/Поглед.инфо/ Вариантите на COVID-19 и опасността от неравенство пред ваксините
Всяка борба срещу пандемия е надпревара с времето. Човешкият интелект, научното ноу-хау и технологиите се опитват да надминат способността на микроба за бързи промени. Човешкият вид произвежда ново поколение средно на около 20 до 30 години; микробите произвеждат ново поколение за минути до часове. Всеки от тези репродуктивни цикли дава възможност на вируса да мутира. Много от тези неизбежни мутации ще бъдат незначителни или дори вредни за оцеляването на микроба, но някои ще направят зародиша по-подходящ за оцеляване при натиска на околната среда - и по-опасен за хората.
Тъй като пандемията на COVID-19 навлиза във втората си година, са установени варианти за безпокойство в Бразилия, Южна Африка и Обединеното кралство. Те няма да са последни. Учените се опасяват, че някои от тези нови щамове може да са устойчиви на наскоро произведените ваксини срещу COVID-19. В резултат на това възникването на нови варианти на коронавирус заплашва да разшири пандемията, дори когато разпространението на ваксините обещаваше да я приключи.
Този натиск прави достъпа до ваксина по-важен, не по-малък. Нови мутации могат да се развият, когато вирусът е в състояние да се разпространи през незащитени популации. Най-добрият начин да се предотврати разработването на опасни варианти е първо да се защитят възможно най-много хора от инфекцията.
Настоящият глобален режим на ваксини срещу COVID-19 обаче не е подходящ за тази цел. Милиони хора в страните с високи доходи може вече да са получили ваксини, но много страни с ниски и средни доходи все още не са получилии единична доза.
Подобна несправедливост е не просто нечестна, но и опасна. Национализмът на ваксините - разбираемото желание да се стремите първо да осигурите собствените си граждани, преди да се тревожите за другите - няма да спаси богатите страни, ако новите варианти на болестта удължат страданията и разстройствата другаде.
Колективните действия за имунизиране на света от COVID-19 може да звучат идеалистично, но това е практическа необходимост.
БЕДСТВИЕТО С ВАРИАНТИТЕ
В продължение на много месеци учените предполагаха, че микробът COVID-19 е относително стабилен. Мутациите му изглеждаха достатъчно незначителни, за да може безопасна и ефективна ваксина да бъде в състояние да премахне болестта веднъж завинаги. Но появата на първите нови варианти през ноември и декември 2020 г. принуди научната общност да признае, с необходимата степен на смирение, че прекратяването на пандемията няма да бъде толкова лесно.
Варианти на заболявания като COVID-19 предлагат няколко основания за безпокойство. Вариантът може да бъде по-лесно предаваем от човек на човек. Това може да причини по-сериозни заболявания и по-голяма смъртност и следователно да доведе до по-голяма тежест върху вече разгърнатите болници и здравни заведения. И най-тревожното е, че имунитетът, получен чрез ваксинация или от предишно излагане на въздействието на COVID-19, може да не попречи на нова мутация на болестта да причини инфекция.
Вариантите на COVID-19 могат да заобиколят имунитета, осигурен от ваксинацията.
Вълнението в Съединените щати, причинено от варианта на COVID-19, открит за първи път в Обединеното кралство, предполага, че вирусът се адаптира по начини, които го правят по-трансмисивен и причинява по-сериозно заболяване. Докато вирусът може да продължи да се разпространява навсякъде по света, никой не е в безопасност от мутации, които имат потенциал да направят сегашните ваксини и схеми на лечение по-малко ефективни или дори неефективни.
Два други варианта - един за първи път открит в Южна Африка и един в Бразилия - в момента не се разпространяват в САЩ или по света толкова тревожно в момента, но изглежда са в състояние да избегнат имунната защита, предоставяна от настоящите ваксини или от скорошна естествена инфекция. Тези опасни мутации могат да удължат пандемията, разширявайки всички съпътстващи страдания, хоспитализация, смърт и икономически смущения през последната година.
