/Поглед.инфо/ Икономическите проблеми на глобалния Юг, включително кризата с плащанията, носят по-значителни рискове за световната икономика (разбира се, в западния смисъл на това) от нарастващите противоречия между Запада и Китай.

В края на август известното англоезично издание The Economist публикува забележителна статия на американския политолог Иън Бремър, специалист по глобален риск и основател на влиятелната Eurasia Group - аналитична компания, чиито услуги са търсени от така наречените евроатлантически елити.

Спиридионе Рома. Изтокът предлага богатствата си на Британия. 1778.

В статията си Ян Бремер обосновава необходимостта Западът да измести вектора на стратегическото напрежение от изток на юг. Авторът до голяма степен свързва неизбежността на бъдещата нестабилност на глобалния Юг с нарастващата криза там, включително кризата с плащанията, а също „назначи“ Индия за лидер на противопоставянето на Юга на колективния Запад.

Мястото и времето на публикуване на Ян Бремер не са случайни - статията е свидетелство за когнитивната и интелектуална криза, която се разгръща на Запад. Списание Economist е известно със своята неолиберална ориентация, отразява възгледите на западната финансова олигархия и защитава именно нейните глобални интереси.

Карл Маркс още през 1852 г. нарича The Economist рупор на „финансовата аристокрация“; оттогава при запазване на основната цел - финансово поробване и колониална експлоатация - само методите за постигане на тази цел са се променили и усъвършенствали.

През последните години Западът се сблъска с решителна съпротива срещу еднополюсния неоколониален модел на световен ред. Валутният монопол и предоставянето на наднационални функции на американския долар позволиха на Вашингтон да упражнява ефективен контрол върху световната икономика и отделните държави.

Борбата срещу западната хегемония за по-справедлив многополюсен световен ред има глобален антиколониален характер и се провежда в три основни направления: политическо, икономическо и военно.

Русия, както и преди нея СССР, има традиционно непримиримо отношение към всяка форма на колониализъм и тясно свързаните с него расизъм и нацизъм. Ето защо колективният Запад изпитва адска омраза към Русия и отприщи хибридна война и в трите посоки, включително военно противопоставяне.

Укрепналият Китай също участва в антиколониалната борба за бъдещия многополюсен свят в политическата и икономическата сфера. Западната подкрепа за тайванския сепаратизъм и опитът да се превърне част от китайската територия в друга марионетна полуколония може да принуди Пекин да премине на военна плоскост и по този въпрос.

Нанси Пелоси по време на визитата си в Тайван. Taiwan presidential office

Страните от глобалния Изток, както и глобалния Юг, включително държавите от Азия, Африка и Латинска Америка, представляват по-голямата част от населението на Земята и заемат по-голямата част от нейната територия. Почти всички те в своята история са били изправени пред колониалното потисничество от европейските държави, а по-късно и от Съединените щати, които сега са превърнали самата Европа в своя полуколония.

По-голямата част от развиващите се страни се опасяват от по-нататъшното укрепване на финансовата, политическата и военната хегемония на Съединените щати и симпатизират на антиколониалната борба на Русия и Китай.

Съществуващата неоколониална зависимост на тези страни и особено на техните предимно компрадорски елити от Запада не им позволява да заемат открита позиция срещу съществуващия еднополюсен световен ред. Провалът на настойчивите опити на САЩ да ги принудят да се присъединят към антируската коалиция обаче говори за упадъка на еднополюсния световен ред и за перспективите за формиране на широко международно антиколониално движение.

Съпротивата, дори пасивна, срещу хегемонистичните стремежи на финансовия капитал, „златния милиард“, воден от Съединените щати, показа на Запада, че идеите му за собствената му сила и авторитет са силно преувеличени.

Страхът от загуба на продължаващата война за новия световен ред ги принуждава да променят тактиката и „посоката на удара“, като запазят същите стратегически приоритети – запазване на неоколониалния еднополюсен модел на световен ред и собственото си господство. Статията на Иън Бремър в The Economist се опитва да намери "слабо звено" в зараждащата се антизападна и антиколониална коалиция.

Бремер твърди, че икономическите проблеми на глобалния Юг, включително кризата с плащанията, носят по-значителни рискове за световната икономика (разбира се, в западния смисъл на думата), отколкото нарастващите противоречия между Запада и Китай. Взаимозависимостта на китайската и западната икономика е толкова голяма, смята той, че нито една от страните няма да рискува рязко прекъсване на търговските и икономически връзки.

Това твърдение е много подвеждащо. Всъщност търговията със Съединените щати и Европейския съюз осигурява повече от една трета от външнотърговския оборот на Китай, което ги прави ключови партньори на Китай. В същото време износът на Китай за Съединените щати значително, в някои години на моменти, надвишава вноса, създавайки колосален излишък, който се реализира главно в западни финансови инструменти: държавни и корпоративни ценни книжа, чиято ненадеждност става все по-голяма и по-очевидни дори за хора, далеч от икономиката.

Амбициозните международни проекти на Пекин, включително глобалната инициатива за Новия път на коприната („Един пояс, един път“), са причинени, наред с други неща, от желанието да се разпореждат със значителни финансови приходи от излишъка на външната търговия толкова ефективно, колкото е възможно, за превръщане, макар и възможно, на ненадеждните национални ценни книжа на САЩ в реални ресурси и влияние.

Президентите на Русия Владимир Путин и на Китай Си Дзинпин. 2022. kremlin.ru

Критичният характер на икономическата зависимост на Китай от Запада е силно преувеличен от Иън Бремер. За Съединените щати и Европейския съюз физическото отсъствие и невъзможността да се заменят китайските и свързаните с тях производствени вериги означава незабавен потребителски колапс, последван от необратима социално-икономическа и политическа катастрофа.

За Китай загубата на основния пазар за продажби ще означава рязко намаляване на производствения капацитет и социално-икономическа криза, смекчена от вътрешния пазар, чието развитие се превърна в един от политическите приоритети на Пекин, както и от излишъка на търговия със Запада.

Единствената критично значима позиция за Китай са интегралните електронни схеми, които са на първо място (над 17%) във вноса. Но и тук Пекин последователно постига самодостатъчност чрез изпълнение на широкомащабни проекти за заместване на вноса. С неизбежното обединение на континентален Китай с Тайван, тази уязвимост на китайската икономика също ще избледнее в забрава.

Иън Бремер най-вероятно изхожда от разбирането за неизбежността на загубата в конфронтация с Китай и Русия и следователно предлага да се измести центърът на тежестта на геоикономическата и геополитическата борба, спонтанно „назначавайки“ течението в много уважаваната, но в никакъв случай не съюзник на Вашингтон, Индия, главата на глобалния Юг, който се противопоставя на Запада.

Колониалисткият принцип „разделяй и владей“ отдавна е известен в целия свят; малко вероятно е Пекин и дори Ню Делхи, които все още жънат горчивите геополитически плодове на британското колониално управление в кърваво разделения Индустан, да последват тактиката на Запада, така откровено очертана в The Economist.

Нарендра Моди, (cc) Narendra Modi

В утвърдени държави, дори много по-слаби и по-малко влиятелни от азиатските гиганти Китай и Индия, ясно чуха откровеното изложение на колониалисткото "кредо" от шефа на европейската дипломация Жозеп Борел. На самоназначен форум на демокрациите през ноември той заяви:

„Народите на Запада… — ние бяхме и оставаме владетели на света. Докато можем да определяме стандартите, да решаваме какви ще бъдат стандартите, докато сме господари на новите технологии - от индустриалното производство до оръжията. Ако не успеем да установим стандарти, може да загубим власт през този век."

Откровеността и агресивността, с която западният „златен милиард” защитава своето паразитно съществуване за сметка на ресурсите и труда на останалия свят, без да се съобразява нито с международното право, нито с традиционния морал, няма да доведе до успех.

Хитрите тактически планове и опитите за манипулиране на външнополитическите приоритети на развиващите се държави също няма да помогнат.

Образуването на широка международна антиколониална коалиция и установяването на многополюсен свят е неизбежно и се обуславя не само от деградацията на западната управляваща класа, но и от самия ход на историческото развитие.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com