/Поглед.инфо/ Интервю на Филип Хопф за германския медиен канал НKСМ

Филип Хопф: Генерал Харалд Куят, вие не сте просто четири-звезден генерал на НАТО в оставка; заемал сте поста Генерален инспектор на Бундесвера и следователно сте бил най-високопоставеният генерал във Федерална република Германия; ръководел сте Щаба за планиране във Федералното министерство на отбраната; бил сте и Председател на Военния комитет на НАТО – най-високата военна позиция в рамките на НАТО.

Познават ви като човек, който силно настоява да се сложи край на убийствената смърт в Украйна и яростно се застъпва за намиране на мирно решение.

Съвсем наскоро прочетох една статия във високо уважаван от мен вестник, която не мога да нарека иначе, освен клеветническа. Макар че „Нойе Цюрхер Цайтунг“ рядко допуска такива отклонения, срамно е да се четат текстове като: „Необяснимо преобръщане на най-високопоставения генерал на НАТО в съветски офицер?“ Авторът Маркус Селигер до август 2022 г. е бил пресаташе на оръжейната фирма Heckler & Koch. Главният изпълнителен директор на Хеклер и Кох каза наскоро, че „производството работи с пълен капацитет, през следващите 5-7 години се очаква търсенето да продължи да расте.“

Г-н Куят, настъпихте ли някого по крака с това, което правите и с начина, по който се аргументирате? Но така е, живеем в отворено плуралистично общество и който се изявява публично, трябва да очаква да бъде критикуван.

Харалд Куят: Хм, някои хора не харесват това, което казвам. Очевидно е, че тази статия изобщо не е по същността на въпроса, а за моята личност, но това е друго нещо…

Ф.Х. Унгария пое председателството на ЕС до края на годината. Виктор Орбан се срещна с руския президент Путин, както и с китайския президент Си Дзинпин. В западния свят нямаше нито аплодисменти, нито подкрепа за това; напротив, дискусиите зачестиха. Орбан очевидно е на мирна мисия, но изглежда е торпилиран от Запада, който уж е най-заинтересован от мира; подложен е на остра критика за начина, по който прави нещата; той бил просто трол на Путин и понятието мир почти нищо не означавало. Как е възможно след толкова много време и след толкова много смърт, която донесе войната в Украйна, да преобладава такова нежелание да се седне на масата за преговори с Путин.

Х.К. Нека първо да кажа две изречения за Орбан. Мисля, че това, което прави, е възхитително. Видях интервюто, което наскоро даде пред един германски ежедневник, мога само да препоръчвам на всеки също да го види – направо е брилянтно.

Две са основните цели на неговата активност: първо – да преодолее неспособността на Европа да действа, защото тази война е европейска и рискът да се разпространи в цяла Европа – а значи и у нас, е голям. Ето защо това, което прави, е отговорно и правилно. Второто, което намекнахте и което е важно за украинския народ: подкрепата, която оказваме, отива преди всичко за украинското правителство, а не за уморената от война Украйна. Все по-ясно става, че украинският народ е уморен от войната и основателно – вижте загубите, няма семейство в Украйна, което да е пощадено от ужасите на войната. И наш морален дълг следва да бъде да направим единственото нещо, което наистина може да помогне на Украйна – прекратяване на военните действия и провеждане на мирни преговори. В този смисъл това, което г-н Орбан прави, е страхотно, не може да се определи по друг начин.

Но сега към въпроса защо толкова сме против преговори за мир. Не искам да влизам в предисторията и причините за войната, искам да кажа само следното: войната се води на фона на един нов, наистина динамично променящ се през последните години световен ред на съперничещи големи сили. Китай е една от тях, Русия и Съединените щати – също, с известни резерви и Европа. Следва да се разгледат техните намерения.

Разбира се, според руската страна двата основни опоненти са САЩ и Русия. Русия иска да предотврати налагането на баланса на силите между Русия и НАТО да става чрез Украйна, като страна членка на НАТО; т.е., чрез позициониране на американски войски на руската граница в американска база в Севастопол и т.н. Това е много неблагоприятно за Русия и тя вижда в това екзистенциална заплаха. Споделяме или не тази гледна точка е съвсем различен въпрос, но просто трябва да се има предвид като реален факт. Още в средата на 90-те години Русия искаше да се създаде един вид санитарен кордон, т.е. буферна зона между нея и НАТО – именно за избягване на кризисни конфликти и евентуални войни между двете страни.