Появата на обезпокоителни варианти на COVID-19 става по-вероятна, докато огромни части от света все още нямат достъп до ваксини. През февруари генералният секретар на ООН Антониу Гутериш обяви, че десет държави са управлявали 75 процента от наличните ваксини срещу COVID-19 в света. По същото това време над 130 държави, в които живеят 2,5 милиарда души, все още не са получили нито една доза ваксина, което ги прави уязвими за новите варианти.
Страните с високи доходи могат да се доближат до стадния имунитет - точката, в която достатъчно хора от дадено население са имунизирани, така че всеки заразен случай се предава на по-малко от един друг човек, така че вирусът да не може лесно да се разпространи - чрез ваксинация през следващите месеци.
Подобни мутации могат да представляват голяма заплаха за здравето на всички страни и да нарушат взаимосвързаните глобални вериги на доставки, като нанесат щети на производството и селското стопанство в регионите, все още засегнати от вируса. Страните могат отново да затворят границите и да предотвратят пътуванията.
Изследване от януари, публикувано от Международната търговска камара, твърди, че неравният достъп до ваксини може да струва на глобалната икономика до 9,2 трилиона долара, като около половината от общата сума ще е загубена от богатите страни. Продължаващата пандемия също може да предизвика хаос върху и без това уязвимите и разклатени правителства, което да доведе до по-голяма геополитическа нестабилност.
ОБЯВЯВАНЕ НА ВОЙНА СРЕЩУ COVID-19
За да се спре пандемията да се проточи още две до три години, ще е необходим глобален отговор, който радикално ще увеличи производството и разпространението на ваксините. Един от елементите на такъв отговор е програмата за глобален достъп на ваксини за COVID-19, известна като COVAX, инициатива на Световната здравна организация (СЗО) за предоставяне на ваксини на 92 държави с ниски и средни доходи, включително много от тях в Африка.
Първоначалната цел на програмата беше да обхване само 20 процента от целевото си население, аслужителите се опасяваха, че достигането дори на този праг ще бъде трудно. През февруари Гана стана първата държава, която получи доставка от COVAX, но тя включваше дози, достатъчни за да се ваксинира само един процент от населението си от 31 милиона души. Широко разпространената имунизация в Африка остава далечна перспектива.
COVAX започна като хуманитарна инициатива, но бързо се превърна в жизненоважен инструмент за просветен личен интерес. През февруари държавите от Г-7 се ангажираха да увеличат ангажиментите си към COVAX до 7,5 милиарда долара, като 4,0 милиарда щяха да дойдат от САЩ. И все пак Тедрос Адханом Гебрейсус, генералният директор на СЗО, настоява, че сумата е далеч по-малка от необходимата.
Богатите страни трябва да предоставят по-голямо финансиране на COVAX, като знаят, че техните дарения представляват сравнително малка застрахователна полица срещу последиците от бездействието.
Освен предоставяне на средства, правителствата и международните институции за помощ трябва да измислят как да увеличат предлагането на ваксини. Страните в Африка, Централна и Южна Америка и голяма част от Азия имат ограничени възможности за фармацевтично производство. За да компенсират тази липса, страните и корпорациите, които вече правят ваксини, трябва да координират усилията си за ускоряване на производството и разпространението на ваксините.
Това начинание трябва да включва Китай, Индия и Русия, както и други западни страни, всички от които трябва да работят за създаването и развиването на капацитет в съюзническите или клиентски държави. Държавите-членки на Световната търговска организация трябва да обмислят нейните правила относно интелектуалната собственост, за да видят дали могат да се използват специални корекции или освобождавания, които да помогнат за увеличаване на предлагането.
Частните фармацевтични компании трябва да са готови да споделят знания и технологии, които при нормални обстоятелства биха могли да запазят за себе си. В обнадеждаващо начало президентът на САЩ Джо Байдън обяви през март, че фармацевтичният гигант Merck се е съгласил да си партнира с традиционния си конкурент Johnson & Johnson, за да увеличи доставките на новата разрешена за употреба ваксина на последния, състояща се от еднократна доза.
