Американският канал СиЕнЕн дори изобличи Русия за "унижението на САЩ заради успеха в Сирия". „Най-големият геополитически губещ в тази сделка е Вашингтон. Бързото изтегляне на американските войски, което остави кюрдите под опасност, беше подарък за Путин”, се казва в съобщение на канала. Заедно със САЩ, покровителстваните от тях кюрди също се провалиха.
Всичко е вярно, но само отчасти - твърде рано е да се празнува победа в Сирия. За да се поддържа скромният успех, трябва да се вземат предвид няколко факта.
Турският султан реши няколко свои проблеми наведнъж с бърза военна операция: първо, той създаде буферна зона на 30-40 км дълбоко на юг от сирийско-турската граница, като отряза военните доставки на сирийските кюрди от техните сирийски колеги; второ, той изсели в тази зона всички сирийски бежанци, живеещи в лагери в Турция (там има почти 3,5 милиона души). Ердоган не смята да се отнася с бежанците с европейска любезност.
Доналд Тръмп също не е чак толкова губещ - като резултатат от турската военна кампания той най-накрая изтегли войниците си от Сирия. Като бизнесмен-политик той искрено не разбираше какво прави такъв огромен военен контингент извън САЩ и особено в Близкия изток. Като цяло действията на американския президент са по-склонни да приличат на „голямата сделка“ с Русия, от която (както от самата сделка, така и Русия) толкова се страхува неговите политически противници. Единственото нещо, което американците сега ще трябва да забравят със сигурност, е проектът им за Големия Близък Изток. Без Кюрдистан той е неосъществим.
Кюрдите просто бяха в безнадеждна ситуация. От две перспективи - да се върнат обратно под крилото на Башар Асад или да легнат под веригите на турските танкове, погребали завинаги мечтата за велик Кюрдистан - те разумно избраха първия, още повече, че Русия беше готова да прости дългия им военен съюз с Вашингтон.
Русия също не изглежда губеща. Задачата да се върне на Дамаск обширната територия на север от Ефрат беше решена за Москва практически без война, безкръвно, което значително ускорява политическото уреждане в Сирия.
Оказва се, че само две страни ще пострадат директно в тази ситуация: турската и сирийската армия. Турците ще трябва да възстановят анклава с дълбочина 30-40 км от кюрдите. Преди това дори “Ислямска държава” не искаше да се бори с кюрдските отряди Пешмерга. От своя страна контролът върху огромните простори на север от Ефрат ще отнеме много сили и живот на Сирия, освен ако Русия не помогне отново.
По този начин задачата за Русия в региона остава една и съща: да се решат жизненоважните си интереси.
Превод: В.Сергеев