За Съединените щати Русия е близък съюзник на Китай, а Китай е най-важният и най-опасният геополитически противник на САЩ, защото Китай е единствената държава в света, която е способна и е в състояние да замени САЩ като доминираща световна сила – както в политически и икономически план, така и във военно отношение. Ако Русия понася военни и икономически загуби, то основният противник, а именно Китай, също ще бъде отслабен, тъй като Русия е близък съюзник на Китай. И ние виждаме, че точно там възникна новият блок на държавите от БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, а от 1 януари 2024 г. към него се присъединиха още шест нови държави, вкл. Саудитска Арабия, която повече от десетилетия е близък съюзник на САЩ (страните са Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, след като Аржентина оттегли кандидатурата си, бел. пр.). Сега са налице два блока, което по принцип напомня годините на Студената война. Единият –  на Русия и Китай и много други държави от глобалния Юг, както и южноамерикански, което е особено болезнено за САЩ; другият – Съединените щати. На срещата на върха на НАТО във Вашингтон видяхме опита европейците да бъдат привлечени чрез НАТО в „лодката“ против Китай, НАТО да бъде, така да се каже, мостът за това.

Трябва да се знае и не бива да се забравя, че САЩ имат значителни икономически интереси в Украйна, нещо което американските сенатори винаги повтарят. В Германия ситуация е съвсем различна: моралните аспекти са тези, които играят роля в борбата на доброто срещу злото, на демокрацията срещу тоталитаризма, което всъщност определя не-политически, а по-скоро идеологически поглед върху тази война. В резултат, налице е едно предимно пожелателно мислене, че Украйна ще спечели, че Украйна трябва да спечели, защото трябва да спечели и ние чуваме подобни празни фрази отново и отново и това, което преобладава, е всъщност некомпетентността в политиката на сигурност; а също и липсата на способност за стратегически преценки. След провала на украинската офанзива през есента на миналата година се появи нещо различно. Критичната ситуация в Украйна породи дискусия, най-вече в Германия, в която сработиха заплахата и страховете от възможно нападение на Русия върху Европа, респ. върху Германия.

Мисля, че ние трябва да разберем, пак ще го кажа още по-ясно – нашите политици трябва да разберат, че въпреки масивната западна финансова и военна подкрепа, стратегическата ситуация в Украйна не се е променила към по-добро. Украйна не е в състояние да промени стратегическото си положение към по-добро. Мисля също, че трябва да се разбере, че (прехвърлянето на) засилена отговорност на Европа, както сега отново стана ясно във Вашингтон, може да доведе до засилена европеизация на войната и че тогава отговорността за военно поражение над Украйна ще падне върху европейците, а не върху американците. Трябва още да се разбере, че прекратяването на огъня не е капитулация на Украйна, а предпоставка за договаряне на мир. При нас общата аргументация относно подкрепата за Украйна в тази война почива върху правото на самоотбрана, посочено в Хартата на ООН, което е съвсем вярно и със сигурност оправдава подкрепата. Това, което се пренебрегва обаче, е, че основната цел на Хартата на ООН е запазването на мира или възстановяването на мира в случай на война. Съответно – това бе казано и в резолюциите на ООН в началото на войната. Цитирам Резолюция на Общото събрание на ООН, която категорично призова за незабавно мирно уреждане на конфликта между Руската федерация и Украйна чрез политически диалог, преговори, посредничество и други мирни средства. Това все още не е изпълнено, въпреки че Германия и много други държави подкрепиха тази резолюция. И тъй като говорим за Германия – Германия в особена степен е задължена от своята конституция да работи за мир, защото, както се казва още в Преамбюла, Германия като равноправен член на обединена Европа трябва да служи на мира. А това, което мисля, че не се вижда от много хора е, че дори нашето присъединяване към НАТО беше свързано с изискването да се служи на мира, както е посочено в чл. 24 на Основния закон. Чл. 24 от нашата Конституция гласи, че Федералното правителство може – и тук акцентирам върху това, да се включи в една  система на взаимна колективна сигурност за поддържане на мира, т.е. тази на Северно-атлантическия алианс. Всичко това не намира място в публичната дискусия, а за мен това е решаващата точка, от която ние тук в Европа, и особено в Германия, трябва да се върнем на пътя, по който преди време бяха поели Вили Бранд и Хелмут Шмит, пътят, чиято най-висша цел бе запазването и/или постигането на мир.