Впоследствие СЗО, правителствата, неправителствените организации и фармацевтичните компании трябва да търсят по целия свят допълнителни производствени възможности за увеличаване на производството на ваксините срещу COVID-19 и необходимите запаси за администрирането им, включително флакони, спринцовки и хладилни складови помещения.
За тези усилия например, могат да бъдат привлечени предприятия, които произвеждат ветеринарни ваксини, и тогава богатите страни, СЗО и големите фондации трябва да ги подкрепят с подходящата финансова и технологична подкрепа, за да стартират и работят. Тези нови съоръжения могат да играят трайна роля извън конкретната криза на тази пандемия, като се справят със съществуващите слабости и пропуски в международната верига за доставки на генерични лекарства (в момента повечето се произвеждат в Китай или Индия).
Бързото доставяне на огромни количества ваксини до страните с ниски доходи ще бъде изключително трудно и дори тогава осигуряването на приема им ще представлява още едно препятствие. Правителствата и международните организации трябва да планират информационни кампании за преодоляване на предубежденията и резистентността към ваксинация. В тези кампании трябва да се привлекат местни политически лидери, известни личности и други известни влиятелни лица.
В части от Африка и Азия общностите разглеждат ваксинационните програми като подозрителни или подли чужди схеми, датиращи поне от времената на световната програма за ликвидиране на едра шарка от 60-те и 70-те години. Работниците, които ваксинираха срещу полиомиелит бяха убити в Пакистан през февруари, с фалшивото утвърждение, че всъщност те възнамеряват да контролират местното население чрез стерилизация.
Подобни слухове, публикувани в социалните медии, са се разпространили през Субсахарска и Западна Африка и по отношение на ваксините срещу COVID-19. Мадагаскар популяризира билкови лекарства срещу болестта, одобрени от президента Андри Раджоелина, а президентът на Танзания Джон Магуфули, до миналата година председател на Общността за развитие на Южна Африка, обяви краят на пандемията в страната си, твърдение, което много експерти по обществено здраве отрекоха . Наскоро той върна обратностарата си позиция и помоли гражданите да носят маски.
НИТО ЕДНА ДЪРЖАВА НЕ Е ОСТРОВ
Ваксините и образованието за ваксини в крайна сметка ще бъдат най-добрият начин да се предотврати появата на нови смъртоносни варианти на COVID-19. Но докато подобни програми успеят да се внедрят, правителствата и международните здравни организации трябва да създадат широкообхватна система за наблюдение и докладване, която да наблюдава промените във вируса, както ефективно Великобритания направи.
Изследователите вече се опитват да разширят защитата, която предлагат настоящите ваксини. Но те също така трябва да се стремят към разработването на ваксини от второ и трето поколение, за да се борят с вариантите още при появата им.
Този коронавирус може да се превърне в ендемичен - подобно на грипа, който се разпространява всяка зима, понякога с нов вариант, който достига епидемични или пандемични размери, преди в крайна сметка да се отслаби в по-малко страховит сезонен щам. Следователно следващото поколение ваксини COVID-19 може да бъде многовалентно - тоест способно да се бори с повече от един вариант.
В крайна сметка изследователите трябва да се стремят да разработят универсална коронавирусна ваксина, която да се насочва към парчетата от вирусни частици, които всички варианти споделят. За да се стигне дотам, може да са необходими усилия на нивото на проекта „Манхатън“, но такъв труд ще бъде добре оправдан, ако може да неутрализира опустошителния потенциал на мутациите на вируса.
Нито САЩ, нито която и да е друга глобална сила могат да победят пандемия, като мислят в национален план. Понастоящем ваксините COVID-19 са централен компонент на националната сигурност и отбрана на САЩ. Но за разлика от други сфери на отбраната, тази включва защита, а не борба с другите страни. Както поетът Джон Дън отбелязва преди векове, „Никой човек не е остров, изцяло сам по себе си; всеки човек е парче от континента, част от главното." Никога това не е било по-вярно, отколкото по време на настоящата световна чума. Ако камбаната продължава да бие, това ще бъде за всички нас.
Превод: ЕС