/Погледе.инфо/ Глобалният компютърен срив на 19 юли тази година, възникнал поради актуализация на софтуерния продукт “КраудСтрайк” на компютри с операционна система “Уиндоус” донесе милиарди долари загуби на човечеството за броени часове и предизвика чувство на облекчение в Русия: страната ни почти не е засегната от тази атака.
Имахме късмет по две причини. Първо, авиокомпаниите, банките и други важни организации до голяма степен успяха да преминат към местен софтуер. Второ, онези предприятия, които продължават да използват западни програми, бяха лишени от възможността да ги актуализират, така че злонамерената актуализация просто не беше достъпна за техните компютри.
Можем да кажем, че страната получи своеобразен урок по консерватизъм: актуализациите са потенциално опасно нещо, така че към тях трябва да се подхожда внимателно. Седем пъти мери и веднъж режи.
Всъщност, дори и без глобален срив, потребителите на компютри и други електронни джаджи можеха да видят отдавна това. Например през февруари тази година смартфоните на “Сяоми” започнаха масово да се превръщат в тухли след автоматични актуализации. И дори когато преминаването към нова версия на, да речем, “Уиндоус” или “МакОС” не застрашава с появата на „син екран на смъртта“, някои стари версии на други програми все пак могат да откажат да работят. И като цяло на практика често се оказва, че нова версия на програма, както и нов модел устройство, не е непременно по-добра от предишната. Ето защо е толкова важно да можете да се върнете към предишна версия.
Проблемите на компютърните технологии обаче са само илюстрация на общото състояние на нещата. Актуализациите определят ритъма на живота ни. Актуализации на модата в облеклото и породите кучета, на философски учения и музикални стилове, актуализации на съветите на психолози и диетолози и накрая, натрапчивата идея за актуализация на властта за някои. Всичко това заедно се нарича прогрес, а онези, които му се противопоставят, се смятат за ретроградни или дори за лудити. В най-добрия случай ги смятат за ексцентрици – любители на ретрото.
Прогресът, казват те, не може да бъде спрян. Би било погрешно да спорим с това. Но факт е, че няма единичен, безличен и обективен прогрес. Всяко движение напред се състои от индивидуални действия на конкретни агенти или доставчици на прогрес. И тук, както при застрахователните агенти или доставчиците на комуникационни услуги, е добре да имате избор. Но такъв избор често е труден, а понякога и напълно липсва.
Тези, които се заемат да ни водят в бъдещето, се стремят да определят както посоката, така и темпото на движение вместо нас. Нещо повече, представяйки се за спасители на човечеството, те се опитват да спечелят монопол върху прогреса - и често успяват. Но с времето иновативният потенциал на монополиста изсъхва, създателите са заменени от имитатори, а потребителите се оказват в болезнена зависимост от някой, който не е оправдал очакванията им.
Това се случи с “Майкрософт”, както и с неговия конкурент “Епъл”, които за съжаление изсмукват технологичните новости от нищото. Това се случи и с “Боинг”, които откриват все повече проблеми с безопасността на самолетите.
Но същото се случва с цели нации. Хегел пише за „световния дух“, който обитава първо един народ, а след това друг. Арнолд Тойнби учи за цикличното развитие на всяка цивилизация. Може да се припомни и идеята на Лев Гумильов за страстните изблици и тяхното постепенно затихване. Лидерството не може да трае вечно. С времето всеки лидер открива, че вече не отговаря на предизвикателствата на епохата, но малцина могат да се примирят с това.
Руската история се характеризира с надпревара за лидер, чиято роля винаги е била Западът. Можем да кажем, че при Петър Велики Русия придобива лиценз (чрез завземане, но въпреки това) за европейски цивилизационни продукти и дълго време редовно изтегля актуализации. С цялата си предпазливост, с всичките си опити да запазят своята идентичност, руснаците признаха, че градината на прогреса е на Запад, дори и ние да не сме готови да приемем всички плодове от тази градина точно сега и в готов вид.
Освен това следващата актуализация може да означава завой на 180 градуса в сравнение с оригиналната версия. Например, ако Петър, който подряза брадите на болярите в началото на XVIII век, беше разгледал този въпрос през втората половина на XIX век, той, напротив, щеше да им нареди да ги пускат, защото тогава брадите са на мода в Европа.
Вярно е, че през 1917 г. страната не само сприра да изтегля актуализации, но и преминава към друга операционна система (също от европейски, но алтернативен доставчик). Но след разпадането на СССР пълният преход към западен технически, културен, правен и етичен софтуер първоначално беше приет с ентусиазъм.
Едва тогава започна да се случва нещо странно. Западните доставчици започнаха все повече да пускат актуализации, които не бяха толкова привлекателни, колкото предишните версии. Вместо буржоазни семейни ценности ни беше предложено да изтеглим пропаганда на нетрадиционни отношения, вместо равенство на хората пред закона - агресивно насърчаване на малцинствата, вместо хуманизъм - трансхуманизъм, вместо свобода на предприемачеството - санкциониране на беззаконието, вместо неприкосновеност на собствеността - арести и конфискации на имущество, вместо култа към белозъбата младост - жалка геронтокрация, каквато нямахме дори при Брежнев, вместо международното право - "ред, основан на правила". И дори вместо сочни пържоли, те се опитват да ни нахранят със заместител, направен от сушени щурци.
Всички тези актуализации на основните стойности заплашват да причинят много по-сериозни смущения в западния свят от тези, причинени от актуализацията на “КраудСтрайк”. И трябва да се радваме, че успяхме да изоставим тези актуализации. Това дори не е въпрос на национална гордост и желание за идентичност. Това е въпрос на самосъхранение. Пътищата на Запада и прогреса се разминават, въпреки че неговите претенции за монополна собственост върху ключовете към сертифицирана версия на бъдещето все още не са елиминирани. Лица като Урсула фон дер Лайен директно казват, че световният ред със сигурност трябва да остане „ориентиран към Запада“. Западният свят ще се придържа безкрайно към своя монопол върху прогреса, но останалата част от човечеството не вижда защо има нужда от това.
Така пътят ни към бъдещето престава да бъде надпревара за лидер. От една страна, по-трудно е да живееш самостоятелно, но от друга, както показаха събитията от 19 юли, това ти позволява да се предпазиш от глупостите и грешките на другите.
Превод: В. Сергеев