Ф.Х. Г-н генерал, сигурно знаете, че преди няколко дни генерал-лейтенант Андрей Бодеман, даде интервю за NTV, сега ще включим част от него:

„- Г-н генерал, на Вас бе дадена заповед да изготвите Оперативен план за Германия. Какво точно значи това, какво се крие зад тези думи?

- Оперативният план за Германия е един много конкретен документ, за разлика от Общата отбранителна рамка. Това, което е важно е, че на концептуално ниво оперативният план казва много ясно какво трябва да се направи, кой и как трябва да го прави, когато е необходимо с оглед на текущата ситуация на политиката за сигурност, какво трябва да се направи в Германия, за да бъде защитена Германия в условията на криза на политиката на сигурност и война.“

Ф.Х. „Оперативният план за Германия, неговото конкретно съдържание на хилядите страници е секретно, разбира се, но какви са темите в него? Лаик като мен вече се тревожи за конкретните сценарии, които се разиграват; въпреки че формално юридически се казва, че ние все още не сме във война, но от дълго време вече не сме и в мир. Какво се случва сега и трябва ли ние като население да се тревожим за това?

Х.К. Има два отговора на този въпрос. Единият касае дискусията, която се води в Германия, според която Русия иска да възстанови старата съветска империя; дори че през 2029 г. тя ще бъде в състояние да извърши нападение срещу страна от НАТО, например, срещу балтийските държави.

Другата дискусия – ще стигнем до нея по-късно, мисля, че се отнася до развитието на войната в Украйна и риска от ескалация, респ. разширяване на войната – от война в Украйна към война за Украйна.

Във видео-интервюто, което видяхме, се говори за повратна точка в НАТО в случай, че се стигне до война между Русия и НАТО; балтийските държави и Полша, т.е. държавите-членки на НАТО на изток от нас ще бъдат засегнати най-напред, Германия – по терминологията на НАТО, ще бъде зона на свързване. Да, зона за свързване в смисъл, че въоръжените сили на нашите западни съседи, ако искат да стигнат в Полша или в балтийските държави, ще трябва да минат през Германия, разбира се, за което следва да се осигури възможност. Нещата не се отличават съществено от епохата на Студената война, когато също бяха необходими американските подкрепления. За това става дума тук, да се гарантира, че тези американски подкрепления – били те материални боеприпаси или военен персонал, могат да бъдат разтоварени, могат да кацнат тук в Германия и след това относително бързо да се намесят във войната. Това не е нещо революционно ново. Мисля обаче, че в известна степен е изненадващо, че този таен план вече се обсъжда публично, прави се опит да бъде обяснен на обществеността с подчертаната спешност от него и във връзка, разбира се, с общия страх от заплаха, че Русия бавно навлиза в нашия ареал, че би могла да извърши нападение и тогава естествено ще касае не само източноевропейските държави-членки на НАТО, но точно толкова ще касае и нас. Очевидно се генерира определено настроение, който намира почва в нашата страна и интервюто, което току-що показахте, естествено дава своя принос точно в тази посока.

Моето мнение е, че ние в Германия нямаме нужда от военна истерика относно боеспособността на Бундесвера. За да осъществим защитата на Федералния ни съюз, е напълно достатъчно да обявим и направим това, което Конституцията изисква от нас; защото в Конституцията се казва, че Федералното правителство предоставя за отбрана въоръжените сили въз основа на член 87а и тази формулировка естествено означава, че тези въоръжени сили са способни и длъжни да извършват тази защита. И във връзка с члена от Конституцията, който цитирах по-горе относно присъединяването ни към НАТО, членството в НАТО очевидно означава, че ние наистина трябва да сме в състояние да дадем съществен принос към общата отбрана, т.е. да осигуряваме отбранителната функция на НАТО заедно с нашите съюзници. Това е от решаващо значение.

