/Поглед.инфо/ Между Армения и Азербайджан се случи това, което се нарича „дългоочаквано историческо събитие“. За първи път от десетилетия страните постигнаха споразумение как да бъде прокарана държавната граница помежду им. Арменският премиер Пашинян твърди, че арменците трябва да се радват на това, но в действителност в селата избухнаха протести. И наистина нещата за Армения не са никак розови.
Късно в петък вечерта прессекретарят на азербайджанското външно министерство Айхан Хаджизаде каза, че след осмото заседание на държавната комисия за делимитация на арменско-азербайджанската граница Ереван се е съгласил да върне на Азербайджан четири села, контролирани преди това от Армения.
„Дългоочаквано историческо събитие. В резултат на осмото заседание на държавните комисии за делимитация на държавната граница между Азербайджан и Армения, Ереван се съгласи да върне четири азербайджански села, които са били окупирани от началото на 90-те години на миналия век“, пише прессекретарят на МВнР на профила си в “Екс”. От кабинета на арменския министър-председател също така заявиха, че за първи път ще се появи демаркационна граница между Армения и Азербайджан, която ще бъде разположена в района на Тавуш.
Комисиите на двете страни по-рано се договориха за демаркация на границата между селищата Баганис (Армения) - Баганис Айръм (Азербайджан), Воскепар (Армения) - Ашаги Аскипара (Азербайджан), Киранц (Армения) - Хейримли (Азербайджан) и Беркабер (Армения) - Къзъл Хаджили (Азербайджан). След демаркацията на границата контингентите на въоръжените сили на Армения и Азербайджан ще бъдат заменени от гранични войски.
Ден по-рано арменският премиер Никол Пашинян посети спорните села и се срещна с местните жители. Той се закле в децата и обясни, че близостта на Азербайджан трябва да радва, а не да плаши жителите на пограничните арменски села.
Очевидно обаче не е било възможно да се убедят местните жители в това. С настъпването на мрака, когато в Тавуш пристигнаха официални съобщения от Баку и Ереван, в селата започнаха вълнения. Жителите на Воскепар, Беркабер и Киранц блокираха единствената стратегическа магистрала, която свързва Армения с Грузия, по-нататък с Русия и като цяло с външния свят. Допълнителни полицейски сили от Гюмри и Ереван са изпратени в Тавуш.
Строго погледнато, в момента никой не знае какво точно е договорено в резултат на последния кръг преговори за демаркация на границата. Индикациите варират. В Баку говорят конкретно за прехвърляне на села, а Арцвашен, бившият арменски анклав, който Азербайджан държи от началото на 90-те години, не е в този списък.
На среща с местни жители във Воскепар, Пашинян беше попитан за съдбата на Арцвашен, на което той отново демонстрира картоненото очертание на Армения, което носи със себе си, и се опита да прикрепи към него малък Арцвашен. В Ереван не казват нищо за прехвърляне на села, там говорят само за „демаркация“ на границата между населените места, както тези, в които действително има местно население, така и тези, които са изоставени.
Според Пашинян никакви села, нито „живи”, заедно с хора (Воскепар), нито празни (Арцвашен), няма да бъдат прехвърлени на Азербайджан. Според казаното от него по време на посещението му в Тавуш, Азербайджан получава полета в долината около река Киранц близо до селата Воскепар, Беркабер и Киранц, без да дава нищо в замяна. В същото време арменските въоръжени сили се придвижват отвъд старата „съветска“ демаркационна линия някъде по-дълбоко и в резултат на демаркацията там ще останат само граничари.
Това се определя като голям дипломатически успех, тъй като ще бъде първият официално дефиниран участък от границата между двете воюващи страни.
От военна гледна точка обаче случващото се е много по-сериозно, отколкото от дипломатическа. Азербайджанските въоръжени сили в крайна сметка ще получат контрол над доминиращата планинска верига, което ще неутрализира цялата отбранителна система в северната част на Армения, която преди се смяташе за непревземаема. Освен това все още не е казано точно на какво разстояние трябва да бъдат изтеглени арменските войски и дали азербайджанската страна поема подобно задължение.
Арменските села се оказват обкръжени (територията на Азербайджан е вклинена далеч на запад от Воскепар) и са лишени от икономическата си основа: долините и пасищата, които преди това са били използвани от жителите на тези села в продължение на стотици години, са превзети над Азербайджан. В същото време Азербайджан не напуска арменската долина над Беркабер, която окупира преди тридесет години.
Стратегическата магистрала, свързваща Ереван с външния свят, е под контрола на Азербайджан. Това е парцел с площ от около 4,5 кв.м. км.
Отделна е историята с единствения мост през реката при село Киранц, който всъщност трябва да отиде към Азербайджан, но се твърди, че арменската страна ще продължи да го контролира. Всъщност арменските въоръжени сили трябва да се оттеглят през реката и няма да могат физически да контролират моста. Там освен това арменските войски трябва да напуснат позиции южно от село Къзъл Хаджили и да се оттеглят към Беркабер или дори отвъд него. От тази страна планинската верига ще бъде напълно загубена.
На север арменските войски напускат село Баганис Айръм и всички позиции пред подножието на билото, което автоматично отрязва Армения от външния свят и я лишава от старите ѝ отбранителни позиции по линията на съприкосновение. Освен това единственият главен газопровод до Гюмри и Ереван от Русия (през Грузия) преминава под контрола на Азербайджан.
Никол Пашинян обеща да построи нов път, заобикаляйки отстъпените територии. Без този път Армения се оказва напълно откъсната от външния свят.
Все още не е ясен моментът на изпълнение на обявените споразумения. Ако Азербайджан настоява (а ще го направи), тогава азербайджанските войски ще заемат нови позиции в рамките на една седмица. Арменските отбранителни линии в този район просто ще престанат да съществуват.
Все още не е обявено кои карти ще бъдат използвани за демаркация, какви принципи са в основата на този процес и кой ще следи и проверява точността на изпълнение на споразуменията.
Сега Армения просто отстъпва територия, без да получава нищо в замяна. Това не е демаркация на граница, а всъщност капитулация.
Дори територията, принадлежала на Армения според съветските карти (долината северно от Беркабер), не ѝ се връща. И тогава на какъв принцип ще се основава демаркацията на границата не само в Тавушския участък, но и въобще по цялата линия на съприкосновение? Този принцип вече не се вижда. И затова думите на Пашинян, че това ще е първият участък от границата, където ще бъдат разположени граничари, нямат никаква стойност.
За съжаление, има всички основания да се смята, че сме изправени само пред началото на голям процес на отстъпки на арменска територия (в границите на Арменската ССР) на Азербайджан. Следващият участък ще бъде южният участък - „Зангезурският коридор“, въпреки че все още има спорни позиции в центъра край езерото Севан, в Джермук и Ехегнадзор.
Ако правителството на Пашинян продължи да върви по пътя на пълзящо предаване на територии, то до есента картата на Закавказието може да се промени до неузнаваемост. А картоненото очертание на Армения, което Пашинян постоянно носи със себе си в джоба си, съвсем скоро ще стане част от историята.
Превод: В. Сергеев