/Поглед.инфо/ На 23 март 2021 г. Foreign Affairs публикува статия на председателя на Съвета по външни отношения Ричард Хаас и професора от университета Джорджтаун Чарлз Купчан, посветена на насърчаването на стабилността в многополюсен свят. Отначало не можех да повярвам на очите си, когато видях това заглавие. Ричард Хаас отдавна предрича настъпването на безполярността, а Чарлз Купчан настояваше за ръководството на Запада (той работеше в администрацията на Барак Обама и Съвета за национална сигурност на САЩ при Бил Клинтън, а преди това в Държавния департамент на САЩ).
Трудно беше да се повярва, но това е факт - двама известни глобалисти и привърженици на еднополюсната хегемония на САЩ твърдят, че два века на западно господство - първо британско, а след това и американско, са приключили. Те заявяват, че Западът е загубил не само материалното си господство, но и идеологическото влияние. Джо Байдън с изявлението си за възстановяване на демокрацията едва ли ще успее да възстанови предишната власт на Вашингтон. Това е по -скоро успокояваща мантра за самите граждани на Съединените щати, но в международните отношения всичко вече ще бъде различно.
Според Хаас и Купчан предстои шестполюсен свят - Китай, ЕС, Индия, Япония, Русия и САЩ ще съставят нов глобален концерт на „великите сили“.
Те припомнят варианта на европейския световен ред от 19 -ти век, но сега подобен модел е разширен за целия свят. В моето произведение "Ordo Pluriversalis. Възраждането на многополюсен световен ред" вече отбелязах провала на критиката относно сравнението на европейската "мултиполярност" от онова време с настоящата ситуация - някои западни автори автоматично изместиха този баланс на силите, забравяйки че нито Азия, нито Африка, нито Латинска Америка (нито дори Съединените щати) тогава са били считани за субекти, вземащи решения от глобално значение (тъй като Старият свят се е считал за център на света).
Въпреки че Хаас и Купчан се обръщат повече към традиционните показатели за власт - БВП и военни разходи, те също забелязват различия в идеологиите сред предполагаемите лидери на бъдещия свят.
Недемократичните държави ще трябва да се съобразяват, независимо от това как САЩ се опитват да упражнят своето влияние върху други държави. Китай, разбира се, най -много притеснява авторите и те си спомниха проекта „Голямата двойка“ или проекта „Кимерика“, за който Хенри Кисинджър говори по време на ерата на Обама. Но за САЩ ще бъде трудно да преговарят с Китай, особено в азиатския регион. И растежът на Китай ще бъде негативно възприет допълнително в САЩ. Следователно е необходим концерт на държавите, за да се ограничават взаимно нарастващите амбиции.
Признава се и възстановяването на руското влияние върху Близкия изток и Африка. Вероятно поради тази причина Хаас и Купчан не отделят арабския свят и Африка като отделни центрове на власт, като ги дават под крилото на Русия. Но човек може да не се съгласи с това. В края на краищата политиката на Русия в тези региони е коренно различна от това, което правят САЩ, което означава, че нашата стратегия за многополярност може да бъде напълно различна. А именно, подпомагане на укрепването на собствената идентичност в контекста на партньорства и споделени ценности.
Същият подход на Русия трябва да бъде разширен и към Латинска Америка и към редица други страни, които ще имат затруднения с геополитическия избор по време на турбуленцията.
Както и да е, тази статия е доста симптоматична. Разбира се, САЩ се опитват да се интегрират в нововъзникващата глобална архитектура и скоро ще чуем много повече панегирики от тях за многополярността. Не бива да се заблуждавате. Защото те ще вложат свой собствен смисъл в това понятие (както са правили и правят местните либерални западняци). Трябва да следим отблизо действията на отслабващия хегемон и да насочваме процесите на мултиполярност в правилната посока.
Превод: ЕС