Но трябва да видим как възникна тази ситуация. Всъщност няма нищо тайно, за това се пише и говори в медиите – Бундесверът не е способен да изпълни това, което Конституцията повелява. Разбира се, следва да се зададе въпроса защо не е в състояние да изпълни Конституцията? В отговор се сочи липсата на финансиране, което приемам за важен фактор, но не и за решаващ. Решаващ момент е, че през 2011 г. проведохме реформа на Бундесвера, така я нарекохме – Пренастройване на Бундесвера. Новата ориентация на Бундесвера/Пренастройването означава отдалечаване от (приоритетите на) федералната отбрана към тези на мисиите в чужбина; с други думи цялата структура на Бундесвера, вкл. въоръжението и техническото оборудване, размерът на военния персонал, беше приведена в съответствие с тази изключителна задача. На практика това означава, че ние не можем да правим това, което всъщност сме длъжни да вършим; пак повтарям, ще бъде напълно достатъчно, ако решим да изпълняваме това, което Конституцията ни повелява.

Новата обосновка за конвенционална заплаха естествено може да служи за аргументиране на „сценарии за случай на война“, които теоретически винаги е възможно да се случат. Но от решаващо значение е да сме подготвени и способни да реагираме на всяка възможна заплаха. Няма нужда да създавате специална ситуация или да определяте като застрашителна една ситуация, която всъщност не е такава. В този контекст би трябвало да спомена и това, че дори Генералният секретар на НАТО преди няколко дни – на 3 юли в свое интервю за Бюлетин на Еffs (Европейски фонд за финансова стабилност) каза: „Не виждам непосредствена опасност от военно нападение срещу страна от НАТО, тъй като Алианса функционира като възпиращ фактор.“ Това е изявление на човек, който е твърде известен със своята критичност към съюзниците затова, че не вършат това, което всъщност би трябвало да правят, и който силно поддържа подкрепата за Украйна.

Може да добавя и това, че разбирам балтийските държави, които естествено винаги са били притеснени; тяхното притеснение има корени в историята, тъй като те всъщност станаха независими от Русия за първи път през 1917 г., но през 1938 г. – по силата на Пакта Молотов-Рибентоп, попаднаха обратно в Съветския съюз; тогава се разпределяха сферите на интереси между Германия и Съветския съюз и балтийските държави не принадлежаха към сферата на интересите на Германия; това означаваше, че тези държави отново бяха окупирани от Съветския съюз; през Втората световна война много граждани от балтийските държави са служили във Вермахта, предимно в SS; след 1945 г., когато идва Червената армия, обществата в Прибалтика живеят в особена зона на напрежение. Изпитах това лично, защото бях в балтийските държави в средата на октомври 1994 г., когато руснаците все още бяха разположени там и все още се търсеха варианти за подриване подкрепата за тези държави. В този контекст така наречената доктрина „Медведев“ от 2008 г. е от специално значение за балтийските държави. Президентът Медведев заяви в общи линии следното: „Навсякъде, където има руснаци, ние също носим отговорността да гарантираме тяхната безопасност и сигурност. От жителите в балтийските държави между 25 и 35% са руснаци, които просто са останали там, когато руските въоръжени сили се изтеглиха през 1994 г., те и членовете на семействата им са се установили там от времето, когато балтийските държави бяха съветски републики.“

Тази страница от историята следва да се познава, за да се разбира особената тревожност на техните граждани. Следва да бъде наше задължение да направим всичко, за да премахнем тревогите им, за което съдейства разполагането на една бригада в Литва, но, за да се постигне модериращ ефект, не бива да се допуска вербално ескалиране и да се говори за заплаха, която не съществува. Ето защо не виждам дискусията в Германия като целенасочена и допринасяща за разведряване и деескалация, а по-скоро като изостряща напрежението.

