/Поглед.инфо/ Все си мисля: как са устроени европейците, чужденците, които уж разбират това-онова, но при това скандират изключително за Киев. Те поне тайничко дават ли си сметка, че Крим не иска Украйна, Донбас не иска Украйна и в крайна сметка преди осем години Харков също не иска Украйна. Хората в Донбас, Харков и Одеса се приемат за руснаци: огромната им част, повече от половината. Освен това мнозина, усещайки се украинци, също искат в Русия, защото естетически цялата тази пасмина, забъркала Майдана и дошла на власт в Киев, няма как да бъде приятна на обикновения украинец. Какво хубаво може да види обикновения украинец, възпитан в СССР, в Порошенко, Яценюк, Тягнибок, Ярош и Коломойски? Очевидно е е, че всеки човек, запазил усещането за отвращение, няма как да не се сгърчи, гледайки тази група.
В Европа разбират каква е тази група, дори в Америка мнозина разбират, но това никога не добавя симпатии към Донбас, към проруското движение в Харкол и в Одеса, към всички убити, измъчвани и потъпквани там.
Защо?
Отговорът на приличния европеец на това е прост.
Никой не трябва да иска да бъде руснак.
За си руснак е ненормално, това е лош тон.
Можеш да си който си искаш, стига да не си руснак. Можеш да си татуираш свастика на лицето, да си наденеш тенджера на главата, да нарамиш сопа. Ама нали не си руснак, момче? Тогава добре. Отлично.
В това, признаваме, има определена логика.
Въстаналият Донбас не иска в Европа. Той не вижда в нея нито очарование, нито красота. Европа отговаря по взаимност на Донбас, на Дома на профсъюзите в Одеса, на Олес Бузина и на Харковската съпротива: тя отказва да разпростре върху тях европейските свободи и ценности.
“Нека ви убиват тогава”, рече Европа.
В Донбас наблюдавах нещо удивително: стана ясно колко в процентно отношение са привържениците на европейските ценности в руския свят.
Не повече от 10% и в повечето случаи това е бурожазия, а също част от младежта с изсмукани мозъци и забравили името си. Когато в Донецк и Луганск победиха народните революции, буржоазията на практика изцяло се разкара. Всичките им имения опустяха. Тръгнаха си олигарсите, мениджърите от висшите звена, футболистите, любовниците им и всякакви управленци, хрантутници и крайно редки идеологически западняци.
Сега, гледайки Русия, разбирам, че Донбас в определена степен се възпроизвежда и в нея.
Именията пустеят, елитите си ходят, остават хората, които искат да са руснаци. Те са се родили такива и са свикнали. И това не им тежи.
Болезненият парадокс на Русия е, че европейските ценности и така лежат в идеологическите ѝ основи.
Частта от руснаците , които не са си заминали, управляващият ни елит в основната си маса, е израснала върху принципите на пазарната икономика и на Холивуд. Те са чели техните учебници и са вярвали в техните богове. Все едно революцията в Донбас да беше ръководена от олигарха Ахметов.
Той по своему си обичаше хората в Донбас, но без съмнение, щеше да се разкара от цялата тази руска революция по първа възможност.
Никой не е длъжен да иска да бъде руснак, ако това противоречи на европейските ценности, бизнес интересите и други неща, които тези елити са създали, а сега със своите ръце трябва да строшат.
Разбирате би?
В Русия елитите трябва да строшат със свои ръце това, което са градили 30 години. Те трябва сами да се изтеглят изпод европейската юрисдикция.
Как си мислите, че ще се справят.
Този въпрос е не по-малко огромен от случващото се на фронта.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com