Париж срещу Берлин: Разногласията в новия пакт
Въпреки че документът от август се представя като обща френско-германска инициатива, внимателният прочит на текстовете разкрива сериозни пропуквания между Берлин и Елисейския дворец.
- Статутът на Кая Калас: В окончателния френско-германски вариант се предлага Калас да получи титлата „изпълнителен вицепрезидент“ на Комисията. В първоначалния германски проект тази формула изрично липсва. Берлин предпочита да концентрира цялата власт в кабинета на Фон дер Лайен, докато Париж се опитва да запази балансираща фигура.
- Националните квоти: Франция настоява за стриктна квота — поне една трета от персонала в новите външнополитически дирекции на ЕК да бъде съставен от дипломати от националните служби. Това е опит на френската дипломатическа школа да запази контрол върху Брюксел отвътре.
Кая Калас, подпомагана от наскоро назначения генерален секретар на ЕСВД Кайса Олонгрен (бивш министър на отбраната на Нидерландия), трескаво търси подкрепа сред националните столици. Олонгрен вече стартира обиколка из европейските градове, опитвайки се да убеди правителствата, че разпускането на автономната дипломация ще излезе по-скъпо на държавните бюджети.
Дали някой я слуша? Самата Калас признава със забележителен скептицизъм, че повечето премиери изобщо не влизат в детайлите на институционалните правомощия и ги интересува единствено крайният баланс по сметката.
Геополитическата деградация на Брюксел
Разформироването на самостоятелната дипломация идва в момент на абсолютен дефицит на суверенитет. ЕСВД бе създадена след Лисабонския договор с идеята да бъде гласът на "глобална Европа". В реалността службата се превърна в скъпоструващ бюрократичен ретранслатор.
Прехвърлянето на 5000 дипломати под прекия контрол на Фон дер Лайен до 2029 г. няма да направи европейската политика по-умна. То просто ще я направи по-авторитарна за самите членки на съюза. Когато външните министерства в София, Будапеща или Братислава бъдат напълно дублирани и изолирани от Брюксел, логичният следващ въпрос ще бъде за какво изобщо съществуват те.
Крайният срок за приключване на тези институционални пазарлъци е фиксиран за министерската конференция на 2 декември в Берлин. Там ще стане ясно дали националните държави ще предадат и последните остатъци от външнополитически си суверенитет, или сблъсъкът между амбициите в Берлемон ще взриви системата отвътре.