И в контекста на твърденията за засилена подготовка за война се сочат аргументи за разширяване на оръжейната индустрия на руската страна, оръжейната индустрия била раздута. Да, в държава, която е във война, независимо дали си нападател или защитник, отбранителната индустрия се стреми към съответно напасване (с потребностите). Изтъква се също, че самият Путин е правил открито изявление, че Съветският съюз трябва да бъде възстановен и с това, хм, така да се каже, да бъде уголемена Руската империя. Мога само да кажа, че в официалните документи на руското правителство, както и в публичните изявления нищо подобно не може да бъде установено; не ми е известен никой, който твърди това, да е посочил съответен източник на твърденията си, никой, който би потвърдил, че там и там, тогава и тогава самият Путин е казал еди какво си. Това значи, че тези общи приказки остават само на думи. Много по-важно е обаче, че дори в официални оценки на Съединените щати относно Руска военна заплаха, както в предишни, така и в настоящия Анализ на заплахите от 2024 г., не се установява такова намерение от страна на Русия. В актуалния анализ от 2024 г. се посочва, че Русия почти сигурно не желае пряк военен конфликт с  въоръжените сили на САЩ и НАТО и ще продължава със своите асиметрични дейности съобразно собствените й преценки за прага на глобалните военни конфликти. Мисля, че досегашният ход на войната не оправдава (тезата за) заплахата, защото в началото на нападението числеността на руската интервенционна армия беше 190 000 войници; украинските въоръжени сили бяха оборудвани с модерна техника и обучавани от Запада в продължение на осем години, те бяха два пъти по-силни. Ако някой иска да завладее цяла Украйна, за да я използва за трамплин за следващи атаки срещу НАТО или държавите от НАТО, няма да започва нападение с такова военно малцинство. Така че аз не вярвам на представянето на руснаците като недостатъчно военно-способни, а също така знаем, че Русия изтегли въоръжените си сили от направлението Киев по време на преговорите в Истанбул, което би било пълна глупост, ако съществуваше намерение за нападение в посока НАТО. Затова съветвам да се обърнем към фактически аргументи и препоръчвам да се съсредоточим върху тях, да се фокусираме се върху това, което трябва да направим, за да гарантираме сигурността на нашата страна, което произтича именно от Конституцията .

Ф.Х. Казаното от американския историк Джон Мошхаймер потвърждава, че броят на войниците, с които Русия разполага, не би бил достатъчен дори само, за да бъде задържана Украйна напълно окупирана, да не говорим за предприемане на агресивна война срещу която и да е друга държава в Европа; и той ясно казва, че това просто не би било възможно и вече може да се види, че такива планове не съществуват.

Х.К. Ако разрешите да вметна съвсем накратко – помислете само за руските окупационните мечти в малката ГДР и направете сравнение с големината на Украйна, която съвсем не е така приятелски настроена към Русия, колкото беше ГДР тогава, така че това също би било свързано с определени трудности.

Ф.Х. Моят въпрос сега отива в малко по-различна посока, а именно – относно червената линия за Путин. Какво би могло да се случи, ако изходим от непрестанно повтаряните твърдения, че Путин иска този конфликт, търси този конфликт; може ли да има червена линия за руския президент, ако, според Запада, Путин я прекрачи, ако промени плановете или наистина стигне до пълна ескалация.

Х.К. Нека първо отбележа, че това, което преди малко казах, се отнася до дискусията, която водим в Германия. Но то не означава, че война между НАТО и Русия е изключена, а именно – че разширяване на тази война, ескалация на тази война би била възможна; това зависи много от ситуацията в Украйна. Украйна навлезе в много критична ситуация, която касае три сфери: особено засегната е въздушната отбрана, осигуряването на оръжия и боеприпаси, но касае най-вече броя на обучените боеспособни войници; фронтът е 1300 км и е много силно изтънен. Виждаме, че на много места Русия не предприема големи офанзиви и по този начин демонстрира, че е в състояние да принуди украинските въоръжени сили да напуснат позициите си. В тази критична ситуация Западът се опитва да направи всичко, за да бъде предотвратено военно поражение на Украйна. Завчера във Вашингтон (Среща на върха на НАТО, Вашингтон 9-11 юли 2024 г. – бел. пр.) беше решено, че на Украйна отново ще бъдат доставени системи за противовъздушна отбрана, изтребителите F16 скоро ще бъдат там, както и много други неща. Повече подробности не бих искал да разглеждам сега, но всички те са поисканите на първо място от Украйна; например – обучението и тренирането на украински войници от американски и от европейски въоръжени сили да се провеждат в близост до фронта, при което обаче те попадат в обсега на руските оръжия и това представлява огромен риск, защото трябва да бъдат защитени от нападение от въздуха, а това би могло да доведе до сблъсък.

Естествено възниква въпросът трябва ли непременно да изпращаме бойни части в Украйна, за да продължава подкрепата? Този въпрос вече няколко пъти е обсъждан от президента Макрон, който дори заяви, че е в състояние да изпрати в Украйна 20 000 войници в рамките на 6 седмици, в случай че Русия пробие сегашната отбранителна линия и украинците помолят за помощ. Така че – намираме се в ситуация, в която наистина трябва да решаваме искаме ли да оставим нещата да продължават така с риск от военно поражение. Поражението на Украйна е неизбежно и ако това е така, тогава какво правим; изпращаме ли бойни войски или позволяваме това (поражение) да се случи, или сме готови да предотвратим тази ситуация от самото начало като се опитаме да постигнем прекратяване на огъня и след това да стигнем до мирни преговори. Това е ситуацията, която касае червената линия, която току-що споменахте.

