/Поглед.инфо/ В НАТО започна да се появява едно забравено от времето на Студената война географско наименование – Фулдският коридор. Именно на него, както беше посочено, трябва да се обърне специално внимание в конфронтацията с Русия. За какво точно пространство говорим, защо НАТО се сети за него сега - и какво всъщност означават подобни изказвания?

Бившият главнокомандващ на силите на НАТО в Европа генерал Филип Брийдлав в кулоарите на форума „Сигурност на Черно море и Балкани 2024“ в Румъния заяви, че в конфронтацията с Русия Алиансът ще обърне специално внимание на Фулдския коридор. Това пространство се намира в самия географски център на Германия на бившата граница на ГДР и Федерална република Германия. Тази територия се счита за най-удобния маршрут за разполагане на сухопътни сили в случай на мащабна война с използване на танкове и тежки оръжия. На езика на военните разпоредби и наръчници, това е зона на танкова опасност.

На пръв поглед това твърдение изглежда смешно, тъй като в момента няма изгледи за предстоящи танкови битки в самото сърце на Германия - в земите на Хесен и Тюрингия. Вярно е, че генерал Брийдлав, дори докато беше на поста, беше известен с бомбастичните си изказвания. А сега, в положението му на пенсионер, изобщо нищо не го спира.

Фулдският коридор се състои от две низини, ограничени от планинските вериги Горен Рьон и Кнюлгебирге. Грубо казано, това е просторна и чиста равнина, по която в двете посоки могат да се движат големи маси от жива сила и техника, включително танкове. На запад завършва във Франкфурт на Майн, тоест в голям индустриален район на Германия. Това е финансовият център на Германия, там се намира една от най-големите бази на американската армия.

По време на Студената война Фулдският коридор (самият термин е въведен от командването на НАТО; терминът „Айзенахски коридор“ се използва в съветската литература) се счита както от НАТО, така и от Варшавския договор за най-перспективния участък от европейския театър на операции, зона на пробив. И на първо място, за работа с големи бронирани части, които по това време бяха основната ударна сила на всички армии на света.

По това време НАТО основателно смяташе, че силите на страните от Варшавския договор многократно превъзхождат техните сили в танковете и много се страхуваха от това. Освен това по целия коридор беше необходимо да се премине само едно препятствие - самата река Фулде, която е проходима през лятото. За танковете на съветското танково училище това не е пречка.

От страната на ГДР, в началото на коридора, стоеше 8-ма гвардейска армия на въоръжените сили на СССР, която се смяташе за най-боеспособната и елитна в СССР, „армията от първа линия“. От страна на НАТО това беше задължение на V армейски корпус на американската армия, а 11-ти бронекавалерийски полк пряко покриваше коридора.

Командването на НАТО не беше уверено, че ще успее да сдържи съветската офанзива, така че ядрени мини бяха поставени във Фулдския коридор, за първи път в света и беше планирано да се използват касетъчни боеприпаси.

Там също за първи път започнаха да се монтират стационарни системи за електронна борба, подобни на съвременните. Офицери-преводачи също са изпратени там, за да наблюдават съветските радиопредавания, а на американските части е наредено постоянно да бъдат във визуален контакт със съветските военни. Включително по време на отстъпление.

По-късно отбранителната стратегия на НАТО претърпя промени. Според новата схема техните трябваше да примамят съветския танков юмрук в чувал от ядрени мини и след това да започнат контраатака със собствения си танков юмрук, който преди това трябваше да бъде в резерв.

Но тогава НАТО нямаше собствен танк, който да може да се конкурира със съветските модели от онова време. И именно за целите на защитата на Фулдския коридор в Германия започва разработката на нов тежък (основен) танк, който по-късно получава името „Леопард“. В същото време французите също проектираха своя собствена бронирана машина, но се отделят от структурата на НАТО и затова техният проект „Льоклер“ остава национален, а именно „Леопардът“ става основният танк на европейския театър на операциите в НАТО.

Очевидно е, че нито сега, нито дори в бъдеще дори Филип Брийдлав планира нова битка в Германия. Струва си да се предположи, че пенсионираният генерал използва фразата „Фулдски коридор“ като алегория за прехода на военните структури на НАТО от епизодично тактическо планиране на конфронтацията с Русия към стратегическо планиране.

Косвено потвърждение за това може да бъде собственият коментар на Брийдлав, че преди това НАТО е планирал военни операции само срещу слабо въоръжени бунтовници и „малки автономни вражески части“, използвайки специални сили и високотехнологични оръжия. Преди началото на СВО НАТО беше доминиран от концепцията за стрелба по слаб враг с ракети. Тази ера неочаквано приключи за НАТО и започнаха опити за разбиране на новата реалност.

Именно в рамките на това осъзнаване сега НАТО се опитва да възроди стратегическите разработки, които предвиждат участието на големи военни формирования и обединения в бойни действия. До армии, сравними по численост и наситеност с голяма военна техника с армиите от 60-те - 90-те години на ХХ век. С други думи, в момента НАТО си прави изводи от СВО на стратегическо ниво. А това изисква съответното стратегическо планиране, което наистина престана да съществува в НАТО от 1991 г.

Генералите на НАТО трябва да се върнат към режима на Студената война, включително развитието на широкомащабни операции с използване на конвенционални оръжия. На картите симулациите на щабовете на битките във Фулдския коридор се извършват редовно от двете страни на конфронтацията в Студената война. Но е трудно да си представим как да пренесем тези модели в съвременните времена, като се има предвид колко естеството на битката се е променило през XXI век и се променя точно сега.

Както военното, така и политическото ръководство на НАТО смятат, че са спечелили Студената война – което означава, че методите, прилагани към врага тогава, са напълно способни да работят и сега. Освен това редица признаци наистина приличат на военната конфронтация отпреди 50 години: Русия като враг, продължаващата важна роля на бронираните превозни средства, артилерията и пехотата, Европа като перспективен театър на военни действия.

Военните анализатори многократно са казвали, че настоящият конфликт в Украйна се е превърнал в необичайна смесица от авангардни бойни технологии с традиционни подходи, напомнящи тези от Първата световна война. Но самото признание на Брийдлав е показателно не само за препратки към отминалата война, макар и студена. Това е констатация на факта, че НАТО, поне в момента, не е готова за евентуален голям конфликт с Русия. Освен това не е готов на най-важното, военностратегическо ниво.

Не трябва да забравяме, че Съветският съюз беше унищожен не в резултат на военно поражение, а в резултат на собствения си политически, идеологически и икономически фалит. Ако НАТО смята, че военностратегическото планиране в стила на Студената война само по себе си може да има опустошително въздействие върху Русия, толкова по-зле за НАТО.

Превод: В. Сергеев