Чуждите медии се изпълниха с гръмки заглавия: “Шпигел” нарече срещата "пробив" и "дипломатически успех", а The New York Times - “проблясък на надежда”. Но наистина ли е така?
Възможно беше да се постигне съгласие за план за уреждане, прилагане на оръжейно ембарго и дори спазване на хуманитарните стандарти - докато лидерът на ПНС и командирът на ЛНА не само че не се ръкуваха, но дори не се видяха. С всеки от тях се срещаха поотделно.
Разногласията са твърде големи, за да позволят среща лице в лице, така че участниците в Берлинската конференция не я допуснаха. Конференцията се проведе зад затворени врати, без журналисти.
Струва си да припомним, че преговорният процес в Берлин, който беше продължение на срещата в Москва, беше започнат в Истанбул: лидерите на Руската федерация и Турция на 8 януари призоваха страните в либийския конфликт да спрат военните действия.
В същото време Хафтар, който вече беше готов да влезе в Триполи, би направил отстъпки дори в столицата на Русия, но позицията на Запада, подкрепящ марионетното правителство на Сарадж, показа на либийския генерал, че „споразумението“ тук може да бъде постигнато само със сила. Единствено руската страна може да действа като гарант на споразуменията.
Все още е твърде рано да се говори за истинско прекратяване на огъня: както отбеляза германският канцлер, то ще се сключи пряко от враждуващите страни. В германската столица Сарадж и Хафтар бяха нужни само номинално, за да позволят на чуждестранни представители да легитимират своите петролни интереси.
Страните нямаха време да обобщят резултатите от конференцията, когато силите на Правителството на национално съгласие на Либия обявиха нарушение на примирието от страна на Либийската национална армия на Халифа Хафтар. Толкова за разоръжаването на паравоенните! Да не би Берлинската конференция да се е обезсмислила пред всички.
Превод: В. Сергеев