Трябва да добавя следното: това, което преживяхме през последните няколко седмици, беше една наистина критична ситуация в Украйна, имаше искане за подкрепа, което американците одобриха – в смисъл разрешиха на Украйна да атакува с американските оръжия цели на руска територия. Американският президент се колеба в продължение на цели две години да даде това разрешение, при това с мотива, че иска да избегне трета световна война. Сега е под натиск, както от европейски политици, така и от някои от неговите съветници, особено от външния министър, който малко преди това беше в Киев, откъдето се завърна с много тревожно впечатление. Тогава, трябва да попитаме президента Байдън, след като даде одобрението си, вече не желае ли избягване на трета световна война? Така искам да илюстрирам обвързаността на нещата в едно цяло.

Тук решаващият момент е, че Путин определи това решение за използването на западни оръжия на руска територия като опасна стъпка срещу Русия, която й дава право да доставя подобни оръжия на други региони в света, от които могат да бъдат атакувани важни цели в държави, одобрили прилагането на западните оръжия срещу територии на Русия. Това е, така да се каже, индиректна стратегия, която той преследва. В тази връзка се случва следното: мисля, че беше на 12 юни, руснаците извършват морски маневри в Караибския басейн, така да се каже, пред портите на Съединените щати; в тях участва Фрегатата „Адмирал Горшаков“, която е оборудвана с наистина последно поколение хипер-звукови ракети от типа „Циркон“, а също и ядрената подводница „Казан“, която може да бъде оборудвана със същите оръжия. Това сочи към една особена аналогия; вече казах, че тази подводница преди това е била разположена в Куба и това очевидно навежда на асоциация с Кубинската ракетна криза от 1962 г.

Дискусията следва да покаже, но аз също искам да кажа, че желанието на европейците за ескалация е по-голямо от това на американците. Американците следват стратегия за ескалация, която е стратегия на малки стъпки, опитват да увеличават риска на противника, но да минимизират собствения такъв. Ако следите развитието ще видите, че европейците са напълно безхаберни за това. В този контекст – като говорим за червената линия, следва да се припомни, че Украйна проведе два пъти атаки с междуконтинентални стратегически ракети. На 23 май – срещу една неработеща система за ранно предупреждение от междуконтинентални стратегически ракети при Арманир, в района на Краснодар; и на 27 май  в района на Орск при Оренбург. Ако един от тези радари излезе от строя това силно ще ограничи способността на Русия за разпознаване и идентифициране на такива междуконтинентални стратегически атаки, което означава също невъзможност за съответна реакция от Русия. От друга страна системата за ранно предупреждение няма нищо общо с войната в Украйна и планове за извършване на подобни атаки могат да бъдат квалифицирани само като действия на безотговорни хардлайнери. Ситуацията е такава, че според мен, украинският президент всъщност няма какво да губи, той може само да спечели и да остане на поста си ако тази война продължава. Вероятно той възлага единствено на НАТО и ако в крайна сметка НАТО се намеси, тогава стратегическият обрат да бъде в интерес на Украйна.

Но при американския президент нещата стоят по друг начини, той има много какво да губи и това не са само президентските избори. (Интервюто е проведено преди Байдън да обяви, че ще се оттегли от предизборната борба, бел.пр.). В тази ситуация може да се развие междуконтиненталната стратегическа заплаха за Америка, действително сравнима с Кубинската ракетна криза от 1962 г. На Запад стратегията на Русия за ескалация често се разглежда като слабост, определя се като праг на поносимост. Това става, защото Русия често заплашва с контрамерки, но след това не ги реализира. Но руската стратегия за ескалиране е различна, руснаците имат относително висок праг на търпимост, но нападат бързо и силно, когато прагът на търпимост, или както Вие формулирахте, когато червената линия бъде прекрачена. Това е опасно развитие, защото не може да бъде предвидено, защото никой на Запад не може да прецени кога наистина тази червена линия би била престъпена.

