По публикация на Елена Пустовойтова. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Административният преврат в Берлемон и превземането на ЕСВД
В дипломатическите среди на Брюксел отдавна не се разчита на протоколен етикет. Напрежението между председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и новия върховен представител по външните работи Кая Калас не е просто битка на сценични амбиции пред камерите. Става дума за директен опит за преразпределение на апарата за управление. Според информация, изтекла около неофициалната среща на външните и отбранителните министри в Ирландия (проведена на 1 септември), германското правителство – с последващата задължителна апликация от страна на Париж – официално е лансирало план за пълна интеграция на ЕСВД в структурите на Европейската комисия.
ЕСВД не е просто представителен офис. Твърди се, че структурата разполага с апарат от близо 5400 души (около 2900 щатни служители и 2500 допълнителен персонал), разпределени между централата в Брюксел и 145 дипломатически мисии по целия свят. Около една трета от този състав са кариерни дипломати, командировани директно от външните министерства на държавите членки.
Планът на Берлин и Париж предвижда тази огромна бюрократична машина да загуби своята институционална автономия и да премине под прякото подчинение на Фон дер Лайен. Официалният мотив е стандартният за Брюксел технологичен сленг: „оптимизация на разходите“, „избягване на дублиращи се функции“ и „по-добра координация на политиката по разширяване“. Реалията зад терминологията обаче е съвсем друга.
Ликвидиране на националното вето и капитулацията на Маастрихт
Истинският залог в този административен ураган е правото на глас на отделните държави. Договорът от Маастрихт от 1992 г. заложи принципа на единодушие във външната политика именно за да гарантира, че националните държави няма да бъдат прегазвани от централните директиви.
Сега Франция и Германия, подкрепени от Белгия, Люксембург и Нидерландия (а по-късно и от държави като Австрия, Дания, Испания, Румъния, Финландия и Швеция), настояват за окончателно отпадане на изискването за пълна съгласуваност. Според коментатори, прехвърлянето на ЕСВД към Комисията ще превърне външната политика в ресор, управляван с квалифицирано мнозинство.
"Има широка подкрепа за настоящата институционална структура... Върховният представител и вицепрезидентът са връзката между държавите членки и Комисията; така работи на хартия, на теория. Ако възникнат проблеми, защото има някой друг над мен, който всъщност взема решения, тогава тази договореност не работи" — заяви Кая Калас пред медиите в Ирландия.
Ако тази реформа бъде прокарана, държави като Унгария и Словакия, които системно блокират санкционни пакети или военни траншове, губят последния си лост за натиск. Източна Европа ще бъде окончателно превърната в изпълнителен орган без право на стратегическа корекция.
[Договор от Маастрихт (1992)] ──► Задължително единодушие (Право на вето)
│
▼ (Френско-германски проект 2026)
[Интеграция на ЕСВД в ЕК] ──► Квалифицирано мнозинство (Изолация на ветото)
Борбата не е за това дали Брюксел да има външна политика, а кой точно ще държи подписа под бюджета за периода 2028–2034 година.
