на политическата коректност, днес подготвят контингента на ВСУ.

Не забравяйте, че митът за „непобедимата армада на НАТО“ се сблъсква реалността. Много може да се говори за това. Но снимките на бягствата от страните, в които САЩ са докарали сателитите си, са много по-красноречиви от приказките на диванните воини в западните медии. Радостта от демократизацията и разполагането на гарнизони от смели воини струват на американския бюджет тринадесет трилиона долара за двадесет години. Но ние няма да броим чужди пари.

По-скоро бихме казали, че конструктивните характеристики на танковете „Ейбрамс“ са такива, че те трябва постоянно да наливат гориво в тях (докато въвеждате приобщаване в армията, няма време да мислите за подобряване на двигателите за танкове), двигателят е постоянно нагрят и следователно идеално видим от сателит и дори обикновен дрон. Тоест американците доставят големи цели за руските пилоти, руските танкисти и руските стрелци.

Същата съдба, очевидно, се очаква и за F-16, които според пенсионираните американски военни, но заемали значителни позиции, биват подготвени..

Още няколко милиарда ще попаднат в черната дупка, но това не е наш проблем.

Нашата грижа е да знаем, че НАТО ще се бори с нас, докато американската печатна преса работи. Колкото доларова емисия като дажба може да преглътне военно-промишленият комплекс на САЩ, толкова нашите стратегически противници ще се опитат да ни "победят" на бойното поле. Но въпросът и икономиката с финансите, дори и да натоварват много, така или иначе няма да могат да сломят духа ни, а просто да организират производството на боеприпаси, за да попълнят арсеналите. Европа, която е обединена и сама по себе си атлантически съюзник, няма да може повече. За разлика от САЩ, тя няма собствени суровини, а по отношение на енергийните носители е просто храненица. Която обаче ги плаща не в натура, а в пари.

Снаряди с обеднен уран (ако тази информация бъде официално потвърдена) е едновременно провокация и нов кръг на конфронтация. Това е игра на нерви – по-точно война на нерви. Но тук обаче самите западняци признават, че вече са ги пропилели. Можете да се отнасяте към „Билд“ като към медия както искате, но изненадата и на Шолц, и на Макрон, че руският лидер така и не е споменавал санкции (и още повече за тяхното „вдигане“), когато говори с тях, се нарича колективна загуба. Двамата главни лидери на двете основни държави в ЕС показаха вътрешностите си - и то без притеснение. На руски това може да се нарече срам. И дори сервилната преса да разправя, че това „триумф“, това няма да престане да бъде загуба и поражение.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?