Още един момент, който ще посоча за повече яснота. Неотдавна Крим беше атакуван от Украйна, между впрочем с американски ударни ракети, при което на един плаж значителен брой хора срещнаха смъртта. Сега не мога да посоча съвсем точно колко са били, но четирима са мъртви, вкл. две деца и повече от 100-150 са ранените, част от тях – сериозно. От руска гледна точка тази стъпка на ескалация отива твърде далеч и Русия заяви, че с тези действия Съединените щати стават страна в конфликта. И аз го вярвам. Путин, мисля, че лично, а не през говорителя си, каза буквално, че непосредственото участие на САЩ във военни действия не може да остане без последствия. Руското министерство на отбраната обяви, че отговорността за умишлената ракетна атака над цивилните жители на Севастопол носи на първо място Вашингтон, който е доставил на Украйна оръжията, без които тя изобщо не би могла да е извършва такива целенасочени атаки.

Описах тези подробности, за да покаже колко критична може да стане ситуацията, при една следваща стъпка в ескалацията, а ние не сме в състояние да предварително да преценим каква би могла да бъде руската реакция. По принцип цялото развитие в Украйна клони натам, към такава ситуация и това е големият риск не само за Украйна, но и за нас, за цяла Европа.

Ф.Х. Г-н генерал, когато размишлявам върху това, говоря с твърде много хора и задавам много простия въпрос: бихте ли били готови, ако сега на фронта бъдат призовани мъжете или пък мъже и жени – ние всички имаме еднакво право да отидем на фронта, да преминете през кратък курс на обучение – 3-4 месеца, и после – на фронта срещу руснаците. Досега съм получавал единствено отрицателен отговор – по различни причини; повечето хора казват, че Германия е в „отрицателна зона“ – когато става дума за патриотизъм и защо да умираме за знамето, ако на никой не му пука за знамето. Аз смятам, че да се каже съвсем ясно мнението на по-голямата част от населението, е важно. Мисля, че то важи и за Русия, вероятно и за Украйна, за Германия и предполагам също за Франция, Англия, Италия, вероятно също и за американците, там също има масови протести, защото американците са в беда – САЩ в момента са много зле икономически, те виждат тези непрестанно приготвяни много-милиардни пакети за Украйна, нови оръжейни пакети, нови плащания докато нуждите растат – както в Германия, така и в Съединените щати. Затова въпросът ми към вас, г-н Куят, е какво можем да направим ние хората, за да не ни се случи това? През последните десетилетия мнозинството от хората не искат война, не искат да умират, не искат унищожение; само властниците по върховете, които никога няма да видите на фронта, вземат тези решения.

Х.К. Да, тази дискусия напомня малко началото на Втората световна война. Тогава във Франция хората се питаха искаме ли да умрем за Данциг, а днес въпросът е искаме ли да умрем за Украйна?

Слава Богу, трябва да кажа, че все пак определено развитие в Европа има, а също и в НАТО; някои държави казват, че трябва да прекратим този курс, има и изрична декларация от Унгария например, Италия от Словакия обявяват, че няма да са готови при никакви обстоятелства да изпратят свои войски в Украйна, Сърбия – също; Канцлерът на Германия също не предвижда участие в никаква война, наскоро той каза, че има гаранция в Бундестага за неучастие от наша страна.

Разбира се, едната страна на монетата е какво ни обясняват и какво искат да правят, а другата страна на монетата е какво се става и какво може да ни доведе до ситуация, в която всичко казано по-рано е безполезно. Изявлението, от което съм особено загрижен, гласи, че Украйна защитава не само собствените си ценности и собствената си сигурност, но и нашите ценности, че тя се бори, така да се каже, за Европа; а в някаква степен това се казва и при нас отново и отново. В напрегната трудна ситуация на вземане на решение е възможно това веднага да изригне: досега са се борили за нас и сега са в трудна ситуация – в задънена улица и сега ние трябва да ги измъкнем оттам. Ситуацията е много по-сложна отколкото се представя в публичните дискусии и в медиите, поради което постоянно предупреждавам и призовавам към сдържаност, включително словесно-вербална, защото всъщност и има само един разумен начин да се предотврати изобщо възникването на такава ситуация: предварителното, всъщност вече не става дума за предварително, а възможно най-бързото прекратяване на огъня и провеждане на мирните преговори. Това е от решаващо значение, защото колкото по-дълго продължава тази война, толкова по-близка може да стане, да все развие такава критична ситуация за вземане на решения. Не бива да забравяме, че повече от две години мащабно подкрепяхме Украйна финансово и материално, но тя не успя да обърне стратегическата ситуация в нейна полза и тя няма да успее да постигне това и занапред.

