/Поглед.инфо/ Турция с подкрепата на Катар и ПНС създава военна база в Либия в рамките на споразумението за повишаване на нивото на подготовка на съперниците на армията на Халифа Хафтар. Появата на военния обект заплашва да засили напрежението в раздираната от конфликти република, а също така да наруши части от международното споразумение за Либия. При това действията на Турция силно ще ударят по отношенията й с Европейския съюз, който също е недоволен от вмешателството на Анкара в северноафриканската държава.
По данни на канал Ал Арабия, Турция и Катар са се договорили с правителството на националното съгласие на Либия - ПНС, да създадат военноморска база в либийския град Мисурата, както и координационен център.
Във военната база ще бъдат отправени военни съветници от Катар, които ще се заемат с обучението на силите на ПНС. Освен това, Анкара и Доха се съгласиха да предоставям на либийските военни места в своите военни училища за повишаване на нивото на подготовката им.
Главната цел на споразумението се заключва в повишаване боеспособността на военните подразделения на ПНС, което едва ли ще се отнесе позитивно на либийския конфликт. Поддържаното от ООН правителство начело с Фейзи Сарадж в момент контролира западните части на страната, в това число столицата Триполи.
Противниците му от Либийската национална армия - ЛНА, водена от фелдмаршал Халифа Хафтар, заедно с временния кабинет на Абдала Абдуррахман ат-Тани и парламентът държат източните части на страната. Войната в Либия продължава вече девет години. През изминалата година силите на ЛНА проведоха настъпление срещу Триполи, за да установят контрол над столицата, като ситуацията стана още по-сложна. Намесата на Турция, която сключи меморандум за военно сътрудничество и взаимно признаване на морските зони с ПНС отчасти попречи на Хафтар да осъществи замисленото, но доведе до нееднозначна реакция сред международната общност.
Интересното е, че в деня на сключване на договора за турската база, от ПНС заявиха, че се застъпват за политически диалог с цел урегулиране на кризата. Въпреки това е доста спорно дали ЛНА ще се съгласи на преговори със Сарадж при явната намеса на Турция.
Защо му е всичко това на Ердоган?
Действията на Анкара в Либия още в началото на годината доведоха до прекратяване на международния диалог по кризата. Световната общност се опита да регулира конфликат по пътя на преговори между ЛНА и ПНА първо в Москва, а после на мащабна конференция в Берлин. Въпреки това, така и не се стигна до постигане на консесус, представителите и на двете страни се отказаха от директните преговори. Впрочем, обсъжданията доведоха до заключението на ред договорености между други страни.
Първо, бе потвърдено въвеждането на ембарго за доставката на оръжия в Либия. Второ, бе заявено, че е неприемливо чуждестранното вмешателство в конфликта. От своя страна ПНС и ЛНА се съгласиха да поддържат режим по прекратяване на огъня, който скоро бе нарушен.
Не по-малко международни договори наруши и Турция, чието съглашение със Сарадж демонстрира отчетливото пренебрежение на Анкара към международните усилия за регулирането на конфликта. Това не е изненадващо, тъй като президентът Ердоган преследва собствени цели в Либия.
Както каза пред Газета.ру старшият научен сътрудник на Института по международна икономика и отношения към Руската академия на науките, Виктор Надеин-Раевский, политиката на турския лидер в региона се базира на няколко постулата, главният от които е неоосманизмът.
"Ердоган се опитва да възстанови турското влияние на териториите, които по-рано са влизали в състава на Османската империя. Либия се е намирала под османско влияние и оттук идват опитите на турците за намеса в региона. В допълнение към това, според последната клетва на последния османски парламент, територията на Турция е много по-голяма от сегашната. В нея влизат Кипър, северната част на Сирия, иракските Киркук и Мосул - в дългосрочен план Турция има големи апетити", заяви експертът.
Вторият важен момент за Турция се явява границата на шелфа в Средиземно море. Съглашението с ПНС по морските зони позволи на Анкара да установи удобни за нея граници и да съедини шелфа си с този на Либия, игнорирайки множеството гръцки острови в Средиземно и Егейско море, както и проучванията за добив на въглеводороди в шелфа на Гърция, които в Атина не могат да простят.
Гърция активно се опитва да надиграе Турция по този въпрос, в това число и с подкрепата на ЕС.
"В съответствие с международното право, за островите се предоставя такава част от шелфа, каквато и за континента. Ако границите се прокарат, както е заложено, Турция няма никаква възможност да съедини шелфа си с този на Либия. Въпреки това турците игнорират тези постановления и естествено нарушават международното право. За да потвърдят претенциите си, турските проучвателни установки се съпровождат от бойни кораби", заяви Надеин-Раевский.
Военният фактор
Появата на военни бази на либийска територия при дадените обстоятелства е ключов момент - от своя страна Турция може да поддържа амбициозните си планове, както за шелфа, така и за постосманските държави. Както писаха западните СМИ, турската страна изпитва определена отговорност по отношение на бившите държави в империята и се опитва да вземе под контрола си тези страни.
От гледна точка на Надеин-Раевский, в случай на победа на ПНС в либийския конфликт, военните обекти на Турция в страната ще станат още повече. От своя страна това ще позволи да се разшири контрола в региона.
"Що се отнася до реакцията на Запада за действията на Анкара в Либия, най-вероятно САЩ ще преглътнат появата на военни бази, но европейските страни ще реагират другояче. В частност Франция все още поддържа Гърция по въпроса за шелфа и отправи към нея свои кораби. Но засега във военен план превесът е на турска, а не гръцка страна", подчерта експертът.
При това, отсъствието на рекация на САЩ на действията на Анкара като цяло е очаквана. По информация на "Уошингтън Пост", във Вашингтон разглеждат Либия като "европейски проблем", независимо че има определен интерес към нефтените находища в страната.
Белият дом разгледжа либийската криза като извънредно сложен конфликт и предпочита да действа задкулисно, обяснява изданието. САЩ се застъпват за политическо регулиране на кризата, но като цяло отдават предпочитание на ПНС, без обаче да създават и препятствия за ЛНА.
Ако говорим за ЕС, то ситуацията е друга - европейците заемат страната на Гърция по въпросите за шелфа и всячески критикуват неприятелските действия на Турция. Преди всичко появата на военна база няма да бъде гледана добре от Брюксел, заради опасността от ескалация на конфликта.
Впрочем, как това може да повлияе на ситуацията в републиката и може ли да завърши конфликта в полза на ПНС е сложен въпрос. В средата на лятото силите на Хафтар бяха отблъснати от Триполи, което много експерти свързват с поддръжката на Турция. Въпреки това ЛНА също не е сама и получава помощ от Египет и ОАЕ. Засега можем да кажем, че появата на турска база няма да помогне на мирния процес.
Превод: СМ