/Поглед.инфо/ Изборната победа на Доналд Тръмп отваря нова страница в отношенията на Вашингтон със съюзниците му от НАТО. Някои - например Канада - планира да анексира напълно, други - Дания - заплашва с война за отделни контролирани територии. И веднага настоява всички да увеличат разходите за отбрана. Прочетете какво се крие зад това в статията на РИА Новости.

Спасяването на давещите се

Още преди да бъде избран за втори път за президент, Тръмп многократно е заявявал, че ако дойде на власт, САЩ могат да се оттеглят от Северноатлантическия алианс. Една от основните тези на предизборната му кампания беше желанието да прехвърли сигурността на европейските страни върху плещите на самите европейци.

А наскоро исканията на американския лидер получиха много конкретно математическо изражение.

„Някои не платиха достатъчно, някои изобщо не платиха, те платиха само един процент, в това число Германия“, каза Тръмп на първата пресконференция след официалното обявяване на изборната му победа в Конгреса. Аз мисля, че в НАТО трябва да се плащат по пет процента (от БВП като разходи за отбрана. - Ред.).

Отделно той изрази оплаквания от недостатъчната, според него, подкрепа за Киев от страна на европейските партньори.

„Един от проблемите, и аз говорих за това открито, включително на Зеленски, е, че Европа представлява само малка част от парите, които сега отиват за тази война, независимо дали ви харесва или не, Европа е много по-засегната Съединените щати "Ние сме разделени от тях от океан. Защо плащаме милиарди и милиарди долари за тях - повече от Европа?" - отбеляза Тръмп.

Злостни неплатители

Темата за разходите за отбрана не е нова за Тръмп. Той изрази претенции и към партньорите в блока по време на първия си президентски мандат. Според него при идването му на власт 21 държави от 28-те членки на алианса не са изпълнявали ангажиментите си да отделят два процента от БВП за отбрана.

Насоките за минимални разходи за отбрана бяха приети още през 2006 г. Тогава ръководителите на военните ведомства се споразумяха за това.

Но дори до 2014 г., когато Европа започна да излиза от рецесията след кризата от 2008 г., ситуацията в това отношение беше плачевна - тогава прага прекрачиха само САЩ, Великобритания и Гърция. След връщането на Крим на Русия Брюксел се съгласи да работи, за да гарантира, че тези, които не отговарят на посочения критерий, ще се доближат до него в рамките на едно десетилетие. Освен това една пета от тази сума трябва да бъде изразходвана за закупуване на нови оръжия, техника и оборудване.

Освен това дори през 2022 г., когато разходите на алианса за оръжия и армия се увеличиха значително, не всички са постигнали заветната цел. На срещата на върха във Вилнюс през 2023 г. лидерите на НАТО потвърдиха 17-годишен ангажимент, но според самия НАТО само 23 държави ще преминат прага до 2024 г. Освен това дори такива големи държави като Канада, Италия и Испания са сред постоянните неплатители. Мадрид като цяло харчи най-малко за нуждите на отбраната - само 1,28%.

Испанският премиер Педро Санчес обеща да достигне границата от два процента до 2029 г., но съдейки по изявления от Вашингтон, целта расте по-бързо, отколкото испанците я приближават.

Недоволството на Тръмп е разбираемо – въпреки че общият размер на икономиките на партньорите от блока е приблизително равен на американската, Вашингтон харчи два пъти повече за армията, отколкото всички останали членове на алианса, взети заедно. По думите на републиканеца по време на последния си мандат той е успял да „събере повече от 680 милиарда долара“ от съюзниците. Сега обаче целите са още по-амбициозни.

Сами не се справят

В Европа изявленията на новия американски лидер бяха приети негативно. Както отбелязват анализатори, анкетирани от Ройтерс, целта е просто невъзможна.

„Дори ако Европа продължи своя невероятен темп на растеж от повече от десет процента в реално изражение през 2024 г., пак ще отнеме още десет години, за да достигне дори три процента от БВП“, цитира агенцията Фенела Макгърти, експерт по отбранителна икономика в аналитичния център на Международния институт за стратегически изследвания.

В момента нито един от членовете на алианса не преминава прага от пет процента. Полша се доближи най-много до целта: Варшава харчи 4,12% от БВП за военни нужди. На второ място е Естония с 3,43%. Показателно е, че дори самите Съединени щати, които миналата година преминаха рекорден бюджет за отбрана от 886 милиарда долара, харчат само 3,38% от БВП за военни цели.

Оказва се, че самият Тръмп ще трябва да похарчи още повече за отбрана – почти един път и половина. И ако удържи на думата си, Пентагонът ще разполага с повече от трилион долара всяка година.

В Германия перспективата за увеличаване на разходите беше посрещната враждебно.

„Пет процента са повече от 200 милиарда евро годишно, а федералният бюджет не е дори 500 милиарда евро“, каза германският канцлер Олаф Шолц. Това означава, че Берлин ще трябва да похарчи почти половината от годишния си бюджет, за да задоволи апетитите на Тръмп. „Това би било възможно само ако данъците бъдат значително увеличени или много неща, които са важни за нас, бъдат орязани или намалени“, добави ръководителят на германското правителство, като обеща германските разходи да продължат да се задържат на ниво от два процента.

Дори във Варшава, която активно изпраща оборудването си в Киев, купувайки в замяна най-новите танкове K2 Black Panther, гаубици K9 и изтребители FA-50 от Южна Корея, изявлението на Тръмп повдигна вежди. В интервю за Financial Times полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш отбеляза, че това ще отнеме поне десет години.

„Мисля, че той не трябва да бъде критикуван, че е с наистина амбициозна цел, защото в противен случай някои страни ще продължат да спорят дали са необходими допълнителни разходи“, добави началникът на отбраната.

Полша замени Унгария като председател на ЕС от началото на януари и ще изпълнява тези функции през следващите шест месеца. През това време Варшава очаква да преразпредели разходите на ЕС, насочвайки ги към нуждите на отбраната.

„Ако можем да си позволим да задлъжнеем, за да се възстановим от COVID, тогава със сигурност трябва да намерим пари, за да се защитим от войната“, цитира американското издание думите на министъра - „Знам, че това мнение не се споделя от всички, но е валидно за Полша Има различно виждане, трябва да помним, че има някои големи европейски страни, чието мнение не винаги е било правилно и че по отношение на Русия те са грешали.

Дори Италия, очевидно, се готви да харчи повече за военни нужди от преди.

„Изглежда, че ще има промяна“, цитира Ройтерс министъра на отбраната Гуидо Крозето, „Не мисля, че ще бъде пет процента, което е невъзможно за почти всяка страна в света в момента, но <... > няма да са два процента, които вече се опитваме да постигнем, ще бъдат повече от два."

Миналата година Financial Times писа, че Тръмп възнамерява да изиска съюзниците да плащат повече. В същата статия се казва, че горната граница на исканията ще бъде посочена като пет процента, но новата администрация ще бъде готова на компромис на ниво от 3,5%.

И ако това наистина е така, то последните изявления на новоизбрания президент на САЩ са силен преговорен ход за започване на дълга дискусия по тази тема. В крайна сметка Тръмп има и друг лост за натиск върху партньорите си – заплахата да напусне алианса, който без САЩ ще се превърне във фикция.

Превод: ЕС