/Поглед.инфо/ Беларус, Армения/Азербайджан, Киргизстан – събитията там в последните два месца и половина не са случайни. Циклично разбиват близката чужбина на Русия – отслабвайки в една република, вълненията започват в друга, там където вече са създадени огнища на напрежение.

Често сочат Казахстан като следващ. Тук отдавна е фокусирано вниманието на Пекин, Вашингтон, Лондон и Анкара. Главата на Обединеното командване на ВС на Великобритания Патрик Сандърс каза, че във връзка с възобновяването на „Голямата игра“ Извънредният кабинет при британското правителство (COBRA) трябва да премине на денонощен работен режим. Великобритания се потопява в казахстанската тематика.

Разбира се, не трябва да ставаме като лъжливото овчарче. Трябва да се знае, че вълците са дошли и няма да си тръгнат, ако не се застрелят. Взривът в Казахстан е неминуем, при това скоро. И за минимизиране на последиците трябва да се посочат раздухваните огнища.

Първият източник на бунт са винаги вътрешните имуществени и социално-икономически противоречия. За такива петролни страни като Казахстан те се изострят от падането на цените на суровината, много значителни заради свиването на производството и продължителното затваряне. От тук и бързото падение на доверието към властта.

В Казахстан всички знаят що е то отношението “на бедния аул към сития град” (бедният селски юг към промишления Север и богата Алма Ата). Да добавим тук и нерешените проблеми в ЕАИС, особено по отношение на митническите правила, съпроводено с потоци контрабанда от Китай. Когато говорим, че вълненията на тази почва са неизбежни, ние не преувеличаваме.

Имуществената диференциация на обществото се влошава от факта, че върху него се хвърля ласото от трибализъм под прикритието на „ренесанс на изконните национални традиции“, говори се за историческото неравенство на жузите, разделящо обществото на „кара суек“ (черна кост) и „ақ суек“ (бяла кост). Днес дори казахстанското дете знае какво е - торе, аргин, шипирашти или найман.

И не руснаците, а казахите наричат провинциалистите в своята република „мамбети“ и „лашпеки“. Обществото е разделено както по социална, така и по племенна линия. Колкото по-дълбоко е това разделение, толкова по-удобно е да се раздухват огнищата на нестабилност.

Не е тайна, че в Казахстан при поддържане на сериозно ниво на авторитета на Назарбаев, има значително недоволство от „семейството“ и корупцията, която се отъждествява с него. Далновидният Елбаси на няколко пъти предотврати последиците от сегашната белоруска „конфронтация с отегчението“. Експериментите със законодателство завършиха с грандиозно „оттегляне със запазване“, което политическите стратези наричат „метод на Назарбаев“.

Въпреки това, много неща в „семейството“ продължават да дразнят. Включително скандала с покойния внук на Елбаси Айсултан Назарбаев, който, бидейки офицер от ГРУ на Министерството на отбраната на Казахстан, поиска политическо убежище в Лондон и заяви, че притежава информация за „мащабна корупция между правителствата на Казахстан и Русия“. Тази фигура е била през цялото време под непосредствена външна опека. Степента на неприязън към „семейството“ доведе и до тихото оттегляне на Дарига Назарбаева от публичната политика.

Междуетническите отношения са сериозен проблем. През изминалата година вътрешните кавги често прерастват в сблъсъци между дунганци, уйгури, кюрди. Нека не забравяме колко пари и усилия изразходват американците, за да надуят синофобията в Казахстан.

Температурата в казахстанско-руските отношения остава висока. Често тази температура се повишава от външни сили, както в скорошната история със „случая Кирил Божко“, провокирана от украинските блогъри. Отношенията между руснаци и казахи обаче не са безоблачни дори без украинците.

В същото време националната политика АкОрда води до увеличаване на недоверието на неказахстанското население към властите, което може да бъде решаващо в случай на масови безредици. Ако руснаците продължат да напускат страната, то уйгури дунганци, както показаха бунтовете в Кордай, ще вземат оръжие.

Казахстански експерти смятат, че основната причина за възможна политическа криза в Казахстан може да са сблъсъци на етнорелигиозна основа. Те са трудни за предвиждане, появяват се внезапно и бързо пламват. Също толкова сериозни са проблемите на радикалните религиозни малцинства, особено салафитите, чийто брой не намалява и с които работят външните сили.

Най-близката причина за бунта са изборите за нов Меджлис и регионални маслихати на 10 януари 2021 година. Ноември и декември ще нагреят настроението на протест, причината вече е ясна, а и изглежда, че никой не вярва, че изборите този път ще бъдат честни.

Демократичният отдушник, представен на общество под формата на прокламирания през лятото курс за изграждане на „държава, която слуша“ и измененията в законите за събранията и регистрацията на политически партии само частично промени правилата на политическата конкуренция. Токаев каза: "Властите не вярват, че несъгласието е разрушително." Само че несъгласието е различно, особено ако е подготвено.

В Казахстан все още не са се появили нови партии, но "Аблязовизмът" все още е в сила и вероятно също е в процес на трансформация. Тоест, основната заплаха за стабилността е „несистемната“ съпротива, а изборите в идеалния случай се съобразяват с отдавна установен модел на цветните революции. Има ученици, учителите са готови.

“Фрийдъм Хаус” и “Хюман Райтс Уоч” вече изразиха недоволството си от новите закони на Токаев - те не са достатъчно либерални. Сорос и неговите структури в Република Казахстан се застъпват за създаването на активно гражданско общество в републиката и за „растежа на младежкия активизъм“.

Пъзелите се нареждат сами: книгата за Голодомора в Казахстан (предизвикан, разбира се, от Кремъл) е написана не от казахстанка, а от Сара Камерън. Демократизацията се извършва от DFID, USAID, Фондация “Ага Хан”. И освен това Холивуд пристигна с продължението на филма "Борат", което предизвика нов обществен резонанс.

Този филм, който обижда нормалното човешко чувство, доведе до появата на изявления като широко разпространеното писмо на Бакатжан Базарбек, което всъщност е революционен манифест: „Вече не сме родината на известни поети и герои. Уверено се превръщаме в страна на крадци, мошеници и измамници”. Посланието е очевидно: Западът демонстрира пред Казахстан неговата окаяност. За да приключи този “Борат”, правителството трябва да бъде сменено. Започна ново разклащане.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели