/Поглед.инфо/ Преди 75 години, на 1 октомври 1946 г. в Нюрнберг, Международният военен трибунал, създаден, за да накаже основните военни престъпници на нацистка Германия, завършва работата си до край с произнасянето на присъда, която е четена два дни.
Преди десет години „годишнините“ от Нюрнбергския процес се отбелязваха само в научните и обществените среди. От края на 2000 -те обаче светът започна да осъзнава, че Нюрнберг не е само история. Нюрнберг е сега и около днес. А може би дори утре ...
Неслучайно 75 -годишнината от началото на Нюрнбергския процес (през ноември 2020 г.) и 75-годишнината от приключването му бяха отбелязани със специални послания от президента на Русия, главния прокурор, министъра на външните работи...
Така в изявление на руското външно министерство се казва, че присъдата на Нюрнбергския трибунал запазва своята актуалност и днес, когато се правят все повече опити за преразглеждане на историята на Втората световна война, за изравняване на отговорността на агресорите и освободителите, на жертвите и палачите и военнопрестъпниците да се издигнат до ранг на герои. Руското външно министерство призова за "решително отхвърляне" на опитите да се пренаписва историята на Втората световна война, да се преразгледат нейните резултати, да се оправдаят нацистите, техните съучастници и зверствата, които са извършили.
Днес обаче има малко призиви за недопустимостта на пренаписване на историята и на твърденията, че резултатите от Нюрнбергските процеси „не могат да бъдат преразгледани“. Днес Русия и целият свят са изправени пред нова заплаха от нацизма. Това вече не са маргинални групи, а властови групировки, дори сред най-висшите служители на някои страни.
Не може да не се забележат резултатите от гласуването на проекторезолюции, които през последните години бяха внесени от Русия в Общото събрание на ООН срещу възхваляването на нацизма. През 2019 г. руският проект беше подкрепен от 133 държави, срещу две. Кои? САЩ и Украйна. През 2020 г. подобна проекторезолюция беше подкрепена от 131 държави - с две по-малко от предишния ...
Най-важното от гласуването обаче е броят на тези държави, които се въздържат от гласуването по руските проекти. През 2019 г. такива са петдесет и две, през 2020 г.-петдесет и една. Те не гласуват против, но не подкрепят руските проекти за необходимостта от борба срещу прославянето на нацизма.
Страните, воюващи на страната на нацистка Германия (Хърватия, България, Финландия) и неутралните Австрия и Швейцария, не подкрепиха руския проект.
Необходимо е също така да се обърне внимание на засилването на опитите за заличаване на резултатите от Втората световна война и Нюрнбергския процес. Статусът на тези, които правят такива опити, става все по-висок. В тази връзка трябва особено да се отбележи участието на международните съдилища в този процес. През 2006 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) се произнесе по делото „Кононов срещу Латвия“ (в което Руската федерация участва като трета страна). Първо, секцията на съда („Малкият състав“), а след това и Голямата камара на ЕСПЧ, пряко нарушиха принципите на Нюрнбергския трибунал и то не случайно, а демонстративно и агресивно. Тези, които направиха това, бяха напълно наясно какво искат.
Така опитите за преразглеждане на резултатите от Нюрнберг се засилват не само на политическо, но и на международно-правно ниво. Ето защо, въпреки важността на сигналите и изявленията, са необходими строги практически мерки. Такъв е например приетият в Руската федерация закон за наказателно преследване за прославяне на нацизма (нов член 354.1 от НК на Русия - „Реабилитация на нацизма“). Строгите практически мерки включват и решенията на руските съдилища, които признават зверствата на нацистите на територията на СССР за геноцид. Това е решението на Солецкия окръжен съд на Новгородска област на Руската федерация: за първи път в руските съдебни производства масовите екзекуции край село Жестная Горка в Новгородска област са признати за геноцид. Това е, накрая, нов законопроект, изготвен от Генералната прокуратура на Руската федерация, който потвърждава неприкосновеността на принципите на международното право, признати от Устава на Нюрнбергския трибунал, и също така въвежда нормативна дефиниция на такива понятия като „нацизъм “ и „ геноцид над народите над Съветския съюз “. Освен това законопроектът предвижда забрана за реабилитация и пропаганда на нацизма и класифицирането на тези деяния като екстремистки дейности. Неслучайно тези решения предизвикват виковете на външните врагове и най-важното - на вътрешните.
Защитавайки резултатите от Нюрнбергския процес и справедливостта на присъдата му , си струва да си припомним, че самият трибунал е резултат от борбата на СССР да проведе съдебен процес срещу предложения за физическо ликвидиране на висшите лидери на Германския Райх. В края на краищата първоначално демократичните САЩ и Великобритания изобщо не искат никакъв процес!
Въпреки факта, че тези случаи са добре известни тогава (по-специално те са публикувани в стенограмите на конференцията в Ялта), много от нашите сънародници са изненадани да чуят обръщението на президента на Руската федерация, в което той каза : „Именно тази позиция - за създаването на открит Международен военен трибунал - е защитавана от Съветския съюз от 1942 г. и по принцип последователно запазва тази линия при всички преговори със съюзниците, сред които от самото начало изначално преобладава идеята за извънсъдебно, колективно политическо решение за екзекуцията на нацистките лидери”.
Въпреки съпротивата на лидерите на англосаксонските сили, през 1945 г. СССР и неговото ръководство осигуряват създаването на Нюрнбергския трибунал и присъдите, които поставят основите на съвременното международно право.
По време на Ялтенската конференция, ръководителят на британското правителство Чърчил предлага да се състави списък на основните военни престъпници и да се разстрелят веднага след като бъдат хванати. Едва възраженията на Сталин спират извънсъдебните репресии. Президентът на САЩ Франклин Рузвелт, който напълно споделя идеите на Чърчил, реагира тогава само със странно изявление, че видите ли, в този случай процедурата не трябва да бъде „твърде юридическа“, а британският премиер отбелязва, че съдът не трябва да бъде правен, а политически акт.
И днес трябва да защитаваме резултатите от Нюрнбергските процеси...
Превод: В. Сергеев