Между другото, американците са много по-реалистично мислещи. През декември, след като прецениха провала на украинската офанзива, посъветваха Украйна да премине в стратегическа отбрана, за да може да защитава територията, която все още е под украински контрол и да редуцира високите проценти загуби. Това де факто означава, че американците изхождат от това, че Украйна не е в състояние да постигне целите си, а именно възстановяване на териториалния суверенитет в границите от 1991 г., че вече не може да успее в това, защото украинските въоръжени сили практически вече не са в състояние да реализират голяма настъпателна бойна операция. Ако към това се добави и казаното от президента Байдън в интервюто му за сп. „Тайм““ от 4.юни, че от американска гледна точка Украйна не принадлежи към НАТО, значи по принцип е постигнато, или поне от американска страна, едно приближаване към основните руски изисквания; защото едно от основните искания на Русия е Украйна да не се присъединява към НАТО, а другото е, че някои райони, населени предимно с руско езични украинци, Луганск и Донецк, да бъдат присъединени към Русия.

По моя преценка това представлява една положителна начална изходна ситуация, която ясно се откроява от това, което беше решено завчера във Вашингтон. Наистина, наблюдава се нееднозначна ситуация в момента, но вярвам, че трябва да се обмислят всички аспекти, които са от полза с оглед постигане на преговори. И тук се връщам към унгарския президент, който каза, че европейците, американците, а също и Третият свят, например Индия и Бразилия би трябвало да окажат натиск, за да се стигне наистина до реални преговори. Наскоро Китай и Бразилия направиха отново предложение; аз лично мисля, че подходът, който Китай представи на 24 февруари миналата година в тяхната пунктуация, така да се каже, в момента е единственият реалистичен подход за мирни преговори.

Защо това е така? На първо място, защото китайците се опират на резолюциите на ООН, една от които цитирах в началото, а именно, че преговорите трябва да започнат незабавно. Смятам това за изключително важен, решаващ момент, защото, когато се позоваваме принципно върху въпроса за правото на самоотбрана, залегнало в Хартата на ООН и Обединените нации, тогава този аспект трябва да вземе предвид, не трябва да бъде пренебрегван.

На второ място – също много важно, китайците казват че преговорите трябва да се проведат отново там, където бяха отменени, и да продължат от там, където бяха прекъснати – в Истанбул в средата на април 2022 г. Това има голямо предимство, предвид препятствията, които междувременно бяха създадени от Украйна и Русия. Бих искал да назова само две от тях. От украинска страна това е преди всичко указът на президента Зеленски от 6 октомври 2022 г., с който той забранява на самия себе си и на своето правителство изобщо всякакви преговори с Русия. Много значително препятствие от страна на Русия е анексирането на четири района в Донбас на 30 септември 2022 г. Чрез китайската формулировка тези пречки първоначално ще бъдат отместени настрана, което означава, че би било възможно започването на преговори; напълно ясно е, че по-късно в хода на преговорния процес тези въпроси ще се върнат на масата на преговорите, но трябва преди всичко да се осъществи придвижване към преговори, да се създадат възможности за преговори. И това е голямото предимство на китайското предложение.

Мисля, че е абсолютно необходимо да подкрепим Орбан в неговите усилия; посещението му при Си Дзинпин показва, че той отчита всички тези аспекти. Сега зависи преди всичко от нас европейците възникналата ситуация, да се съобразим с възникналата военна ситуация, такава, каквато я описах, и на този фон да се търсим пътища и начини за допирни точки между Украйна и Русия. Бих ги нарекъл общи пътища/допирни точки за излизане от опасността. Всеки случай, аз мисля, че напоследък Русия на няколко пъти прояви готовност да го направи; има дори слухове за контакти между Русия и САЩ. Решаващото обаче е това, че в условията на война, която тече в Европа и която би могла да се разрасне и да обхване цяла Европа, политиците, които носят отговорност за своите страни и за Европа, да изпълнят своите отговорности и колкото е възможно най-бързо да намерят мирно решение.“

Превод: д-р Йорданка Янчева